Атеросклерозата е едно от най-разпространените заболявания, свързани със сърдечносъдовата система, което засяга милиони хора по света. Каротидната и периферната атеросклероза са особено опасни, тъй като могат да доведат до инсулти, ампутации и други сериозни усложнения. Ранното откриване чрез скрининг и навременното лечение са от ключово значение в борбата на тези тежки заболявания.

Проф. Лъчезар Гроздински, дмн, началник на Отделение по Ангиология и флебология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, коментира значимостта на проблема, съвременните възможности за диагностика и терапевтичните подходи в борбата с атеросклерозата.

Каква е честотата и значимостта на атеросклерозата и какво причинява тя?

Атеросклерозата е най-значимото социално заболяване, което е на първо място по смъртност и тежка инвалидизация в индустриално развитите страни. Тя има три основни форми: коронарна (сърдечна), каротидна (мозъчна) и периферна. Може да се изяви първо в една област, след това в друга, но най-важното при нея е, че тя е мултифокален процес и не трябва да се лекува изолирано. Честотата на заболяването е висока и най-коварното е, че повече от 2/3 от случаите на пациенти с атеросклероза са в предклинична фаза, т.е. все още нямат симптоматика.

Първата изява на атеросклерозата причинява тежко усложнение като инфаркт или инсулт, което предполага по-различна глобална концепция за лечението ѝ. Ние, лекарите, не трябва да лекуваме само усложнените форми, но и клинично неизявени такива, затова е необходимо атеросклерозата да се открива  в ранна фаза, когато можем да ѝ се въздействаме най-ефективно.

За целта използваме ултразвуков Ехо-Доплер в амбулаторни условия. При каротидната и перферната атеросклероза изследването трябва да се извършва от сертифициран специалист, каквито са ангиолозите. Методът позволява да се визуализират кръвоносните съдове – артериите на глава, крака, ръце и корем (с вътрешни органи, но без сърце). Структурните промени в тях се установяват с точност до 1/10 от милиметъра, което позволява много ранна диагностика. Освен структурните промени, където можем да видим малко или по-значимо стеснение на съда или да установим тромбоза, ние можем да установим и функцията му в реално време. Специалистът вижда движението на кръвта, нейната посока и скорост, изменения и това му помага да се ориентира дали артерията кръвоснабдява съответния орган адекватно или има смущения под формата на стеснения или тромбоза, които причинява исхемия и некроза на тъканите.

Какви са възможностите на ултразвуковата диагностика при откриване на каротидна и периферна атеросклероза в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център?

В амбулаторните ангиологични кабинети извършваме УЗ скрининг за атеросклероза при високорискови групи – пациенти с артериална хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, хроничен стрес, захарен диабет, фамилна анамнеза, както и хора, преказали сърдечен инфаркт или инсулт.

Приш установяване на атеросклеротичен процес , прилагаме определен тип лечение спрямо това дали установяваме малка плака или стеснение на кръвоносния съд от 50% или 70% или пълното му запушване. При малки плаки или стеснение до 70% се предписва медикаментозно лечение и клинично наблюдение през 3-6 месеца. Лечението се осъществява чрез различни средства, които блокират рисковите фактори и противосъсирващи лекарства или медикаменти, блокиращи слепването на тромбоцитите и образуването на тромби. Медикаментозната терапия позволява до голяма степен задържане на процеса и неговото евентуално спиране или превенция на прогресирането му.

При стеснение на кръвоносния съд над 70% настъпват хемодинамични нарушения в кръвоснабдяването на тъканите, особено при натоварване. Те могат да се проявят като мозъчен дискомфорт, стенокардия или болка в крайниците при движение. Тогава се наблюдава клинична изява на заболяването и съществува риск от пълно запушване на съда, съответно развитие на тромбози с всичките негативни последствия като инфаркт или инсулт. Обикновено се преминава към инвазивна реваскуларизация с катетър, който разширява кръвоносния съд. След това се имплантира стент, който да възпрепятства запушването на съда.  В някои случаи може да се извърши съдова хирургична операция като се заобиколи тромбозата и се почисти стенозата. Методите за лечение зависят от атеросклеротичния риск. При нисък такъв се прилага манипулаторно лечение, а при висок – ендоваскуларно или хирургично.

Каква е връзката между рисковите фактори за атеросклероза и значението на скрининга за ранно откриване на заболяването?

На първо място сред рисковите фактори за атеросклерозата е фамилната обремененост – генетични фактори, които предразполагат развитие на заболяването. Освен това, ключова роля имат и високият холестерол (дислипидемия) и високото кръвно налягане. Обикновено заболяването се развива при пациенти над 50-годишна възраст. Други предпоставки са артериалната хипертония, захарният диабет, тютюнопушенето и стресът. Хроничният стрес всъщност е най-подценяваният и най-мощният фактор. Препоръчително е при наличие на фамилна обремененост и настъпване на 50-годишна възраст в комбинация с поне един от другите фактори, пациентът да направи скрининг за атеросклероза.

При пациентите в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, които постъпват със сърдечно заболяване, коронарна атеросклероза, прекарали инфаркт и стенокардия, задължително се извършва скрининг на каротидна и периферна патология и много често се установява такава. Масовата профилактика е много ценна, защото с нея се откриват асимптомни форми на атеросклероза и тогава можем да извършим вторична профилактика и лечение. Имали сме пациенти без никакви симптоми, при които се установява сериозно атеросклеротично заболяване, което диагностицираме навреме. Когато се стигне до инсулт или инфаркт, колкото и да е ефективно лечението, обикновено има тежки остатъчни поражения, дори инвалидизация.

Какви са рисковите фактори за развитие на атеросклероза, върху които пациентите могат да въздействат?

Холестеролът е основен фактор, но не е единствен, нито най-важен. Един от най-подценяваните рискови фактори е тютюнопушенето, а пушачите в България са над 1 млн. души.

Другият силно подценяван фактор и от лекари, и от пациенти, е хроничният стрес. И най-лошото е, че за него няма хапчета. Имаме медикаменти за повишено кръвно налягане и висок холестерол, но какви насоки даваме на пациентите, когато ги съветваме да избягват хроничния стрес? За разлика от САЩ например, където ходенето на психотерапевт е честа практика, у нас дори няма достатъчно такива специалисти. Доказано е, че стресът влияе негативно върху целия организъм. Искам да подчертая, че нито лекарите, които се занимават с атеросклероза, като ангиолози, невролози и кардиолози, обръщат значимо внимание на стреса, нито самите пациенти взимат сериозни мерки по този въпрос. Животът поднася изпитания и конфликтни ситуации, които не могат да бъдат избегнати, но има определени техники за преодоляването им и можем да се научим да се адаптираме към това, което не можем да променим.

Какво бъдеще виждате за лечението на това заболяване?

Силно препоръчвам редовната профилактика и скрининговите изследвания. Нека хората се стремят  да живеят свободно и щастливо, да се хранят здравословно и да избягват продължителния стрес. Това е основният и първостепенен път към лечение на заболяването. Друга перспективна посока е клетъчната терапия, където се очакват сериозни успехи. Активно се обсъжда и разработването на ваксини. Възможно е да се разработят и клетъчни терапии при атеросклероза, тъй като концепцията за имплантиране на стволови клетки е много обещаваща. В организма клетките постоянно умират и се заместват от стволови клетки, които се преобразуват в различни видове. Ако се постигне контролирано създаване и имплантиране на стволови клетки, които да защитават съдовата стена, това би било значителен пробив. Истински добри резултати ще има, когато се достигне до лечение на клетъчно ниво, така че съдовете да бъдат устойчиви на развитието на атеросклероза. Вероятно ще се създадат медикаменти, които ще предпазват съдовия ендотел от увреждания и ще блокират ефективно възпалителния и тромботичен атеросклеротичния процес.

За консултация с проф. Гроздински: тел. *5544 с опция Сърдечно-съдов център или онлайн ТУК.