Ендоваскуларно лечение при Синдром на Лериш
Синдром на Лериш е термин, които се използва за група от симптоми, които са причинени от специфичен вид периферна артериална болест, известна също като аортно-илиачна оклузивна болест. Заболяването представлява хронично запушване на аортата на ниво бифуркация, което се разпространява към инфрареналната аорта и към илиачните артерии. В класическия случай заболяването е асоциирано с клаудикацио интермитенс, липсващи или слаби периферни пулсации и еректилна дисфункция при мъже.
Хириргичното лечение все още се смята са първи избор при синдрома на Лериш, но то е асоциирано с повече усложнения, по-висока себестойност и по-дълъг болничен престой спрямо ендоваскуларното такова. Също така липсват актуални клинични препоръки, които да вземат предвид напредъка в ендоваскуларната терапия в последните години, както и натрупания опит.
Ендоваскуларното лечение при пациенти със синдром на Лериш се състои в имплантация на необходимия брой стентове за третиране на всички лезии. Целта на интервенцията е да се възстанови кръвоснабдяването по хода на аортата и илиачните съдове. При пациенти, при които е засегнат и реналния сегмент на аортата може да се планира комплексна интервенция, с която да се третират всички лезии. Процедурата се извършва под рентгенов контрол като се впръсква контрастна материя, за да се визуализират кръвоносните съдове. Интервенцията се извършва под локална анестезия на мястото на убождането като при този вид интервенции често се използват повече от едни достъп, като най-често това са феморалните артерии (в областта на слабините) и брахиалните артерии (в областта на мишницата). Благодарение на напредъка в технологиите, на пазара съществуват устройства за затваряне на съдовия достъп, които позволяват ранно раздвижване и рехабилитация на пациентите в рамките деня на процедурата.
Резултатите от ендоваскуларното лечение на пациент със синдром на Лериш в Аджибадем Сити клиник Сърдечно-съдов център са отлични и са сравними с тези, при хирургичното лечение на заболяването. Екипът има дългогодишен опит с лечението на синдром на Лериш, като проф. Иво Петров е въвел методиката в България през 2003 г.
