Всичко за лечението на аортна дисекция

Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло и се разделя на торакална и абдоминална част. Торакалната част от своя страна се разглежда в три части – асцендентна аорта, аортна дъга и десцендентна. Абдоминалата аорта се състои от супраренална и инфраренална част. Аортната стена е изградена от 3 слоя – интима, туника медия и туника адвентиция. Ендоваскуларно лечение на аортата се налага най-често при аортна аневризма и аортна дисекация.

В отделението по Инвазивна кардиология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център се извършва ендоваскуларно лечение на целия спектър от заболявания на аортата в спешен и в планов порядък.

Какво е аортна дисекация

Аортната дисекация е смъртоносно заболяване, при което на всеки час умира по един от всеки 100 пациенти, ако не се лекуват. През първите 48 часа умират половината от пациентите с това заболяване. Аортната дисекация е разкъсване на вътрешния слой на аортата, при което между вътрешния и средния слой навлиза кръв и разкъсва аортата изцяло. Основните две усложнения на това заболяване са руптура на аортата, която е смъртоносна, и малперфузионен синдром, при който от разкъсването се засягат големи съдове, кръвоснабдяващи сърцето, мозъка, горните и долните крайници, коремните органи. По този начин се създава стеноза (запушване) на този съд и исхемия в съответната зона, която може да се прояви като инсулт, инфаркт, висцерална исхемия, исхемия на долните крайници.

Каква е причината за дисекацията на аортата 

Причината за тази патология е 100% известна само при пациенти с генетични синдроми, свързани със слабост на съединителната тъкан. Пример за това е синдромът на Марфан. В последните години се говори и за несиндромни генетични предиспозиции – когато има нарушения в даден ген, но липсва системна проява на самото заболяване. За съжаление генетичните предиспозиции се срещат при хора в млада възраст. Когато за тях се знае, че имат висок риск от разкъсване на аортата, критериите за първоначалното лечение са много по-строги за разлика от общата популация. При друга група от пациенти не е доказано как е настъпила патогенезата. Знае се само, че пациентите с аортна дисекация имат слабост на съединителната тъкан.

Какво е ендоваскуларно лечение на аортна дисекация

Сърдечен екип - включващ инвазивен кардиолог, кардиохирург, съдов хирург, рентгенолог и анестезиолог чрез косилиум взима индивидуално решение за всеки конкретен пациент. Преценява се как да се помогне в зависимост от състоянието. Най-честите усложнения са малперфузионният синдром и руптура на аортата. При руптура смъртността е много висока – почти 90%. Докато при малперфузионния синдром и навременно диагностициране, лечението дава почти 100% успеваемост и спасяване на човешкия живот.

В Отделението по Инвазивна кардиология тези пациенти се лекуват:

• Чрез покриване началното разкъсване и чрез имплантация стент-графт.
• При други пациенти се използват открити стентове, за да се направи декомпресия на истинския лумен и да се предотврати малперфузионния синдром в самата аорта.
• При трета група от пациенти в отделението се използват специални техники, за да се запази оросяването на съдовете, които излизат от разкъсаната зона. Имплантира се стент-графт, за да се покрият началните разкъсвания.
• При четвърта група пациенти се лекува само малперфузионния синдром на засегнатия съд.

При всички тези групи пациенти техническата успеваемост на екипа инвазивни кардиолози е 98%. Постига се над 90% от целта, тоест страданията на органите, които са били в исхемия, са прекратени. Ефективността е изключително висока.

Проследява ли се пациентът с аортна дисекация и има ли нужда от допълнително лечение

Тези пациенти задължително се проследяват, независимо дали са лекувани кардиохирургично или ендоваскуларно, тъй като аортната дисекация е динамичен процес. Има доказателства, че нито един от двата метода не може да излекува дефинитивно аортната дисекация, тъй като става въпрос за слабост на съединителната тъкан.

В Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център интервеционалните кардиолози реално не лекуват аортата, като поставят стент-графт или оперирайки, а преместват зоната на напрежение в аортата. Това е клинично доказано от специално привлечени от екипа на отделението физици чрез модел на аортата. Касае се само за преместване зоната на напрежение, което означава и риск за ново разкъсване. Затова е важно тези пациенти да се проследяват редовно и ако настъпи ново разкъсване, да се лекуват своевременно чрез вторична ендоваскуларна или хибридна реваскуларизация.

Интервенционалните кардиолози с ръководител д-р Зоран Станков проследяват пациентите с аортна дисекация на всеки 6 месеца с доплер или със скенер. Най-често със скенер, защото това е златният стандарт за проследяване.

Поема ли се ендоваскуларното лечение на аортата от НЗОК с нужните консумативи

Има малък напредък в последните години и НЗОК покрива 50% от стойността на ендоваскуларното лечение. Но това е не е достатъчно, защото стент-графтовете са доста скъпи. Доплащането е все още непосилно за голяма част от пациентите, въпреки че става въпрос за лечение на животозастрашаващо състояние. Ако дисекацията на аортата не е лекувана навреме, доказано 50% от тези хора не могат да бъдат спасени в първите 48 часа. Ето защо лечението на това заболяване трябва да се реимбурсира 100% от НЗОК.

Проф. Иво Петров, ръководител на Клиника по кардиология и ангиология, и д-р Зоран Станков, ръководител на Отделение по инвазивна кардиология, работят в посока да се подобри достъпа на пациентите у нас, като се увеличат обемите и процента на реимбурсация от страна на НЗОК. Предстои да се организира кръгла маса с участието на всички заинтересовани страни и да се излъчи работна група за осигуряване на равен достъп на българските пациенти до съвременните методи за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Ако не се направи навременно лечение на дисекация на аортата и ако пациентите не могат да получат едноваскуларна терапия, те биват обричани на смърт. 

Клинично проучване за ендоваскуларното лечение при аортна дисекация показва 97% успеваемост

Повече от 10 години няма данни за развитие или обновяване на препоръките за лечение на аортна дисекация, въпреки че доста клинични проучвания са направени. Те показват положителни резултати при ендоваскуларно лечение. Д-р Зоран Станов инициира проучване, за да установи доколко ендоваскуларното лечение може да помогне на пациентите с аортна дисекация. Все още ролята на ендоваскуларното лечение не е призната в световните препоръки, които са доста остарели. Последната европейска препоръка е от 2014 г., а американската е отпреди това. И двете са за оперативно лечение. При дисекация тип А, при която се засяга асцендентната (възходящата) аорта - зоната между сърцето и първите съдове, които излизат и дават кръвоток към мозъка и горните крайници, се посочва оперативното, кардиохирургично лечение за златен стандарт. Но все още няма ясни критерии за тип Б дисекация (след лявата артерия, която дава оросяване на лявата ръка към нисходящата аорта). В старите препоръки се казва, че при неусложнена дисекация тип Б пациентите трябва да се лекуват медикаментозно. Резултатите от ендоваскуларното лечение на аортни дисекации, проведено в Сърдечно-съдов център, са много по-добри от това да се оставят пациентите на медикаментозна терапия. Петгодишната преживяемост на пациентите на медикаментозно лечение е много по-ниска от преживяемостта на тези, които са лекувани ендоваскуларно. Успеваемостта на ендоваскуларното лечение е 97%. Най-високата смъртност настъпва през първия месец, защото това са доста усложнени пациенти, с много други странични проблеми. Пациентите, които остават живи след първия месец, имат 80% преживяемост при петгодишното проследяване.