Уринарни инфекции през лятото - може ли да ги избегнем?
Инфекциите на пикочните пътища са най-често срещаните инфекции в амбулаторната практика. Всяка година инфекциите на пикочните пътища са причина за около 10 милиона посещения при лекар. Жените страдат от инфекции на уринарния тракт четири пъти по-често от мъжете. Между 50-60% от жените в зряла възраст съобщават за поне една прекарана инфекция на отделителната система през живота си. Същевременно 10% от жените след менопауза се оплакват от ежегодни епизоди на цистит.
Причина за това са анатомичните особености на жената - значително по-късата уретра спрямо мъжа и по-лесната контаминация на долните пикочни пътища от перианална и вагинална бактериална флора.
Циститът представлява изразено възпаление на лигавицата на пикочния мехур, най-често предизвикано от бактериални инфекции. Ако това състояние остане нелекувано, инфекцията може да засегне бъбреците и да достигне до тежко болестно състояние, изискващо болничен престой.
Основните причинители на уроинфекции са групата на така наречените грам-негативни бактерии, характерни за дебелото черво, като бактерията Ешерихия коли предизвиква между 65 и 90% процента от всички инфекции на урината. Сериозен проблем в обществото, на който медицинските специалисти обръщат внимание, е фактът, че при 25% от жените уринарните инфекции имат повторна поява в рамките на 6 месеца от първата остра форма на цистит. Основният патоген в тези случаи отново е Ешерихия коли.
Типичните симптоми на цистита включват:
• силни, чести и дори болезнени позиви за уриниране
• парещо, болезнено чувство по време на уриниране
• чувство за непълно или незадоволително изпразване на пикочния мехур
• наличие на кръв в урината
• мътна урина или урина с неприятна, остра миризма
• болки или дискомфорт в долната половина на корема или в кръста
• втрисане и дори повишаване на температура в по-тежки случаи на заболяването
Най-честите рискови фактори за развитието на цистит са:
• сексуално активни жени - при полов контакт бактериите по-лесно попадат в уретрата
• определени типове контрацептиви, като диаграфми и спермицидни кремове
• състояние на хормонална промяна като бременност и менопауза
• бъбречно-каменна болест
• имунодефицитни състояния
• уретрални катетри, чужди тела и други
Как да се предпазим от цистит?
Летният и есенният сезон са свързани с по-често боледуване от цистит. Дехидратацията е основната причина уринфекциите да са по-често срещано заболяване през лятото Отношение към проблема имат също по-честото посещаване на плажове и басейни, продължително носене на мокри бански, тънките летни дрехи и обувки, при които простудата сутрин и вечер е твърде вероятна. Задържането на урината за по-дълги периоди от време, защото сте извън дома си и не можете да стигнете до чист санитарен възел, също може да допринесе за появата на инфекция. През лятото има тенденция към повече сексуална активност и това може да доведе до по-голям риск със затоплянето на времето.
Трябва да подходим с особено внимание към следните фактори, които намаляват риска от развитие на цистит:
• консумация на достатъчно вода - достатъчният прием на течности е есенциален за профилактика на уроинфекциите чрез естествените защитни механизми на отделителната система
• регулирана полова активност- най-честата причина за появата на цистит след полов акт е редуване на дълги периоди на въздържание, последвани от многократни полови сношения, както и различни полови партньори.
Желателно е да се уринира, непосредствено след полов акт.
• интимна хигиена - особено важно е използване на специфични препарати за интимна хигиена, които поддържат киселата среда на влагалищната микрофлора
• менопауза - по-тънката стена на уретрата и намалената влагалищна секреция предоставят сериозен риск за развитие и хронифициране на пикочни инфекции
• предходни инфекции на уринарния тракт в рамките на последните 6 месеца
Препоръчително е да се потърси помощ от специалист при поява на някои от изброените симптоми. Навременното лечение на уроинфекциите и предпазването от повторната им поява е ключово за запазване на доброто здраве на урогениталната система.