Д-р Искрен Гарвански пред medicalnews.bg: Очаква ни епидемия от предсърдно мъждене

Д-р Искрен Гарвански е част от екипа на Клиниката по кардиология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, а от 2015 г. на Отделението по електрофизиология и кардиостимуация.  Провежда специализация по кардиология в УМБАЛСМ “Пирогов” и Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ. Придобива специалност по кардиология през 2018 г.  През 2020  г. преминава обучение по Кардиостимулация и електрофизиология в Будапеща, Унгария. Основният му научен и медицински интерес представлява диагностиката и лечението на ритъмно-проводните нарушения на сърцето. Ето и интервюто, което д-р Гарвански даде за medicalnews.bg по повод най-честите причини, поради които пациентите се обръщат към него и колегите му, за нуждата от надграждаща квалификация на лекарите и други важни за сектора теми.

Д-р Гарвански, Вие сте част от екипа на Отделението по електрофизиология и кардиостимулация към УМБАЛ Аджибадем Сити Клиник. Кои са най-честите диагнози, заради които пациентите се обръщат към вас?

Най-честата аритмия, не само при нас, но и в целия свят, е предсърдното мъждене. Това е буквално една епидемия, която ще става все по-разпространена със застаряването на населението и все по-често ще се сблъскваме с нея.

Има ли забавяне в диагностиката на това състояние ?

В последните години като че ли диагностиката не е толкова забавена, най-вероятно поради достъпа до различни форми на мониториране на сърдечния ритъм, които позволяват аритмиите да се диагностицират по-рано. Така че забавяне по-скоро няма. Една огромна част от модерните технологии, като smart часовниците и други преносими устройства, имат алгоритми за мониториране на сърдечния ритъм и това позволява да се диагностицират аритмии по-рано. В този смисъл, може би в следващите години ще имаме по-ранна диагностика и в нашите среди има дискусии какъв подход да предприемем към нея и по-конкретно към хората, които са асимптомни. Това е въпрос, на който се надявам скоро да имаме отговор. България обаче се забавя с нещо друго – битува едно по-старо разбиране според мен, че предсърдното мъждене е доброкачествена аритмия и на практика по-добре хората да си останат с него, да не се опитват да си възстановят ритъма и още повече – да не прибягват до интервенционално лечение, което не е правилно. Вече има няколко големи проучвания, които показват, че ранният ритъмен контрол носи полза за тази пациенти.

При кои случаи на аритмии лекарствената терапия вече не е ефективна и е нужно да се извършват интервенции като катетърна аблация и други?

Отговорът на този въпрос е много лесен – медикаментите не са достатъчни, когато просто не са достатъчни – тоест, когато пациентът приема стриктно лекарствата си, но въпреки това получава пристъп на аритмия, който влошава качеството му на живот. За съжаление ние имаме сравнително ограничен набор от медикаменти, с които можем да повлияем на сърдечния ритъм на пациентите, особено на тези, които вече имат и други сърдечно-съдови заболявания. Например, при артериалната хипертония имаме голям избор от медикаменти, с различен механизъм на действие, добре проучени, но при аритмиите не е така. Когато лекарствата вече нямат нужния ефект, и след препоръка на специалист, следващата стъпка при пациент с аритмия е да се насочи към интервенционално лечение – било то чрез катетърна аблация или чрез криоаблация. Най-голямата полза от тази процедура е, че пациентите ни могат да бъдат трайно в ритъм, а това със сигурност подобрява качеството им на живот. Не трябва да забравяме, че тревожността и депресивните състояния сред пациентите с аритмия са често срещани, защото самото усещане, че сърцето не работи нормално кара хората да се чувстват болни. Аритмиите генерират и често посещаване на спешни отделения, непредвидени хоспитализации, което със сигурност нарушава качеството на живот на иначе един здрав човек.

Вие работите със система за 3D картографиране на сърдечни аритмии. Бихте ли разказали малко повече за нея?

Тази система ни позволява да направим неща, които иначе, ако се доверим само на човешкия ум и усет, трудно бихме могли да осъществим. Тя до голяма степен ни позволява да видим с очите си къде се намира огнището на една аритимия, съвсем прецизно, съобразно анатомията на отделния пациент, а това ни дава възможност да обгорим най-точното място. Това намалява доста времето на самата процедура и повишава успеваемостта ни.

А при кои случаи прилагате метода криоаблация, при който се извършва замразяване на сърдечната тъкан?

Разликата между двата метода е съвсем малка и зависи от конкретния пациент. Когато, така да се каже, не очакваме изненади и очакваме определени огнища, които се намират в белодробните вени – при например по-млад човек, който има само аритмия, тогава бихме избрали по-скоро криоаблацията. Тя е по-бърза, технически по-лесна и сравнително безопасна процедура. Избираме системата на картографиране на сърдечни аритмии, когато очакваме да има нещо допълнително – например пациенти, които са по-възрастни и имат от по-дълго време аритмия.

Д-р Гарвански, успяваме ли да привнесем в България най-новите препоръки в сферата на кардиологията?

Това е много важна тема. За мен гайдлайнът е един много хубаво разписан алгоритъм за работа. Разбира се, той не дава отговори на всички въпроси, но ако решиш да работиш извън гайдлайна, според мен трябва да имаш много силна аргументация от научна гледна точка. Конкретно на въпроса, съм на мнение, че у нас има резистентност към някои гайдлайни. Пример за гайдлайн, с който се проваляме изцяло, е този за превенция на сърдечно-съдовите заболявания.

Това ли е една от причините за високата заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдовите заболявания в България?

Със сигурност това, че не спазваме изцяло правилата и че не сме достатъчно единни в следването им не помага на нашите пациенти. Изпращайки смесени послания, можем само да ги объркаме и да загубим доверието им. За съжаление продължителността на живот и болестността са многофакторни заболявания и начинът на живот неминуемо оказва влияние. Това, което виждам като положителна тенденция, е че срещам все повече пациенти, които са отворени за дискусия и препоръки как да подобрят начина си на живот

Нужно ли е продължаващото медицинско обучение да стане задължително за българските лекари?

Това е друга моя любима тема. Опитвам се да въведа ПМО в болницата, в която работя, защото съм на мнение, че това е изключително важно. На мнение съм, че продължаващото обучение трябва да е задължително изискване, ако не на национално, то поне на локално ниво в отделните болници. 

Полина Тодорова, medicalnews.bg