Д-р Живка Стойкова - нежното лице на кардиологията

Д-р Живка Стойкова е инвазивен кардиолог и ръководител на отделение по Интензивна кардиология в университетската специализирана болница Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център. От 2018 г. е част от екипа на проф. Иво Петров, с когото често рамо до рамо извършват безкръвни животоспасяващи процедури при настъпили сърдечно-съдови инциденти. Д-р Стойкова израства в лекарско семейство, майка й е специалист по вътрешни болести и ендокринология, а баща й е водещ коремен хирург. Затова и решението й да следва медицина идва съвсем естествено.

Освен че ръководи отделение, където пациентите са предимно спешни и високорискови, д-р Стойкова е и майка на две момичета – Дара на 14 г. и Аглика на 2 г.

Вие сте инвазивен кардиолог, какво Ви отличава от обикновените кардиолози?

Това, което различава инвазивните кардиолози е работата в ангиографска зала и извършването на разнообразни диагностични и терапевтични ендоваскуларни процедури. Безкръвни процедури, при които се възстановява проходимостта на съдовете. Инвазивните или ендоваскуларни (вътресъдови) методи на лечение стават все по-популярни, тъй като тяхната ефикасност, благодарение на новите технологии, е изключително добра.

Работите в Интензивна кардиология, нещо като спешно отделение ли е?

В интензивно кардиологично отделение попадат високорискови пациенти, обикновено след сърдечно-съдов инцидент – инфаркт, инсулт, белодробен тромбемболизъм или друго остро състояние, което е нестабилно или са с риск за влошаване на жизнените показатели.

При нас болните са под постоянен мониторен контрол.

Неслучайно всички служители на отделението са непрестанно в същото помещение, където са и болните. Това спомага за навременната и адекватна намеса и при най-малката негативна промяна в състоянието. В непосредствена близост до отделението се намират ангиографските лаборатории, където при спешна необходимост може да бъде извършена животоспасяваща ендоваскуларна процедура. Нашата болница е едно от малкото места в страната с възможност за модерно безкръвно лечение на исхемичен инсулт чрез премахване на тромба и отпушване на артерията.

Всички служители са обучени за навременни и адекватни реакции. Идеята на отделението е да позволи стриктно наблюдение на малък брой високорискови болни, докато състоянието им се стабилизира и даде възможност за по-свободен режим. При нас идват както спешни пациенти, които остават до диагностициране и овладяване на острото състояние, така и такива след реанимационно лечение, като преход към възможността за самообслужване в болнична или извънболнична среда.

С какви оплакванията идват най-често жените при Вас?

За съжаление оплакванията при жените могат да бъдат доста нехарактерни и нетипични – пробождания в сърдечната област, чувство на общо неразположение, което не може да бъде определено, прилошаване с причерняване и изпотяване дори до припадък, задух, внезапно настъпила умора. Тези неопределени симптоми могат да доведат до забавяне на поставянето на точна диагноза, а впоследствие и до невъзможност за осигуряване на най-доброто лечение. Това е един от основните проблеми в световен мащаб, водещ до влошаване на прогнозата и качеството на живот при нежния пол в по-късна възраст.

За съжаление симптомите на инфаркт и инсулт не се разпознават при повече от 50% от жените. А по последни данни у нас жените умират по-често от сърдечно-съдови заболявания, отколкото мъжете. Затова трябва да се правят профилактични прегледи. Обикновено дамите идват при нас със сърцебиене, прескачане на сърцето, чувство за задух или пробождащи и стягащи болки в гърдите.

Можем ли да разделим заболяванията при жените – преди и след менопауза, и да обясним как се променя сърцето в по-зряла възраст? Защо жените след 45-50 са по-уязвими?

Честотата на сърдечно-съдови заболявания нараства с възрастта и при двата пола, но това увеличение закъснява поне с 10 г. при жените. Честотата на сърдечно-съдови заболявания се увеличава при дамите след 60-годишна възраст. В тази група една на всеки три жени страда от сърдечно-съдово заболяване, в сравнение с всяка осма жена във възрастовата група от 45-64 г. В повечето случаи сърдечно-съдовите заболявания се развиват след менопаузата, при възрастни жени, а това е свързано с увеличена честота на рисковите фактори. Въпреки предположенията, че хормоналната заместителна терапия би намалила риска, то рандомизираните клинични проучвания не потвърждават това.

Има ли статистика за сърдечно-съдови инциденти при жени и мъже? В спешното отделение по-често жени ли постъпват или мъже?

Съществуват ясно изразени различия между заболеваемостта при жените и мъжете, както и при редица рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания. Те са основани на биологични различия в структурата и функцията на сърдечно-съдовата система при двата пола.

При оценка на фамилната обремененост се смята за ранно настъпило заболяване при родственици жени преди 65 г., докато при мъжете тази възраст е 55 г.

Жените са с по-висока честота на артериалната хипертония в сравнение с мъжете.

Преди 60 г. повече мъже са с повишено артериално налягане, но след 60 г. жените ги изпреварват, като те имат и по-лош контрол на артериалното налягане и са по-рискови за развитие на инсулт.

Захарният диабет увеличава риска от сърдечно съдови-заболявания при жените от три до седем пъти, докато при мъжете това увеличение е два до три пъти. Жените с първи тип захарен диабет са с 40% по-висока смъртност, отколкото мъжете със същото заболяване.

По отношение на липидния профил – при дамите се наблюдават с 10mg/dl по-високи нива на добрия холестерол, който се смята, че има протективен ефект спрямо исхемичната болест на сърцето.

При жените пушачи средната продължителност на живота е скъсена средно с 14.5 г. в сравнение с мъжете пушачи, които живеят 13.2 г. по-малко.

Що се отнася до миокардния инфаркт, при нежния пол се наблюдава по-често атипична симптоматика, като при по-голям процент миокардният инфаркт може да протече асимптомно.

По-често при жени се наблюдава и миокарден инфаркт без да има видимо стеснена артерия, която храни сърцето (коронарна артерия), най-често на базата на възпаление на сърдечни мускул, спазъм на съд, стрес, хипертрофична кардиомиопатия или спонтанно разцепване на коронарен съд.

При нежния пол също се наблюдава по-висока честота на сърдечна недостатъчност, като тя се повишава с възрастта и повече жени отколкото мъже след 79 г. имат поставена такава диагноза. При дамите обаче по-често се констатира сърдечна недостатъчност със запазена систолна функция на лява камера. Жените със сърдечна недостатъчност са с по-лошо качество на живота, по-лесно се изморяват и имат необходимост от по-често приемане в болница, но преживяемостта им е по-висока от тази на мъжете.

Колко често трябва да проверяват жените сърцето си, особено тези, които са преболедували ковид?

След 60-годишна възраст рискът от сърдечно-съдови заболявания рязко започва да се покачва. За дамите без известни проблеми е разумно да проведат преглед при кардиолог поне веднъж годишно, а при открито нарушение и по-често.

Приемът на орални контрацептиви, особено съчетан с тютюнопушене, рязко повишава риска от тромботични инцидентни. За тези жени е важно и редовно проследяване на артериалното налягане, както и прекратяване приема на тези медикаменти след 35 г.

Усложнената бременност, съчетана с високи стойности на артериалното налягане, еклампсия и прееклампсия, изискват стриктно проследяване на артериалното налягане и намеса на кардиолог, както по време на бременността, така и след това.

Установено е, че Covid-19 може да засегне сърцето по редица механизми и да доведе до нарушения както в ритъма, така и във функционирането на сърдечния мускул и неговите обвивки. Хубаво е след преминаване на карантинния период, след преболедуване, да се направи преглед при кардиолог и пулмолог, да се направят контролни кръвни и образни изследвания и при необходимост тези прегледи да бъдат повторени в указания от специалиста период от време.

Опасно ли е високото кръвно?

Високото артериално налягане, за съжаление, е едно от най-разпространените заболявания – около 1 милиард хора са засегнати в световен мащаб. Артериалната хипертония е обратим рисков фактор за миокарден инфаркт, инсулт, предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност, аортна дисекация, периферна съдова болест и паметови нарушения. Смята се, че до 2025 г.това заболяване ще засяга над 1.5 милиарда човека.

Възможността за асимптомно протичане забавя диагностиката й. Ефективното лечение изисква постоянна грижа, наблюдение от лекар, чести контролни прегледи, което често се пренебрегва особено от мъжете и групите с нисък социален статус. При повечето хора не може да бъде отдиференциран определен болестен механизъм.

Жените сме по-емоционални от мъжете, това влияе ли на сърцето?

Известно е, че по-високите нива на стрес могат да доведат да повишен риск от редица заболявания – не само сърдечно-съдови, но и автоимунни, неопластични и ендокринни такива. Повишената емоционалност обаче сама по себе си не е порок, стига да не е свързана с повишени нива на стрес в ежедневието. Нека емоциите да присъстват, но да бъдат позитивни.

Какво представлява синдромът на разбитото сърце и вреди ли на сърцето?

Синдромът на разбитото сърце е едно много интересно заболяване, характерно за жени и то след менопаузата. Наблюдава се при 1-2% от всички болни със суспектен инфаркт. Като сред жените честотата достига до 12%, а 90% от развилите синдрома са след менопауза (5% са под 50 г.).

Силният емоционален стрес при нежния пол може да доведе до развитието на състояние, много наподобяващо миокарден инфаркт, при напълно проходими съдове на сърцето. И въпреки, че няма запушен съд, електрокардиограмата, ехокардиографията и лабораторните изследвания имитират инфаркт. Наскоро в Интензивна кардиология беше докарана една жена с този синдром, след загуба на близък за нея човек. След като направихме ангиография и назначихме лечение, я изписахме и в момента се възстановява. За щастие в повечето случаи състоянието е обратимо и след около месец сърцето възвръща нормалната си функция, но това не означава, че не може да се повтори.

Какви грижи да полагаме и какво трябва да правим, за да имаме здраво сърце, особено на прехода между сезоните?

Доказано е, че редица сърдечно-съдови заболявания се обострят през есенно-зимния сезон, но известен риск крие и началото на пролетта. Добре е да се избягват тежките физически натоварвания, особено при пациенти с вече известен сърдечен проблем. Големите температурни разлики, както и излагането на много ниски или високи температури, имат негативно влияние върху сърдечно-съдовата система.

Пролетта, както и есента, се свързват и с обостряне на редица други заболявания, например белодробни, депресивни състояния, които косвено могат да окажат негативно влияние и върху сърцето. Затова се грижете за себе си, ходете на профилактични прегледи, бъдете щастливи и пазете сърцето си.