Проф. д-р Асен Дудов: три мита за рака, които могат да навредят на пациентите
Февруари е световният месец за борба с рака - период, в който вниманието е насочено към превенцията, ранната диагностика и навременния достъп до лечение. За съжаление, в ерата на социалните мрежи и бързото разпространение на информация, често се срещат непроверени твърдения и митове, които създават объркване и страх у пациентите с онкологични заболявания.
Тези погрешни вярвания могат да повлияят негативно върху решенията, които хората вземат за своето здраве - от храненето и приема на добавки до отказ от полезни терапии. Затова днес развенчаването на дезинформацията е неразделна част от съвременната онкологична грижа.
По този повод разговаряме с проф. д-р Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология към Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост, който обръща внимание на три от най-често срещаните и най-вредни мита сред пациентите с онкологични заболявания.
Мит №1: Захарта стимулира развитието на тумори
Проф. Дудов, вярно ли е, че захарта "храни" рака?
Това е твърдение, което през последните години набра особена популярност в социалните мрежи, но мога категорично да заявя, че то е невярно. Още преди повече от 20-25 години, след разкриването на човешкия геном около 2000 г., беше научно и генетично доказано, че приемът на захари не стимулира туморния растеж.
Напротив - когато човек, а особено онкологичен пациент, бъде лишен от достатъчно количество въглехидрати, страда целият организъм. Мозъкът се нуждае от глюкоза, за да функционира нормално. При дефицит могат да се наблюдават намалена концентрация, умствена умора, нарушения в съня и общо влошаване на физическото и психичното състояние.
Подобни крайни хранителни ограничения не само че не носят полза, но могат да отслабят пациента и да затруднят провеждането на лечението. Балансираното хранене остава ключов фактор за поддържане на силите и качеството на живот.
Мит №2: Витамините са опасни за онкоболните
Противопоказан ли е приемът на витамини при онкологично заболяване?
Това е още един широко разпространен мит, който продължава да циркулира, въпреки че отдавна е научно опроверган. Най-често се коментират витамините от група B, и по-специално витамин B12, но тези страхове нямат актуално медицинско основание.
Поддържането на нормални нива на витамин B12 и витамин D е изключително важно. Витамин D е пряко свързан с противотуморния имунитет и участва в регулацията на имунния отговор. Витамин B12, от своя страна, е ключов за кръвотворенето, нервната система и за по-добрата поносимост към онкологичното лечение.
При жените нормалните нива на B12 имат поддържащ и предпазващ ефект и в известна степен се свързват с по-нисък риск от развитие на рак на млечната жлеза. Разбира се, приемът на витамини трябва да бъде съобразен с индивидуалното състояние на пациента и обсъден с лекуващия лекар.
Мит №3: Физиотерапията стимулира рака
Има ли физиотерапията отрицателен ефект при онкологични пациенти?
Физиотерапията дълги години е била обект на сериозно недоверие. В миналото, преди задълбоченото разбиране на генетичните механизми на рака, се е смятало, че методи като електротерапия, магнитотерапия, парафин или затоплящи процедури могат да стимулират туморния процес. Поради това физиотерапията често е била прекъсвана или напълно забранявана при онкоболни.
Днес знаем, че тези опасения са неоснователни. Съвременните научни данни ясно показват, че правилно подбраната и контролирана физиотерапия не стимулира развитието на рак. Напротив - тя може значително да подпомогне възстановяването, да намали болката, да подобри подвижността и да повиши качеството на живот на пациентите.
Тези три мита оказват силно влияние върху начина, по който пациентите възприемат своето заболяване и възможностите за лечение. Те могат да доведат до ненужни ограничения в храненето, отказ от полезни терапевтични подходи и забавяне на адекватното лечение.
Развенчаването на подобни заблуди е ключова стъпка към по-добра информираност, по-ефективна терапия и по-добро партньорство между пациента и лекаря. Когато хората разполагат с ясна и достоверна информация, те могат да вземат по-добри решения за здравето си, да запазят активността си и да поддържат по-добро качество на живот - дори в условията на онкологично заболяване.
