Да живееш с диабет тип 1

Габи е диабетик тип 1 от 9 годишна (вече 18 години), бивш готвач по професия, но вечен кулинар по душа. На 18 заминава за Холандия да учи, живяла и работила е като ресторантьор и хотелиер в над 5 държави, връща се в България през 2020. Започва страницата си в Инстаграм (@the.sugar.police), където споделя за живота си като диабетик, балансиращ добрите нива на кръвната захар с любовта към вкусната и здравословна храна. В момента се е насочила към науката зад храната и въздействието ѝ с човешкия организъм. Една от големите й мечти е да развие общество на хората с диабет тип 1 в България, където те свободно да споделят и да се подкрепят.

 

Здравей Габи, разкажи ни защо избра името - the.sugar.police?

Понеже цял живот ежедневно се боря с лошите (кръвни, и не само) захари и ги вкарвам в правия път и реших, че това име ще е забавен начин да изобразя как диабетът присъства в живота ми.

Кога и как разбра, че си болна от диабет?

Разбрах на 9, събуждайки се в болница в Стара Загора (откъдето съм). Бях изпаднала в кетоацидоза (породена от хипергликемия – много висока кръвна захар). В последствие с родителите ми установихме, че съм проявявала симптоми от няколко месеца (бях свалила килограми, бях постоянно жадна и гладна, особено за сладко), но доста от тях могат да не бъдат забелязани и често хората не разбират докато не се стигне до крайност – като кома, в моя случай. Затова е жизнено важно, обществото да се запознае със симптомите на диабета, защото много хора живеят с него без да осъзнават.

Какви бяха мислите ти – как се почувства 9 годишната Габи?

Първоначално не знаех какво ми престои, не знаех колко драстично животът ми се променя в този момент. Когато лекарите ми обясниха в повече детайли , в какво се изразява диабета всъщност, усетих буцата в гърлото си и притеснението дали ще мога да се справя. И как така няма да мога повече да ям торта и да пия нормална кола? Шок.

Периодът за теб е бил сложен. Можеш ли да ни разкажеш за първите ти стъпки в лечението и контрола над диабета?

Първата стъпка беше  цялото ни семейство да се информира по-добре. Родителите ми бързо разучиха къде са специалистите по диабет в България и организираха приема ми в София. С майка ми останахме няколко седмици (може би месец) там. Междувременно лекарите ни обучиха как да се справяме сами с диагнозата в ежедневието.  Моят лекуващ лекар беше първият друг диабетик, когото срещах в живота ми и ми вдъхна толкова доверие и сигурност, че добре контролираният диабет изобщо не е страшен и че можеш да живееш дълго и да бъдеш успешен въпреки всичко. Та бях уверена, че мога да се справя. Беше доста трудно, естествено за едно дете, особено покрай тържества, рождени дни и храната, предлагана в училищата, но това изискваше повече дисциплина от много ранна възраст. Всичките ми приятели и съученици бяха информирани и проявяваха разбиране, най-важното и трудното от всичко беше да се науча коя храна какво носи на тялото ми и как да правя най-добрия избор в различни ситуации, особено когато няма много варианти. И естествено това до какви действия от моя страна води – повече инсулин, повече физическа активност и прочие. 

Контролът на кръвната захар е свързан с промяна в навиците и начина на живот като цяло. Кое беше най-голямото предизвикателство в тази насока?

Първата реакция на доста хора е „ О, инжектираш се преди всяко ядене и постоянно си бодеш пръстите заради кръвната захар, аз никога не бих могъл да го правя това…“.  Когато това е единственият начин да си жив, го правиш, научаваш се и никой не те пита. Всъщност дори не е страшно, това е най-лесното и за мен е такъв навик – като миенето на зъби, не ми прави впечатление.

Всъщност най-голямото предизвикателство беше да приема мисълта, че това ще бъде начинът ми на живот оттук насетне – завинаги и няма връщане обратно. Има моменти, в които ти идва в повече. Чувстваш се така сякаш  каквото и да направиш, не е достатъчно. Колкото и добър да е контролът, се чувства този товар, не само физически, но и психически, особено за едно дете. Всяка една лоша кръвна захар е причинена от твое решение и винаги трябва да търсиш причината, за да промениш нещо следващия път и да не се стига дотам. Това води до постоянно напрежение, че трябва да си перфектен, до тревожност и ако един човек не се чувства комфортно да говори за това с близките си може да се стигне до диабетичен дистрес. Естествено развива и много позитивни черти, организационни, учи на дисциплина, внимание към детайлите и желанието винаги да се развиваш.

 

Какви са предизвикателствата пред теб към днешна дата?

Предизвикателствата са си същите!

Борбата е с това да живееш в мир с мисълта, че с диабетът ти сте едно цяло и е част от теб, която влияе на всяко едно нещо в живота ти. Постоянно напомня за себе си и винаги в главата си имаш мисъл породена от диабета. „Колко е захарта ми в момента?“ „Ако стане ниска, имам ли какво да ям?“ „Ако е висока, колко допълнително инсулин трябва са си сложа?“ „Имам ли достатъчно инсулин?“ „Тази разходка дали ще ми се отрази на захарта и дали ще трябва да сложа по-малко инсулин“…. такива неща минават нон-стоп през съзнанието ти на заден план.

Доста голямо предизвикателство е да намериш хора в живота си, които да разбират сериозността на диагнозата и разбирането, от което имаме нужда. Имало е хора, които трябваше да извадя от живота си понеже ме караха да се чувствам като товар за тях. Никой не трябва да те кара да се чувстваш така, за каквото и да е, особено когато става дума за заболяване извън твоя контрол, с което ти просто се опитваш да се справиш. За щастие имам много прекрасни хора в живота си, които ми помагат ежедневно и съм им безкрайно благодарна. Не трябва да се справяме сами с това, до това заключение стигнах, това да отказваме помощ не ни прави силни, ами напротив. Изисква сила и храброст да поискаш помощ и да споделиш тревогата с близък.
Говорейки за тревога, последното предизвикателство за което ми е важно да споделя е това с психичното здраве. Притеснява ме, че в България не обръщаме нужното внимание на това, че диабетът води 2 до 3 пъти повече до депресия, и че е напълно нормално и препоръчително да се говори със специалисти за трудностите, които изпитваме. От няколко месеца започнах терапия и съжалявам, че не съм я започнала по-рано. Считам, че това трябва да се нормализира у нас, че изобщо не е срамно, а ползите от терапията са безбройни.

В доста случаи диабетът се асоциира и с други заболявания, които съпътстват болестта, като бъбречни усложнения, зрителни и сърдечно-съдови проблеми. Какъв е опита ти по този въпрос?

Вече 17+ години съм с диабет и за щастие все още не съм се сблъсквала с усложнения. Но естествено, редовно ходя на всякакви прегледи, защото ако едно такова усложнение се хване от рано, то много по-лесно развитието му може да бъде предотвратено. Вярвам, че ако се грижим за себе си, можем да избегнем усложненията, поне преди доста напреднала възраст.

Как гледаш на спорта и активността като цяло? Можеш ли да ни разкажеш за тази част от живота ти и как я съчетаваш диабета?

Считам, че активността и спортът са неизбежна и задължителна част от живота на всеки, не само на диабетиците. При нас всъщност е голям плюс понеже подпомага инсулиновата чувствителност и намалява резистентността.
Диабетът може да бъде приеман като пречка за един спортист, заради влиянието което има върху кръвната захар, но според мен той не трябва да ни спира да спортуваме и да преследваме мечтите си, ако те са свързани със спорт. Просто трябва да бъдем по внимателни. Технологиите са толкова развити и ни помагат, и има толкова много професионални спортисти, живеещи с диабет. Това е доказателство, че нищо не може да ни спре. А аз, аз обожавам да бягам, за мен спорта е здраве и колкото и малко свободно време да имам , се опитвам винаги да намеря време за него и да бъда активна.

Разкажи ни за твоя прочит на връзката между хубавата и вкусна храна, и Диабет т1.

Mисля, че има мит, свързан със скучното хранене и диабета – много е жалко. Не е така! Можеш да се храниш с всичко дори и с диабет. Естествено едно хранене, за да бъде и здравословно самите продукти трябва да бъдат добре подбрани и ястието да включва всички групи храни (протеини, въглехидрати и добри мазнини). А с диабет е препоръчително храненето да е здравословно. Тази стигма с ограничението и схващането, че храната, която можеш да ядеш е лимитирана, е далеч от истината. Аз се влюбих в храната и науката зад нея благодарение на диабета и това, че трябваше да бъда много внимателна кое как ще ми влияе. Ям много въглехидрати и не ми харесва, че масово съветът към диабетиците е, че не трябва да се ядат въглехидрати. Трябваше ми време да се лутам и да осъзная, че не е така! Вярно е, че е по-лесно да контролираш кръвната захар като не ги приемаш, но дългосрочно не е оптималният вариант, защото се лишаваме от много полезни вещества. Има разлика между бързи (прости) и бавни( сложни) въглехидрати и моментите, в които ги приемаме и как ги комбинираме. Също има и огромна разлика между това как ще ти повлияе на кръвната захар едно ястие, богато на въглехидрати, заради рафинираното бяло брашно  и рафинираната захар, както и липсата на каквито и да е фибри в него. И как ще ти повлияе едно ястие, богато на въглехидрати, от пълнозърнести храни, зеленчуци или плодове с високо съдържание на фибри, витамини и минерали и в комбинация с полезни мазнини. Веднъж разбереш ли как храните работят, само въображението ти може да те спре да комбинираш различни храни и начини на приготвяне.
Но според мен, важното е да си готвим сами, можем да се храним с всичко, стига да е приготвено с мисъл и качествени продукти. Пре-пакетираните и процесирани храни с всичките им скрити захари и мазнини, не са препоръчителни за никой, а за диабетиците изобщо. За фаст фууд да не говорим. Споделям как се храня в страничката си и често споделям рецептите си, и ми е доста интересно да научавам как други хора се хранят. Мисля, че все пак не е здравословно да изключваме напълно каквото и да е от храненето си. Трябва просто да има мярка, но и удоволствие от храната. Можем да ядем десерти със захар от време на време (с екстра инсулин естествено). Но храненето в изобилие с различни зеленчуци, всякакви плодове, бобови и зърнени култури, ядки и семена, риба и морски дарове и всъщност по-малко млечни и животински продукти е ключът за мен. Преминала съм през много връзки с храненето и това ме побутна да се занимавам и с нутриционизъм, работила съм професионално и като готвач, но изобщо не е нужно да имаме, чак толкова добри готварски качества за да се храним добре – просто трябва желание.

Как контролираш кръвната си захар?

Контролирам я с инсулинова писалка първо (използвам два инсулина) и с помощта на сензор за постоянно наблюдение на глюкозата, който се свързва с телефона ми и ми показва стойностите на кръвната захар на всеки 5 минути. Гениално откритие. Има граници, които мога да избера и когато кръвната ми захар ги премине, приложението ме алармира и помага по-бързо да предприема действия, за да поддържам желаната стойност. Има толкова полезни данни, които също са достъпни и могат да бъдат споделяни с лекуващите лекари. Отскоро са много по-достъпни в България и живота с тях е в пъти по-лесен.

Когато говорим за диабет, доста често страничните наблюдатели си мислят за всички компромиси, които хората с това заболяване правят. А ти правиш ли компромиси в живота си или успяваш да балансираш?

Всеки човек прави компромиси в живота си. При нас диабетиците не е различно. Често решенията, които взимам са повлияни от диабета и нивото на кръвната ми захар в дадения момент, например дали ще си поръчам пица тази вечер в ресторанта или по-скоро салата и по-леко основно. Има такива дребни компромиси, които правя понякога, но не ги правя често, просто съм търпелива, слагам допълнително инсулин когато се налага или се движа повече и се опитвам да живея така както бих дори да нямах диабет. „Баланс“ е малко преекспонирана дума, бих казала, че по-скоро живея в хармония със себе си, с нуждите и желанията си като човек и след това като диабетик.

Научи ли нещо ново за себе си, след като получи диагнозата?

Много неща. Колко организирана мога да бъда, колко търпение имам и колко се интересувам от наука. Научих колко силна е човешката воля. Че в този живот нищо не се постига сам. И колко е умно човешкото тяло! Може би най-силно ме научи да се грижа за себе си и да усещам промените в тялото си и да го слушам, него и неговите сигнали.

Ако можех да се върна назад и да променя миналото, не бих – бих останала диабетик.

Какво послание искаш да оставиш? 

Първо за всички хора с диабет, бъдете безстрашни, не се отказвайте, не трябва да ви е срам от нищо, вие сте силни и ще ставате все по-силни. Става по-лесно! Не сте сами! Можете да сбъднете всяка една своя мечта. И да, можете да си хапвате от всичко без страх!

Искам да комуникирам с повече диабетици и да се запозная с техните истории, вярвам, че трябва да създадем по-силно общество за хора с диабет тип 1 в България. Затова реших и да започна инициатива за това. За месеца на диабета (иска ми се да продължи и отвъд този месец) започвам да споделям повече за моята борба с него в профила си с хаштага #азидиабетът, и се надявам повече хора да се включат за да се запознаем един друг и с различните си истории, и начини да се справяш с диабета, но и да запознаем останалите хора със скрития свят на един диабетик.