Ендоваскуларни интервенции на горна празна вена, долна празна вена, хронична цереброспинална венозна недостатъчност
Макар и не толкова популярни съществуват ендоваскуларни опции за лечението на заболяване на горна и долна празна вена. Най-често това се налага при синдром на горна/долна празна вена или при рецидивиращи емболии в следствие на дълбока венозна тромбоза.
Синдромът на горна празна вена представлява група от симптоми причинени от обструкция на венозното връщане в следствие на външно притискане на вената или стеноза. Най-честата причина за този синдром е първично малигнено заболяване, най-често белодробен карцином. Към момента не съществуват категорични препоръки за лечението на синдром на горната празна вена, но най-често прилаганите методи за радиационна терапия, химиотерапия, байпас хирургия или ендоваскуларна терапия. Ендоваскуларното лечение, което се прилага при нас се състой в провеждането на балонна ангиопластика, тоест разширяване на вената чрез балон с или без имплантацията на стент. Когато се касае за синдром на горна празна вена в следствие на тромбоза може да бъде проведена и селективна фибринолиза, при която с катетър се стига до мястото на запушването и се прилага вещество, което да разгради тромба
Синдромът на долна празна вена, може да причини асцит, оток на долните крайници, застойна чернодробна недостатъчност и други. Той може да се причини от външно притискане на вена кава инфериор или по-често от тромбоза. Опциите за терапевтично поведение са приложение на антикоагулант, хирургично или ендоваскуларно лечение. Когато се касае за тромбоза класическия терапевтичен подход е приложението на антикоагулант, което в голяма част от случаите е ефективно. В случаите, когато имаме категорични противопоказания за антикоагулация или тя се е оказала неефективна може да се премине към ендоваскуларно лечение, което да включва балонна дилатация, имплантация на стент или селективна фибринолиза. Съществуват на пазара стентове специално разработени за имплантация във венозната система.
Хроничната цереброспинална венозна недостатъчност (ХЦСВН) е синдром, чиято основна характеристика е нарушеният венозен отток от главния и гръбначния мозък, дължащ се на венозни малформации, засягащи вътрешните югуларни вени и/или вена азигос и оформяне на колатерална мрежа за осъществяването на венозния дренаж. Съществува теория, което гласи, че множествената склероза се дълги на ХЦСВН и ендоваскуларната терапия е метод за дефинитивно лечение. Лечението се състои в провеждането на балонни дилатация на югуларните вени и/или вена азигус и при необходимост имплантация на стент.
