Ендопротезиране на аорта
Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло и се разделя на торакална и абдоминална част. Торакалната част от своя страна се разделя също на три части – асцендентна аорта, аортна дъга и десцендентна част. Абдоминалата част на аортата се разделя на два части – супраренална част и инфраренална част. Аортната стена се състои от 3 слоя – интима, туника медия и туника адвентиция. Ендоваскуларно лечение на аортата се налага най-често при аортна аневризма и аортна дисекация.
В отделението по Инвазивна кардиология към Аджибадем Сити клиник сърдечно-съдов център се извършва ендоваскуларно лечение на целия спектър от заболявания на аортата в спешен и в планов порядък.
Острият аортен синдром е често първата проява на болестта, която се нуждае от бърза диагностика и вземане на решение за повлияване на изключително лошата прогноза. Острият аортен синдром включва аортна дисекация (АД), интрамурален хематом, пенетриращ атеросклеротичен улкус и травматично аортно увреждане. В класическия смисъл на разбирането за аортна дисекация, трябва да имаме разкъсване на интимата ,като кръвта навлиза през разкъсването между интимата и медиата или адвентицията и създава фалшив лумен.
Аортната дисекация е животозастрашаващо състояние, изискващо спешно лечение поради изключително неблагоприятната естествена прогноза. При аорната дисекация се наблюдава разкъсване на стената на аортата, а именно в най-вътрешния слой на аортата – интимата, което позволява кръв да навлезе между най-вътрешния слой и средния слой и да ги „отслои“, дисекира. Това от своя страна може да доведе до смърт в следствие на руптура на аортата, както и до критична органна исхемия на мозък, сърце, крайници, висцерални органи и други. Аортната дисекация обикновено протича драматично, най-често съпроводена със силна болка, „разкъсващо“ усещане, задух, хипоперфузия на органи и крайници, световъртежи, загуба на съзнание и други.
Към момента няма универсален метод за лечение на аортната дисекация и решенията за терапевтичното поведение при това живото-застрашаващо състояния трябва се взимат индивидуално при всеки пациент от мултидисциплинарен екип.
За златен стандарт в лечението на аортна дисекация тип A по Stanford и тип II е кардиохирургичното лечение при условия, че не съществува забранително висок оперативен риск. При тип Б аортните дисекации златен стандарт в лечението е ендоваскуларното лечение. При останалите типове дисекации решението за лечение трябва да бъде строго индивидуално, взето на мултидисциплинарен екип с оглед състоянието на пациента, анатомичните характеристики и терапевтичните опции.
Най-често използваните ендоваскуларни методи, използвани за лечението на аортната дисекация са фенестрация на аортния флеп, имплантация на стент-графт, имплантация на стент-графт по “Chimney” техниката, за протекция запазване кръвоснабдяването на висцералните съдове, имплантация на фенестриран стент-графт.
Аортната аневризма представя дилатация (разширение) на аортата, подобно на балон. Често аортните аневризми остават безсимптомни, което от своя страна забавя тяхното лечение и увеличава рисковете от руптура (разкъсване), затова профилактиката е ключова за превенцията. Симптоми, които могат да бъдат свързани с аортна аневризма са болка в гърба, корема, кашлица, задух, дрезгав глас, пулсации в областта на корема. Образната диагностика е ключова за диагностиката на заболяването. В зависимост от скоростта на нарастване на аневризмата, локализацията и симптомите, лечението може да бъде медикаментозно, хирургично или ендоваскуларно. Решението се взима строго индивидуално при всеки пациент.
Ендоваскуларното лечение на аортата, по-известно като (T)EVAR((Thoracic) Еndovascular aortic repair ) представлява покриване на вътрешната повърхност на аортата чрез стент-графт. Стент-графта се състои от метален или нитинолов скелет, покрит с непропусклива материя и се имплантира под рентгенов контрол обикновено през феморалната артерия. Проксималната (близката) и дисталната (отдалечената) част на протезата трябва да се имплантират съответно над и под мястото на аневризмалното разширение или съответно входа на фалшивия лумен с цел да се изолират те от циркулацията и да се предотврати руптура (разкъсване). При ендоваскуларното лечение под рентгенов контрол се впръсква контрастна материя, за да се изобрази аортата, след което се въвеждат специални катетри и водичи, с които се достига до мястото на проблема и се позиционира стент-графта.
В отделението имплантацията на стент-графт обичайно се извършва с лека седация на пациента, без обща анестезия, без интубация, без хирургически съдов достъп. Рутинно пункционните места се затварят чрез устройства за затваряне на съдовия достъп, т.нар. closure devices, което осигурява по-добър комфорт за пациента и по-ранна рехабилитация още в рамките на първия ден след от процедурата.
Усложнения след EVAR/TEVAR са описани и носят своята лимитираща тежест, като те могат да възникнат рано и късно в следоперативния период. Увреда на бъбреците, ендолийкове, запушване на стент-графта, миграция на устройството, дистална емболизация и усложнения от достъпа са по-голямата част от възможните усложнения, които могат да възникнат. Вашият лекуващ лекар ще Ви обясни подробно рисковете и ползите от планирана при Вас процедурата, както и свързаните рискове.
