Lider.bg: По стъпките на здравето: Говорят Експертите – д-р Асен Келчев

В съвременната кардиохирургия иновациите и прецизността са от решаващо значение за успешното лечение на сложни сърдечни състояния. В рубриката на lider.bg „По стъпките на здравето“ покана за участие получи д-р Асен Келчев д.м., специалист с богат опит и впечатляващи постижения в минимално инвазивната сърдечна хирургия и началник на Отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.

Д-р Асен Келчев е уважаван кардиохирург с впечатляваща кариера и множество постижения в медицината. След завършване на Медицинския университет в София с отличие през 2004 г., той бързо започва своята професионална кариера в областта на кардиохирургията и съдовата хирургия. Неговата страст към медицината и желание за иновации го водят до придобиването на две специалности – „Кардиохирургия“ и „Съдова хирургия“, както и магистърска степен по „Здравен мениджмънт“.

През 2018 г. д-р Келчев става началник на Отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, където продължава да въвежда нови технологии и подходи в лечението на сърдечносъдови заболявания.

Екипът му е първият в България, който внедрява имплантиране на аортна клапа през дясна миниторакотомия – революционен метод, при който не се налага разрязване на гръдната кост.

Д-р Келчев е активно ангажиран с научната дейност и има редица публикации и участия в научни форуми, където представя иновации и добри практики в кардиохирургията. Двукратен носител е на Първа награда на Капитал за Иновации и добри практики в здравния сектор. Освен това, от 2015 г. е включен в класацията “Best Doctors” за специалност Кардиохирургия и е част от класацията на „Лекарите, на които вярваме“ на 24 часа.

Д-р Келчев е член на редица професионални и научни дружества, сред които Българското дружество по кардиохирургия; Българската асоциация по сърдечно-съдова и гръдна хирургия; Българското дружество по ендоваскуларна терапия и Европейската асоциация по Сърдечно-съдова и гръдна хирургия (EACTS).

Здравейте, д-р Келчев! За нас е огромна привилегия, че днес сте наш гост. Как стана така, че избрахте медицината за свой път на развитие и каква беше причината да се насочите именно към кардиохирургията?

Това, което ме грабна и насочи към медицината, е сериалът „Спешно отделение“ с различните ситуации, налагащи бързи решения и безкомпромисна точност за спасяването на пациента. Грабна ме тази отдаденост на екипа към човешкия живот. Присъствието ми в специалността кардиохирургия дължа на старшата сестра на реанимация в болница „Света Екатерина“ – Ваня Ангелова и моят учител проф. Димитър Николов, благодарение на които проф. Чирков ме взе в кардиохирургичния отбор на болницата тогава. Последваха 20 години неуморен труд, радости и разочарования и късмета да работя в момента с уникални професионалисти, с които постигаме невероятни резултати в нашата България.

Според данни на Световната здравна организация (СЗО), около 17,9 милиона души умират от сърдечно-съдови заболявания всяка година, което представлява 32% от всички смъртни случаи в света. Могат ли съвременните методи за лечение да допринесат за значително намаляване на тази плашеща статистика?

Тази статистика е стряскаща наистина. По данни на Европейския съюз през последните години се наблюдава намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност, но България остава единствената страна с повишаващ се резултат по този показател. Причините са ясни и това са липсата на елементарна здравна култура при голяма част от населението и отказа от профилактика. Ние още се борим за адекватно лечение на хипертонията, която е основна причина за този тип заболявания. Забелязва се минимален напредък в лечението на повишения холестерол. Тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, затлъстяването и заседналия начин на живот все още вземат своите жертви и напредъкът там е минимален. Късното откриване на захарен диабет и сърдечна недостатъчност също е проблем, защото започваме с лекуване на усложненията на тези заболявания вместо с  профилактика на възникването им. Обществото трябва да приеме, че здравето е лична отговорност, а лекарите не са магьосници в бели престилки, като изграждането на доверие между лекар и пациент е много важно за подобряване на общото здраве на българина.

Какви са най-честите проблеми, които водят пациентите в отделението Ви? Какви съвременни методики за лечение на различните заболявания на сърцето предоставяте на своите пациенти?

През последните шест години ние активно въвеждаме в нашата клинична практика всички съвременни високотехнологични процедури за минимално инвазивна и реконструктивна клапна хирургия. Това превърна Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център в „Експертен център за лечение на клапните заболявания на сърцето“. Всичко е резултат от дългогодишна стратегия на надграждане на уменията на екипа и осигуряване на всички необходими консумативи и инструментариум, така че максималната безопасност на пациентите в хода на лечението им да бъде гарантирана.

Огромен напредък имаме при реконструктивната хирургия на митрална клапа, като постоянно увеличаваме броя на извършените реконструкции, както с конвенционален, така и с минимален (ендоскопски) достъп. Оперирането с помощта на камера дава детайлен образ на митралната клапа и позволява прецизна хирургична процедура. Ендоскопската хирургия на митрална клапа например при нас е рутинна процедура, пациентите, оперирани по този начин, са над 200 към момента. Всяка седмица извършваме по 2 или 3 такива операции, като това поддържа експертизата на екипа.

Постигнахме 100% минимално инвазивни операции при смяна на аортна клапа, като използваме последно поколение биологични клапни протези, осигуряващи по-дълъг живот на импланта. Изборът на клапна протеза става при дискусия с пациента за предимствата и недостатъците на всеки вид. Реконструкцията на аортна клапа при пациенти с разширена аорта също е една добра възможност за нашите пациенти.

Ендоскопската хирургия се прилага и при лечение на заболявания на трикуспидалната клапа, доброкачествени тумори на сърцето (миксоми) и междупредсърден дефект.

Хирургичното лечение на предсърдното мъждене и изолирането на ухото на ляво предсърдие с цел намаляване риска от исхемичен инсулт в хода на живота на пациента след операция е една от възможните процедури при подходящи пациенти.

Относно байпас хирургията в последните години се появиха данни, които доказват предимството й с използване на повече артериални присадки (графтове), спрямо поставянето на стентове, особено при пациенти със захарен диабет и триклонова коронарна болест. Избягването от хирургична интервенция при тези пациенти с поставянето на стентове влошава дългосрочната прогноза в тази група. В подкрепа на програмата за минимално инвазивна хирургия в нашата болница започнахме извършването на байпас хирургия с минимален достъп, като методът е подходящ за селектирани пациенти.

Ендоваскуларното лечение на аортна стеноза (ТАВИ) и митрална инсуфициенция (MitraClip) при пациенти с висок риск от хирургия е възможна опция в нашето лечебно заведение, като резултатите са много добри.

Имплантирането на устройства за подпомагане на циркулацията (изкуствени сърца) има за цел удължаване на живота на пациентите с терминална сърдечна недостатъчност.

Трябва да се има предвид, че по-голямата част от кардиохирургичните операции са планови и пациентите имат време да изберат най-подходящото място за извършването им. Експертизата на екипа, извършващ операцията, е от първостепенно значение за постигане на желания дълготраен резултат. Ежегодното обявяване на резултатите от дейността на нашия екип е атестат за професионализъм и качество на медицинската дейност, която извършваме.

Какво е значението на минимално инвазивната хирургия в съвременната кардиохирургия и какво сочи статистиката за успеха на този метод в сравнение с традиционната хирургия?

Минимално инвазивната кардиохирургия има редица предимства, като намалена хирургична травма, намалена нужда от кръвопреливане, ускорен възстановителен процес без нужда от двигателни ограничения и отличен козметичен резултат, но има и своите недостатъци, като например липса на визуален контрол върху сърцето и по-дългото време на процедурата. Тези недостатъци се преодоляват с много и специализирани умения на екипа, който осигурява мониторинга на пациента по време на операцията и гарантира благополучния изход от нея. Именно поради тази причина при нас гостуваха утвърдени имена в този тип хирургия, които ни помогнаха да овладеем всички фини детайли и да извършваме тези интервенции с еквивалентни резултати на стандартната кардиохирургия. Всъщност, минимално инвазивната хирургия позволява на пациента да премине възможно най-бързо през възстановителния период след сърдечна операция, който трае обикновено от един до три месеца, като след третия месец от оперативното лечение резултатите се изравняват с класическия достъп и разликата остава само козметична.

Кои са най-иновативните технологии и методи за лечение в кардиохирургията, които смятате, че ще имат най-голямо влияние в следващите години?

Световната кардиохирургия се развива в посока на намаляване на хирургичната травма и в осигуряване на пациентите на най-трайната във времето процедура с минимален периоперативен риск. Въвеждат се ендоскопски и роботизирани процедури за операции на клапите на сърцето и оперативна реваскуларизация. С гордост мога да заявя, че в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов Център вече извършваме голяма част от модерните процедури в областта на кардиохириургията.

Какъв е процесът на вземане на решение за прилагане на минимално инвазивни методи при пациентите? Има ли случаи, в които традиционната хирургия е по-подходяща?

Индивидуалният подход е ключът към успеха. Пациентите, при които се налага да се направят байпаси и клапна хирургия, е по-добре да бъдат оперирани с класически разрез. Същото се отнася и за пациенти с генерализирана атеросклероза и стеснения на артериите, кръвоснабдяващи крайниците, такива с екстремно затлъстяване и силно понижена сърдечна функция. Но с увеличаването опита на екипа ни все повече пациенти биват оперирани с малък разрез и резултатите наистина са впечатляващи.

Вашият екип е първият в България, който въвежда имплантиране на аортна клапа през дясна миниторакотомия. Какви са предимствата на минимално инвазивната хирургия при смяната на аортна клапа и как влияят тези техники върху възстановителния процес на пациентите?

Да, това стана с участието на проф. Костаке, който ни гостува с целия си екип и така започнахме да прилагаме тази процедура при нас. Към момента сме надградили много в тази посока, като всички пациенти с изолирано заболяване на аортната клапа се оперират с минимален разрез. Към днешна дата над 400 са минимално инвазивните операции на аортна клапа, като това е най-големият брой за отделение към момента в България. Най-използваният достъп е горна частична стернотомия, като този достъп може да бъде използван при 100% от пациентите без никакво ограничение. Другите оперативни достъпи са дясна миниторакотомия и напоследък ендоскопска смяна на аортна клапа, които се използват при селектирани пациенти, но резултатите са добри и броят на пациентите, оперирани по този начин, също расте.

Какво всъщност представлява предсърдното мъждене и какви сигнали могат да подскажат, че човек страда от това състояние? Какви са съвременните възможностите за диагностика и лечение на това състояние и до какво може да доведе неглижирането му?

Предсърдното мъждене е най-честата аритмия. Характеризира се с неправилно съкращение на предсърдията с честота 300-600 уд/мин. Пациентът усеща прескачане на сърцето и прималяване поради учестения пулс, често над 120 удара в минута. В последните препоръки на Европейското Дружество по Кардиоторакална хирургия (EACTS) лечението на предсърдно мъждене в хода на сърдечна операция е Клас 1 препоръка, т.е. трябва да бъде лекувано, същото се отнася до изолирането на ухото на ляво предсърдие. Поради тези неоспорими препоръки, поканихме експерта в тази област на медицината – проф. Николас Дол, който ни показа неговата техника, а именно: минимално инвазивна криоаблация на предсърдно мъждене, изолиране на ухото на ляво предсърдие и реконструкция на митралната клапа. Техника, която вече прилагаме рутинно. С гордост мога да кажа, че благодарение на апаратурата, с която разполагаме, можем да осигурим на нашите пациенти всички съвременни кардиохирургични процедури, съобразени с последните препоръки за добра медицинска практика.

Колко важна е редовната профилактика за поддържането на сърдечно-съдовото здраве? Има ли определени групи от хора, които са по-предразположени към сърдечно-съдови заболявания, и трябва ли те по-често да проверяват здравословното си състояние?

Профилактиката е в основата на поддържането на добро здраве, както казах и по-рано. Здравето е лична отговорност, като това трябва да се приеме от обществото. Всеки човек над 40-годишна възраст трябва да посети кардиолог за измерване на кръвно налягане и ехографска оценка на сърдечната функция и състоянието на клапите на сърцето. Пациенти с вродени клапни пороци – бикуспидна аортна клапа или пролапс на митралната клапа трябва да се следят с ехограф ежегодно.

Пациенти със захарен диабет, наследствени нарушения на липидната обмяна и исхемична болест на сърцето в семейството трябва да се следят проактивно за ранна атеросклероза със стрес тестове или СТ коронарография, съобразено с препоръките за добра медицинска практика.

Как виждате развитието на кардиохирургията през следващите години? Оптимист ли сте относно възможността да се промени негативната статистика, свързана със сърдечно-съдовото здраве на хората?

Развитието на кардиохирургията в следващите години в световен мащаб ще е в минимално инвазивната хирургия от една страна и изкуствените сърца и трансплантациите от друга. Очаквам също навлизане и на роботизираната хирургия за лечение на клапните болести, както и за поставянето на байпаси. Напредъкът в технологиите ще ни позволи все повече да намаляваме хирургичната травма. Бъдещето на кардиохирургията е в  центрове, извършващи всички възможни процедури, както хирургични, така и ендоваскуларни, за лечението на различните рискови групи пациенти.  По този начин всеки болен ще получи най-подходящата за него процедура, за да се върне вкъщи при своите близки.

Относно оптимизма: „Да, оптимист съм“, защото все повече млади хора с клапни сърдечни заболявания биват диагностицирани при профилактични прегледи и получават своевременна хирургична интервенция с отличен в хода на живота резултат. Без съмнение Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център в последните години се наложи като „Експертен център за лечение на клапните заболявания на сърцето“, разполагащ с модерна апаратура, инструментариум и обучен персонал и постигащ резултати, отговарящи на изискванията за добра медицинска практика. Благодарен съм на целия екип за всичко постигнато, защото без тяхната отдаденост и целеустременост това би било невъзможно.