Едно от най-значимите постижения на медицинската наука през последното столетие е успешният и траен контрол върху редица инфекциозни заболявания, които в миналото са водели до смърт, инвалидизация и страдание сред милиони деца по света.

Зад този напредък стоят десетилетия целенасочени усилия, сериозни инвестиции и научни открития, довели до създаването на безопасни и високоефективни ваксини, както и до изграждането на добре организирани имунизационни програми. Ваксинацията защитава не само отделния човек, но и цялото общество - тя е най-яркият и въздействащ пример за първична профилактика в медицината.

Защо имунизационните програми са толкова успешни?

Доказана ефективност срещу тежки инфекциозни заболявания

Съществуват безспорни научни доказателства, че ваксинопрофилактиката е най-сигурното средство за ограничаване и дори пълно изкореняване на инфекциозни заболявания. Класически примери за това са:

  • Вариолата (едра шарка) – благодарение на ваксинацията, въведена от Едуард Дженер, заболяването е напълно ерадицирано в световен мащаб през 1982 г.
  • Полиомиелитът – за по-малко от 50 години след създаването на ваксината светът е на прага на пълното му изкореняване, предотвратявайки тежка инвалидизация и смърт при деца.

Ваксините – висока медицинска и икономическа ефективност

Имунизациите са и пример за изключителна икономическа ефективност:

  • Ерадикацията на вариолата е струвала около 300 милиона долара, докато годишните разходи за лечение са достигали 25 милиона.
  • Борбата с полиомиелита възлиза на около два милиарда долара за 25 години – сума, равняваща се на разходите за лечение само за една година.
  • Лечението на един случай на морбили струва между 200 и 500 долара, докато имунизацията на едно лице – около един долар.

Тези данни ясно показват, че превенцията чрез ваксини спасява не само животи, но и значителни обществени ресурси.

Национални и международни усилия в имунизацията

Ключова предпоставка за развитието на съвременните имунизационни програми е Разширената програма за имунизации на Световната здравна организация (СЗО). Чрез нея се координират усилията на държавите в борбата срещу ваксинопредотвратимите инфекции.

България е сред страните с дългогодишна традиция в имунопрофилактиката:

  • От 1960 г. – комбинирани ваксини срещу дифтерия, тетанус и коклюш
  • От 1992 г. – универсална ваксинация срещу хепатит B
  • От 1992 г. – тривалентна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола
  • От 2010 г. – петвалентни ваксини, включващи защита срещу Haemophilus influenzae и Streptococcus pneumoniae

Това е особено важно в съвременния свят, характеризиращ се с интензивно движение на хора между държави и континенти и повишен риск от разпространение на инфекции. Имунизацията изисква планирани и координирани усилия, а не индивидуални действия.

Какви видове ваксини се прилагат?

Съвременната медицина разполага с различни типове ваксини, които се използват и в България:

  • Живи (атенюирани) – имитират естествена инфекция и осигуряват дълготраен имунитет
  • Инактивирани (убити) – изискват няколко дози за постигане на траен ефект
  • Токсоидни – срещу заболявания като дифтерия и тетанус
  • Полизахаридни (конюгатни) – използвани срещу пневмококи, менингококи и Haemophilus influenzae
  • Рекомбинантни – например ваксините срещу хепатит B и човешки папилома вирус
  • С адюванти – помощни вещества, които усилват и удължават имунния отговор

Имунният отговор при кърмачета – какво показва науката?

Съвременните изследвания доказват, че кърмачетата са напълно способни да изграждат ефективен имунен отговор, дори при едновременно приложение на няколко ваксини.

Около 90% от децата развиват защитен имунитет още след първата серия ваксини, прилагани между първия и шестия месец след раждането. Конюгатните ваксини дори могат да индуцират по-силен имунен отговор, отколкото самото преболедуване.

Важно е да се подчертае:

  • Няма научни доказателства, че ваксините претоварват, отслабват или изчерпват имунната система. Напротив – те предпазват организма от тежки инфекции и от последващи усложнения.

Заключение

Ваксините са един от най-сигурните и ефективни инструменти за опазване на детското и общественото здраве. Те са резултат от научен напредък, международно сътрудничество и дългогодишен медицински опит.

Свързани отделения