Будител за здраве: проф. Гаро Мардиросян

Съвременни будители има и те са навсякъде около нас. Както будителите от миналото, будителите днес са всички онези, които ни дават добър пример как да се държим, как да си помагаме. Те ни вдъхновяват за добри дела, насочват ни кое е важно, разпространяват и подкрепят добрите практики. Днес ще ви срещнем с проф. Гаро Мардиросян - будител по душа и будител на хартия. Един от малкото удостоени с тази отговорна титла. Той има много други названия в живота си – в научните среди е познат като доктор по физика и доктор на техническите науки. Професор в Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките. Ръководи дипломанти и докторанти. Има над 150 научни публикации, над 50 патента за изобретения, 12 книги и стотици изяви в печатни и електронни медии. Носител е на званията „Почетен изобретател“ и „Будител - 2016“ и „Изобретател на годината – 2023“. Вписан в Златната книга на българските изобретатели и в няколко енциклопедии. Основен обект на дейността му е изучаването и борбата с природните екокатастрофи и космическите изследвания.

Срещаме проф. Мардиросян в Клиниката по гастроентерология и хепaтология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, където се възстановява след полипектомия, процедура за отстраняване на полипи на дебелото черво. Усмихнат, мил и учтив. Скоро навършил 79 години, той се съгласява да си поговорим за най-важното – за здравето.

-----------

“Важна тема е здравето. Все повече хора се разболяват и това не е добре. Видях много млади хора във фоайето, докато чаках да ме приемат. Измества се възрастовата граница на заболяванията и това вероятно е от начина ни на живот. Хората преди работеха до 17.30 и си тръгваха, работата им не беше така статична. Сега седят по 9–10 часа пред компютъра.

Питаме за профилактичните прегледи.

“Аз съм инженер, не разбирам от здравеопазване, но бих искал да направя едно сравнение между профилактиката в техниката и профилактиката в здравеопазването. Какво е профилактиката при нас – инженерите? Вземане на предварителни мерки, с цел да предотвратим авария или да ограничим нейното неблагоприятно въздействие върху техническите системи. Какво е профилактика в здравеопазването – същото. Отиваме на прoфилактичен преглед, за да се опитваме да избегнем конкретно заболяване, а когато това е невъзможно, то поне да намалим интензитета на неговото отрицателно протичане и въздействие върху човешкия организъм.

Успяваме ли?

“За съжаление, всички ние по тези географски ширини, пренебрегваме тази важна част. Отиваме на лекар чак когато нещо се случи. Така сме свикнали. Като с колата – понякога чуваме, че нещо тропа, трака, но отиваме в сервиз, чак когато тя спре да пали и да се движи. Колата обаче е вещ! Здравето ни е ценно, не можем да го заменим с ново. Не трябва да чакаме то да спре да работи, за да се погрижим за него.

Как се срещнахте с д-р Ани Чавушян?

“Тук ще спомена т.нар. “Ефект на фризьорката и автомонтьора”. Казвате, че от нещо имате нужда, те ви препоръчат „точното място“ и вие отивате. Така и аз. Споделих пред колеги, че имам оплаквания в дясната част на тялото – тежест, дискомфорт. Не е като да няма от какво да са, нося своята медицинска история като всеки човек. Мой колега, пациент на д-р Чавушян, препоръча клиниката и нея като добър специалист. Освен това от години познавам леля й - доцент по гастроентерология.

Оказа ли се прав?

Да. Видях се с д-р Ани Чавушян преди новогодишните празници. След прегледа направих и скенер, който показа нужда от медицинска интервенция и постъпване в клиниката. Същевременно имах доста ангажименти – изпити, студенти, които разчитат на мен, докторанти. Тя ми каза, съвсем човешки, че не е спешно. Предложи ми да изкарам празниците и след това да намеря 3-4 дни за нея. Така и направих, макар и доста време след празниците.

Доверието ли е най-важно между лекар – пациент?

Имам доверие в лекаря и експертизата. Скара ми се д-р Чавушян, че се забавих повече, отколкото бях обещал. Но лекарите трябва да ни се карат. Малко преди да постъпя в болницата се пошегувах с нея, че ще отложа изпит, за да дойда, но тя беше непреклонна. Първо – докторантите, после – другото. Благодарен съм й, защото не обичам да отлагам изпити. Човек си прави планове, подготвя се. Това е уважение към труда и усилията на тези хора.

Как премина всичко?

Като на сън (смее се). Приеха ме, подготвиха ме. Последното, което си спомням беше как една лекарка анестиоложка ми каза, че ще заспя скоро. Помоли да й разкажа за Космоса. Не си спомням нищо друго. Когато се събудих, всичко беше приключило. Не успях нищо да разкажа. Не усещам дискомфорт, няма болка. Преминах през полипектомия. Няма нищо толкова страшно.

Доволен съм от екипа. И от лаборантите. Знаете как понякога не усещате как ви взимат кръв, а друг път се налага да сменяте ръцете, търсят вени тук и там. Тук всичко беше леко. Има значение опитът на специалистите.

Какво ще кажете на всички, които се страхуват да отидат на лекар?

Няма да съм нито първият, нито последният и няма да кажа кой знае каква мъдрост. Трябва да ходим, това е в наш интерес. Колкото и да сме заети, трябва да отделяме време – това е в услуга и на нас, и на нашите близки. Ако мога да направя пак съпоставка с машината – ако нещо се счупи, и ремонтът е скъп, и усилията повече, а понякога може и да не проработи отново. Аз правя своя ежегоден профилактичен преглед при уролог. А сега ще посещавам и д-р Чавушян според назначението й.

А на лекарите?

Винаги съм мислил, че да си лекар не е просто професия, това е призвание. Същото е и с учителите. За да са добри в това, което правят, първо трябва да обичат тази професия. На всички тях пожелавам здраве и все така да са една абсолютно необходима част от всяко обществото. Ако без монтьори и инженери може да изкараме малко, то без лекарите и медицинския персонал сме загубени. Това ясно показва колко значими са те.

Колоректалният карцином е едно от най-честите онкологични заболявания и при двата пола и представлява 9.7% в структурата на онкологичните заболявания в световен мащаб. Заболяването се среща най-често при хора над 50 години, но в 20% от случаите той се среща и в по-ранна възраст. В последните години препоръчаната възраст от всички международни организации е за провеждане на профилактични изследвания на 45-годишна възраст, именно заради „подмладяването“ на заболяването. Всяка година около 3000 българи се разболяват от карцином на дебелото черво. Целта на профилактиката е тези пациенти да бъдат открити и излекувани в предраков стадий, а при останалите заболяването да бъде открито по-рано в лечим стадий. При откриване в първи стадий излекуването е 95%.