• Д-р Гарвански е част от отделението по Електрофизиология и кардиостимулация в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център
  • Завършва медицина през 2013 г. в Медицински Университет-София и има придобита специалност по кардиология
  • По-късно става част от екипа на Клиниката по кардиология към Сърдечно-съдов център
  • Участва като лектор на редица международни конгреси
  • През изминалия уикенд д-р Гарвански беше отличен с първа награда по време на Постерната сесия в рамките на Международния ендоваскуларен конгрес BEC&ISEVS Endovascular Academy 2019. Постерът му представи опита на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център в  лечението на пациенти с резистентна хипертония чрез ренална денервация. Метод, чрез който се изгарят нервните влакна около бъбречната артерия, като по този начин се постига по добър контрол на артериалното налягане.

 - Д-р Гарвански, известно е, че през студените месеци сърдечносъдовите инциденти се увеличават. На какво се дължи това?

- Когато температурите навън са по-ниски, това е предпоставка за съдов спазъм, т.е свиване на съдовете. При пациенти, които са предразположени към сърдечносъдови заболявания или имат налична плака на съдовете на сърцето например, когато върху тази плака се насложи и съдовото свиване, това може да доведе до изразена проява на сърдечносъдовото заболяване. Допълнителен фактор е, че в студените месеци контролът на кръвното налягане при пациентите с артериална хипертония, се постига по-трудно.

- Защо?

- През лятото хората пият повече вода, изпотяват се повече, съдовете са дилатирани, т.е се разширяват от топлото време и т.н. Затова, в този период пациентите с хипертония нямат нужда да пият толкова много медикаменти и кръвното им е с по-добър контрол. С понижаването на температурите обаче това се променя и е важно те да следят редовно кръвното си, а ако усетят някаква промяна в начина, по който се чувстват, да потърсят своя общопрактикуващ лекар или своя кардиолог, за да може терапията им да се оптимизира и при нужда да се добави нов медикамент.

- Това означава ли, че има разлика в терапията на пациентите със сърдечносъдови заболявания според сезона?

- Обща промяна на лечението не се налага според сезона. Има сезонна вариация в дозировката на лекарствата, която е нормална и се наблюдава при някои хора, както вече споменахме през лятото може да се намали дозата на даден медикамент, а през зимата да се увеличи. Ние се опитваме да обучаваме пациентите, така че да разпознават и да могат сами да адаптират терапията си, но препоръчваме при проблеми или съмнения, винаги да се обръщат към лекар.

- Студът рисков фактор ли е за човек със здраво сърце?

- По-скоро не. Все пак ние сме приспособени да живеем в климатичните условия на четирите годишни сезона, така че това не е фактор, който да навреди на здрав човек.

- А когато излизаме от топло на студено?

- Отново, ако нямаме никакво сърдечносъдово заболяване – риск няма, освен ако не говорим за някакви екстремни условия и много голяма разлика в температурните амплитуди. При пациенти със сърдечносъдови заболявания обаче преминаването от топло към студено, дори и без голяма физическо натоварване, може да доведе до изява на стенокардия. Това е класически пример и ние много често задаваме този въпрос на пациентите – дали когато има промяна от топло към студено усещат някакви оплаквания. Най-често това е стягане или поява на болка в гърдите.

- Все пак за хората, които нямат установено заболяване, зимата може да е период, в който да усетят първите симптоми за наличието на проблем. Вие вече споменахте гръдната болка, какви са останалите сигнали, при които трябва да потърсим кардиолог?

- Гръдната болка наистина е най-важният симптом. Други общи оплаквания, могат да бъдат сърцебиене, задух, който се засилва при физическо натоварване, главоболие причинено от промяна в кръвното налягане. При наличието на такива оплаквания особено, ако те се повтарят, трябва да се потърси консултация с лекар. Не е задължително това да е кардиолог, може да общопрактикуващият лекар, който от своя страна да прецени дали е необходим преглед при специалист.

- Как тогава да се предпазят пациентите, които са най-уязвими от студа?

- Достатъчно е да се придържат стриктно към терапията си и да намалят генерално рисковите фактори, което обаче е валидно и за всеки друг сезон. Все пак, през зимата обездвижването може да е малко по-изразено, затова е добре вкъщи да се подлагат на умерени физически натоварвания.

- Има ли значение с какво се храним в този период?

- Най-общо казано – не, но е важно да не се прекалява. Например при пациенти със сърдечносъдови проблеми се препоръчва да ограничат солта, консумацията на алкохол и т.н. Мазните храни също влизат в тази група. Но когато говорим за някакъв кратък период от време, например около предстоящите празници, не е проблем тези ограничения да не се прилагат. Проблем е когато консумацията на мазно, на много сол или на алкохол е превърната в навик. Защото всички тези рискови фактори, за които говорим са такива в условията на едно дълготрайно действие.

- В момента върлуват различни вируси, очакват се и първите случаи на грип. Това е период, в който много хора започват да се самолекуват. Какви рискове крие това за пациентите, които приемат медикаменти за сърце?

- Повечето медикаменти, които се продават без рецепта, не крият големи рискове, ако се употребяват в разумни дози. Нестероидните противовъзпалителни лекарства биха могли да доведат до обостряне на състоянието при пациенти със сърдечносъдови заболявания, например при сърдечна недостатъчност. Тогава може да се стигне до изявени прояви на проблем с контрола на кръвното налягане или изразен задух и умора. Но има нещо по-важно тук и това е грипът, който сам по себе си е сериозен фактор за сърдечносъдови заболявания и сърдечносъдова смъртност. Така че ваксинацията на хора от рисковите групи, е от първостепенно значение.

- Имате предвид, че е важно за сърдечноболните да са ваксинирани срещу грип...

- Абсолютно! Грипът е модифицируем рисков фактор или с други думи рисков фактор, на който ние можем да влияем. Като високото кръвно, което можем да свалим лекарства, като наднорменото тегло, което можем да регулираме с една добра диета, като холестерола, който можем да коригираме. Същото е и с грипния вирус, от който ние можем да се предпазим или да намалим риска от усложнения, чрез нещо просто и доказано като ваксинацията. Не случайно в много държави хората със сърдечносъдови заболявания дори са извиквани с приоритет от техните лични лекари за имунизация.

- Какви са усложненията за сърцето, които вирусните или грипните инфекции могат да предизвикат?

- При наличието на такива инфекции може да бъде ангажиран миокарда, увеличава се риска от инфаркт и други спешни сърдечносъдови събития. Това не се случва често и процентът на такива усложнения не е голям, но е наличен.

 

Съвети:

  • Контролирайте редовно кръвното си налягане.
  • Ако имате сърдечносъдово заболяване и забележите промяна в състоянието си, не го неглижирайте.
  • По-бързата умора, задухът и гръдната болка са категорични симптоми, че трябва да потърсите лекар.
  • Преценявайте силите си и не предприемайте големи физически натоварвания в студеното време.

 

Интервю на д-р Гарвански за вестник Телеграф

Свързани отделения