Отразява ли се коронавирусът на онкоболните и тяхното лечение

• Д-р Недев, отразява ли се коронавирусът на онкоболните и тяхното лечение?

Да, отразява се. Много неща се промениха за онкоболните в последните няколко седмици. Развитието на малигнени заболявания не спира само защото имаме епидемия от коронавирус. Сега лекарите трябва да се борят не само с COVID-19, но и за лечението на новодиагностицираните и недиагностицираните пациенти с рак. Това усложнява нещата не само за здравната система като цяло, но и за пациентите с малигнени заболявания.

• По-податливи ли са те на заразяване?

Да, по-податливи са на заразяване с COVID-19. Пациентите, дори и тези, които са в добро общо състояние и с формално интактна имунна система имат деликатни промени в имунния отговор и потенциално са по-податливи на заразяване с COVID-19.

• Има ли пацинети, които пропускат лечението си и не идват заради създалата се ситуация?

Да, има такива пациенти. Става въпрос най-вече за хора, които идват от провинцията, за да се лекуват в София. За радост, техният брой е сравнително малък, но страхът е нещо, върху което ние нямаме контрол.

• А какво бихте препоръчали на тези хора, които от страх пропускат лечението си?

Да говорят с лекаря си, да действат разумно и планирано.

• Скринингът в момента преустановен ли е?

Нека първо да дефинираме думата скрининг – това означава изследване на пациенти, които нямат симптоми. Такива скринингови програми например обхващат жените след 45-годишна възраст, които изпращаме на мамография. Скринингови са цитонамазките при жени, които нямат симптоми. Имаме скрининг за простатен рак, при който се изследват туморни маркери в кръвна проба. На практика в момента този процес на скрининг при здрави хора е престанал. Това не е краят на света. Надяваме се, че извънредните мерки, които се предприемат в България, до месец-два ще отпаднат. Затова фактът, че скринингът е отложен за малко, не е истинският проблем.

• А кой тогава е истинският проблем?

Много по-важно е, че пациенти със симптоми не биват изследвани в момента. Те не отиват при личните си лекари, а дори и да отидат, направленията за първичните изследвания като гастроскопии, колоноскопии, бронхоскопии също са отложени в най-добрия случай, а в по-лошия просто отсъстват. И поради тази причина пациентите не влизат в болниците за изследване и лечение. А самата онкологична система работи – онкологичните болници са с отворени врати и няма никакви ограничения за лечението.

• Защо се случва това преустановяване на диагностицирането?

Защото фокусът на цялата здравна система в момента е единствено върху COVID-19. И това е напълно оправдано. Коронавирусът не е незначително заболяване, въпреки теориите, че е обикновен вирус, който е опасен само за възрастните хора, а другите го прекарват като лека настинка. Сега знаем, че това не е така. Младите хора имат повече ресурс да се борят със заболяването, но това не го прави леко и незначително. Проблемът е, че други потенциални заболявания биват игнорирани като адресирането на симптомите им бива отложено във времето.

• Като споменахте симптоми, възможно ли е ранните признаци на едно онкологично заболяване да се припокрият с някои от признаците на коронавируса?

Възможно е, да. Болка в гърлото например е симптом на COVID-19, но може да бъде симптом и на рак на сливиците или рак на базата на езика. Кашлицата е симптом на COVID-19, но е симптом и на белодробния рак. Така че коронавирусът няма някаква уникална симптоматика, която да го отличи. Затова и пациентите трябва да бъдат изследвани по алгоритмите на съвременната медицина.

• Това обаче не прави ли практиката „да се чуем с джипито по телефона“ опасна?

Вече бяха публикувани няколко случая с поставени грешни диагнози по телефона. Без съмнение тази пандемия ни тласка все повече към телемедицината. Това обаче не е просто разговор по телефона. Телемедицината е структурирана система, в която пациентът може да опише своите симптоми, но също така може да изпрати своите изследвания за преценка до един или няколко лекари. Трябва и да има възможност да се назначат изследвания и лечение дистанционно. За съжаление, в България тези неща все още са в зародиш. Има няколко фирми, които предлагат такива услуги, но истината е, че училищата бяха много по-подготвени да преминат към онлайн обучение, отколкото здравната система е готова да премине към телемедицина.

• Възможно ли е всичко това да доведе до един пик на недиагностицирани ракови заболявания, до забавяне на лечението на тези пациенти?

Да, това е съвсем реална възможност. Аз съм почти сигурен, че това ще се случи, тъй като броят на пациентите, които идват при нас от отделенията за първична диагноза и от отделенията по хирургия значително намалява в последните 2-3 седмици. А тези пациенти не са изчезнали. Малигнените заболявания не са престанали да се случват. Просто пациентите остават недиагностицирани и когато извънредните мерки бъдат вдигнати, те ще наводнят онкологичните отделения. Ще трябва да минем през един много голям брой нови диагнози, с които трябва да се справим. За съжаление, отлагането на диагностицирането ще доведе и до това пациентите да дойдат в един по-напреднал стадий на заболяването.

• Какво трябва да се направи сега, за да не се случи тази прогноза в бъдеще?

Болниците трябва да бъдат отворени и за планови изследвания и процедури. След първоначалния шок на откриването на коронавируса и изясняването на обема на този проблем в България, мисля че стана ясно, че болниците имат капацитета и възможността да работят и по нормален начин. Както и да се осигури безопасен път в тях за пациенти с COVID-19. Така че колкото по-скоро се мине към някаква нормалност в работата на лечебните заведения, толкова по-добре ще бъде това за пациентите.

• Значи мерките, с които целим да ограничим коронавируса, са и мерките, с които вероятно ще увеличим недиагностицираните пациенти с рак?

Точно така. Аз съм привърженик на извънредните мерки. Смятам, че те бяха много навременни и България постигна истински успех, дори сравнена с други, много по-добре организирани страни от нашата. Трябва да поздравим Националния щаб и правителството за работата в борбата с коронавируса. Това, което се опитвам да кажа е, че колкото по-дълго във времето останат тези мерки в настоящия им вариант, толкова по-голям риск поемаме да парализираме останалата част от здравната система.

• Ако до момента сме нанесли някакви щети върху диагностиката на онкологични заболявания, трябва ли след това да се засили тази дейност и да наваксаме пропуснатото време?

Със сигурност трябва много сериозно да погледнем какво се е случило в рамките на тези, надявам се не повече от 6 до 8 седмици на извънредно положение и да се опитаме да адресираме пропуснатото. По всяка вероятност болниците ще трябва да работят на много по-високи обороти веднага следвдигането на извънредните мерки.