Историята на едно смело сърце
С Добри Добрев сме ви срещали и преди. Избрахме да ви припомним неговата история, като вдъхновение и кураж за началото на Новата година. Като пример за силата на човешкия дух и за смелостта на човешкото сърце! Една невероятна история, която доказва, че няма невъзможни мечти и че човешките възможности са неподозирано неограничени. Че силата на духа е решаваща за оздравителния процес и постиженията на тялото.
Представяме ви един вълнуващ материал на Владислава Лазарова за bTV с малки редакции.
Добри Добрев е на 36 години и е роден с вродено генетично заболяване – пролапс на митралната клапа или болест на Барлоу. Това означава, че една от трите клапи в сърцето му не се затваря напълно и пропуска кръв на обратно. Ако заболяването се развие във времето, сърцето започва да работи по-интензивно.
„Винаги съм знаел за този проблем. Преди лекарите ме съветваха да го карам без спорт и без натоварвания. Не съм ги слушал, защото съм инат. Това не означава, че съветвам хората да не слушат лекарите си. Точно обратното – в днешно време именно лекарите, които са край мен ме съветват да правя точно това, което, правя и медицината вече е фокусирана изцяло върху качеството на живот. Но ако не бях спортувал, най-вероятно нямаше да мога да кача и един етаж със стълби без да се запъхтя“, споделя Добри.
Детството му минава в родния град Варна, където активно тренира плуване и не се вълнува дали сърцето му е по-различно от това на връстниците му. Обича движението, но си признава, че докато не навършва 30, не е особено активен спортист. И така, докато не попада на един клип от състезание за Ironman триатлон:
„Тогава си казах, че това е абсолютно невъзможно, но пък изглежда много забавно: три спорта в едно. Аз два от тези спортове ги правя и ги харесвам (плуване и колоездене ), мога да се науча да бягам и ще видим докъде ще стигна.“, припомня си Добри.
В Iroman триатлона се плува 3,8 км, кара се колело 180 км, а след това се тича маратон от 42 км. И всичко това е едно след друго, в един ден, без почивка.
Хора със сърдечно заболяване като това на Добри, живеят уж нормален живот, с надеждата, че болестта няма да се „събуди“ никога. Трябва да ходят редовно на профилактични прегледи:
„Това влошаване може да се случи още в детска възраст, но може и никога да не се случи – божа работа.“
За Добри съдбата има свои планове, за които нито той, нито близките му подозират. През 2019 г. той предизвиква себе си и участва в Ironman триатлон. 13 часа са му нужни, за да се справи с чудовищното натоварване: „Бедствахме в Алпите заради буря по време на колоезденето. Иначе сигурно щях да финиширам за около 12 часа.“
През ноември 2020 г. Добри се разболява от ковид. След като се възстановява, решава да прегледа сърцето при д-р Садко Писин в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център. От него чува новини, които биха обезсърчили мнозина, но не и Добри:
„Както и си го очаквал този момент, така и е трудно да повярваш какво се случва. Не звучи логично, че както си тичаш 20 км и караш колело по 4,5 часа, изминавайки 100-150 км, лекарите да ти кажат, че сърдечната ти клапа почти не работи и се чудят как не се задъхваш от 4-5 стъпала.“
Научно доказано е, че атлетите в спортовете за издръжливост имат много здрави сърца и са способни да компенсират много големи недостатъци. Това всъщност, са спортните сърца – много от тях са наистина необикновени, също, като притежателите си.
Добри изпитва смесени чувства, когато разбира, че няма връщане назад и че пред него не стои друг изход, освен сложна сърдечна операция:
„Минаваш през всички етапи: отрицание, гняв. Естествено, че се съмняваш дали отново ще можеш да тичаш. Още по-плашеща е мисълта дали ще се събудиш след такава операция. Колкото и да са редки тези случаи, те не са невъзможни.“
Страховете са много. Добри не се притеснява да си признае, че изпитва страх. Но той признава и друго: надеждата и вярата побеждават: „И в спорта понякога е така: страх те е да не паднеш, да не се контузиш и да не можеш да финишираш. Но ако се поддадем на страховете си, нищо хубаво не ни очаква. Просто си казваш, че си силен, минал си през какво ли не, ще минеш и през това и ще излезеш още по-силен от преди.“
На снимката: Добри с д-р Асен Келчев
Следват седмици, дори месеци на консултации и прегледи. „Накрая нямах търпение да легна на операционната маса за да премина и през това предизвикателство. Гледах на него като на тежко и дълго състезание – подготвяш се физически и психически за него. Нямаш очаквания. Просто правиш това, което трябва.“
На 5 юни 2021 г. Добри се подлага на сложна сърдечна операция в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център. Избрал е и „своят човек“ - д-р Асен Келчев - завеждащ Отделението по Кардиохирургия на болницата. Има му пълно доверие, а всички знаем, че лекарите често са повече от ангели-хранители за пациентите си.
Операцията е 5 часа, 4 часа от които сърцето на Добри е спряно.
Екипът на д-р Асен Келчев имплантира 16 неохорди в същото това, крещящо за ремонт сърце. С тези специални конци увредената част от клапата на сърцето се захваща отново за папиларните мускули и така се подобрява нейната функция.
12 часа след операционната и престой в реанимация, Добри прави своите първи крачки.
Малки крачки, които обаче са много по-трудни от последните километри по трасето на Ironman триатлона. 24 часа по-късно той вече е вън от интензивното отделение, а след седмица се прибира у дома:
„Без да преувеличавам, ще кажа, че първите 24 часа след операцията бяха едни от най-тежките в живота ми - и физически, и психически. Но както ме е учил спортът - стискаш зъби и продължаваш борбата. Невероятно е колко бързо се възстановява човешкото тяло.“
Днес, когато всичко това отдавна е зад гърба на Добри, „ремонтираното“ му сърце прелива от искрена благодарност към екипа от лекари, които го изправят на крака:
„Чувствам се късметлия, че попаднах на д-р Келчев. Изключително съм щастлив, че срещнах именно него и че му се доверих. От самото начало беше ясно, че той е моят доктор – той знаеше, че аз ще се върна към спорта и че трябва да се направи най-доброто, на което е способна съвременната медицина. Никога не е крил от мен, че операцията ще бъде много сложна.“
Усложнения има и след достатъчно сложната операция. Добри попада сред тези 40% от пациентите, които развиват аритмия след подобна интервенция:
„За щастие, съвременната медицина лекува и това много елегантно – с тънка тръбичка се влиза до сърцето през феморалната вена и се изгаря чрез електрически сигнали мястото, където има проблем. Така се запознах д-р Искрен Гарвански и д-р Михаил Протич от Отделението по електрофизиология и кардиостимулация в Сърдечно-съдов център.“
В продължение на година и половина, на Добри са направени три подобни процедури: „Това е период, към който не искам да се връщам. Живот с аритмии не е приятен. Както се досещате, аз през това време вече се върнах към тренировките, естествено, със знанието на лекарите.“
Добри не просто тренира, докато лекарите се борят с неговата аритмия. Четири месеца след операцията той пробягва пловдивския полумаратон. Има на своя страна невероятен съмишленик, защото електрофизиологът д-р Искрен Гарвански също като него е бегач и е специалист по спортните сърца:
„Много хора биха си казали, че това е лудост. Напротив, лекарите препоръчват да се спортува дори по време на подобни проблеми, защото спортът помага на сърцето да оздравее и да стои в кондиция.“
На снимката: Добри с д-р Искрен Гарвански
519 дни след сърдечната операция и 110 дни след третата процедура, с която д-р Протич и д-р Гарвански излекуват аритмията на Добри, в края на ноември 2022-ра той участва на маратона в Ню Йорк и пробягва 42 километра.
За Добри Добрев участието в Ню Йорк със сигурност е сбъдната мечта. Това е едва третият му маратон (за първи път пробягва маратона в София, а през същото лято на 2019-та участва и на прочутия маратон в Берлин - б.а.). Ironman триатлонът негова отколешна страст.
„За да участваш на маратона в Ню Йорк, трябва да те изтеглят от лотарията. Такива са правилата и за останалите големи маратони: в Лондон, Токио, Берлин, Чикаго и Бостън. Желаещите са няколко десетки пъти повече от капацитета на събитието. Един приятел, с когото тичаме маратони, ми каза, че се е записал за Ню Йорк. Записах се и аз. Мен ме изтеглиха, него не…късмет!“, споделя Добри.
„Ще запомня Ню Йорк с невероятната организация. Как мислите се организира събитие с над 50 хиляди участници в един от най-заетите и интензивни градове в света? Ще го запомня и с атмосферата: нямаше нито един метър, в който да няма хора да те подкрепят. Викат за всеки участник, свирят, пеят, празнуват.“
За да бягаш над 42 км по собствено желание, в която и да е точка на планетата обаче е повече от ясно, че сърцето ти трябва да бие по-лудо от ритъма на средностатистическия гражданин на света. В случая с Добри това важи повече от всякога, а причината далеч не е единствено в шампионския му дух.
Маратонът на Ню Йорк е символ на победата на човека над самия себе си. Защото на този свят не съществува по-разтърсващо чувство от това да прескочиш стените, които сам си иззидал и да преодолееш страховете, които те стискат за гърлото нощем.
И така, ден след ден, седмица след седмица, месеци, Добри не спира своят път. Води го онзи непобедим дух, който го изправя на крака в първите часове след като лекарите го събуждат, а гръдния му кош е нашарен с шевове.
Днес, тези шевове отдавна са просто белези, на които той не обръща внимание. За него важните неща са други. И за важните неща той иска да бъде чут, защото е наясно, че в неговото положение по света има милиони хора, които не могат да победят страха.
По света има милиони примирени души, които не смеят дори да забързат ход и се считат за обречени. На всички тях, Добри иска да изкрещи с пълни гърди:
- Всичко е възможно, стига да искаш да го постигнеш.
- Не се отказвайте! Много по-лесно е да си намерите оправдание.
- Дисциплината е начин за постигане на всичко.
- Егото е вашият най-голям враг.
- Не е нужно да обичате всичко, което правите, за да постигнете целите си.
- Човешкото тяло е направено да се движи постоянно. На тези, които ми казват, че не е нормално това, което правя, аз отговарям: А нормално ли е да седим на стол по 10 часа, да не слизаме от автомобила и да се тъпчем със захар и вредна храна?
- Посредствеността, извиненията и оправданията са в нашата комфортна зона. Успехът и развитието идват извън комфортната ни зона.
- Предизвиквайте себе си, докато сте живи. Няма такова нещо като „минало ми е времето“, „вече съм стар“, „колената не ме държат“, „това е за младите“.
