Д-р Цветана Йорданова: Неправилната употреба на антибиотици ще ги превърне в безполезни таблетки

Д-р Цветана Йорданова е пулмолог с дългогодишен и богат опит. Като лекар в Интензивно респираторно отделение в университетска болница тя много преди COVID-19 практикува лечение с респиратор, а също и се сблъсква със случаи  на антибиотична резистентност и безсилието на лекарите да помогнат и да спасят пациента в този случай.

Д-р Йорданова изнесе COVID-19-пандемията без да си вземе нито един почивен ден като приемаше извънредно много пациенти от Варна и Добрич, за да ги лекува. Днес тя е разтревожена за предписването на антибиотици и обяснява аспектите на антибактериалното лечение и принципите, които трябва да се следват.

Антибиотиците са често изписвани лекарствени медикаменти, към което ние трябва да подхождаме отговорно, когато вземаме решение за тяхната употреба. Все по-актуален става проблемът напоследък за

Антибиотична резистентност. Какво се включва в това понятие?

Способността на даден микроорганизъм да оцелява и да продължава да се размножава, въпреки че сме приложили антибактериално средство, което би трябвало да го убива или да спира растежа му.

За това допринася най-вече неправилната антибиотична употреба, което включва всеки  работещ с антибиотици да подхожда отговорно спрямо алгоритмите. В последно време все по-често има ненужна употреба на антибиотици. За да стартираме такава терапия трябва да имаме сигурни доказателства, че се касае за бактериална инфекция.

Друг проблем е прекомерната употреба на широкоспектърни антибиотици без да има доказателства, че се касае за тежка инфекция или неправилен избор на тясно спектърен антибиотик.

По принцип за вземане на решение за антибактериална терапия, винаги се стартира с емпирична такава. Т.е. в зависимост от най-честият причинител за съответната инфекция и приетите алгоритми за стартиране на антибактериална терапия. При необходимост по преценка на лекаря се взима културелно-микробиологично изследване и когато не постигаме желания клиничен резултат се оптимизира терапията на база на получените резултати.

Друг важен въпрос е дозировката на антибиотика, която трябва да бъде точно определена – нито по-малка, защото няма да постигнем съответния клиничен ефект, нито по-висока, защото води риск от поява на странични ефекти.

Важен въпрос е и продължителността на лечението, което не трябва да бъде нито прекалено кратко, нито прекалено дълго, като се взема предвид тежестта на инфекцията и съпътстващите заболявания на пациента.

В резултат на прилагане на антибиотици микроорганизмите също изграждат механизми, които са свързани с промени в структурата и ги правят по-устойчивите спрямо прилаганите антибактериални средства. Това са появи на спонтанни мутации, което се изразява в промяна на генетичния материал или обмен на генетична информация т.е. резистентни микроорганизми могат да предадат генетична информация на други микроорганизми, които също стават резистентни. Това води до по-голяма заболеваемост и смъртност от бактериални инфекции, по-чест болничен прием и оскъпяване на лечението. Така че сме изправени пред един глобален проблем да се изправим да няма с какво да лекуваме бактериалните инфекции.

Затова е важно да подхождаме разумно, когато назначаваме антибиотик. Да го назначаваме, когато имаме сигурни доказателства, че се касае за бактериална инфекция, да бъде в съответната дозировка и със съответната продължителност. От значение е и профилактиката като намаляваме риска от инфекции било с предпазни средства при необходимост,  особено есенно-зимния сезон, когато зачестяват респираторните инфекции. Ваксини, където е възможно. Спазване на добра лична хигиена, което също е от значение.

Извън хуманната медицина – разумна употреба на антибиотици и в животновъдството и в земеделието, което също има отношение към антибиотичната резистентност.

Да съхраним антибиотиците като оръжие срещу бактериалните инфекции, а не да г превърнем в безполезни таблетки, които имат основно странични ефекти.