Каква е причината в УМБАЛ Сърдечно-съдов център да е разрешено близките да посещават пациента в интензивно отделение

Интензивните отделения, по- известни като „реанимации“ са плашеща среда за пациентите. Та са заобиколени от високо специализирана апаратура, която често алармира, има много непознати шумове, персонал, който е зает с различни дейности. Така пациентите остават изолирани от външния свят, често не може да се ориентира дали в момента е в светлата или тъмната част на деня, тъй като обикновено тези отделения нямат прозорци, не знаят коя дата е, колко дни са минали от операцията и т.н. Именно тук идва ролята на близките. Грешна практика е да се ограничават свижданията в реанимация с мотива, че е висок рискът от внасяне на инфекции от посетителите. Срещите с близките подобряват емоционалното състояние на пациентите - те разбират, че близките им се интересуват от тях, има кой да ги подкрепи след операцията, а и получават информация за нещата, които се случват отвъд болничните стени. Всичко това води до по-бързо цялостно възстановяване и намаляване на престоя в интензивното, както и значително намаляване на следоперативното объркване, което се наблюдава, особено при възрастните. След операция те са податливи както на агресия, така и на апатия. Срещите с близките са от особено значение за пациенти, които са реанимация в продължение на седмици, дори на месеци. Когато посетителите спазват стриктно хигиенните правила, не се повишава риска от вътреболнични инфекции. В нашето отделение осигуряваме дори телевизор на пациентите с продължителен престой, като по този начин те получават информация за случващото се извън болницата. Много е важно пациентите с продължителен престой в реанимация да бъдат извеждани навън например в двора на болницата, когато метеорологичните условия позволяват. Неподвижните пациенти са извеждани с болничното легло и им се осигурява монитор, при необходимост кислород. Разбира се, всичко това ангажира и без това недостатъчния персонал, който трябва да се откъсне от конкретните си ангажименти в отделението, но всичко това наистина си струва.

От какво зависи изборът на упойка при различните операции

Преди всичко от типа на операцията. Например  обща анестезия (със или без интубация) се дава при големи операции, каквито са на сърцето, белите дробове, коремните операции. Такъв тип анестезия изискват неврохирургичните операции. При по-малките интервенции като пункция или малките козметични процедури може да се прилагат местни (локални) упойки. Операциите извършвани върху крайниците- ръце, крака може да се проведат с регионални техники, каквито са различните нервни блокове и широко известните спинална и епидурална упойка за долните части на корема и краката.

Каква е разликата между спинална и епидурална упойка

Анатомично разликата между двете е, че спиналната се извършва в т.нар. спинално пространство, което е на около 2-3 мм по-дълбоко от епидуралното. Прави се с много тънка игла и количеството на инжектирания анестетик е доста по-малко по обем, но концентрацията му е по- висока. От друга страна епидуралната анестезия се прави в пространството между най- външната обвивка на гръбначния мозък и костните структури на прешлените. Прилага се по- голямо количество анестетик с по- ниска концентрация. Тази упойка започва да действа доста по-бавно - необходими са около 20-30 мин., в зависимост от вида на инжектирания анестетик. За всеки от тези видове има медицински показания. Спиналната почти винаги води до т.нар. моторен блок, т.е. изключва напълно движенията на долната част на коремните мускули и на краката. При епидуралната този т.нар. моторен блок не е толкова изразен и движенията на долните крайници може да бъдат запазени. Спинална анестезия може да бъде приложена в ниските отдели на гръбначния мозък- долните гръдни и кръстните сегменти. Епидуралната може да приложи и в по- високите гръдни сегменти.

Защо часове преди операция анестезиологът има среща с пациента

Това е важно, за да се запознае анестезиологът с медицинската история на пациента, тъй като заболяванията му, различни от основното, може да имат значение за анестезията. Например придружаващи заболявания на бъбреците, на черния, на белия дроб изискват прецизиране на вида на анестезията, както и предварителна подготовка - т.нар. прекондициониране на пациента, за да се избегнат усложненията от страна на различните системи. Анемията е друго важно придружаващо заболяване, което би следвало да се третира преди операция, за да се избегнат усложненията на кръвопреливането.

Важно значение има информацията касаеща социалното поведение на пациентите- употреба на алкохол, цигари и различни други субстанции като марихуана и т.н. Дори употребата на някои билки и храни може да се отрази на анестезията. Например жълтият кантарион, който присъства в много хранителни добавки, може да отслаби действието на някой от лекарствата употребявани при анестезия. Грейпфрута забавя метаболизма на някой лекарства и т.н.

Тези въпроси се изясняват в конфиденциален разговор между пациента и анестезиолога. По този начин и операцията, и следоперативния период ще протекат по-гладко.

Каква подготовка е необходима преди анестезия

При обща анестезия е необходимо пациента да бъде гладен и жаден. Не трябва да се храни поне 4-5 часа преди операцията. Не трябва да приема течности поне 2 часа преди интервенцията, а преди тези 2 часа може да приема т.нар. прозрачни течности - вода и чай, но не и сокове или кафе.

Това е необходимо за да се избегнат евентуални усложнения ако се появи повръщане в периода около операцията. Ако пациента приема лекарства в точно определен час, таблетките може да се преглътнат с една- две глътки вода.

Може ли преди операция да се спортува

Ако заболяването не ограничава физическата активност на пациента или не изисква покой, той може да извършва обичайните физически дейности, да спортува. Това не би попречило на упойката, която се подава при операцията.

Кога отминава ефектът от анестезията

При различните видове е различно. Например спиналната анестезия е с продължителност около 3 часа. След това започва да се възстановява усета в долните крайници, по-късно - и движенията. При епидуралната възстановяването на чувствителността е сравнително по-бързо. При общата анестезия от голямо значение е видът на операцията. Когато тя е голяма (например при сърдечната хирургия, големи по обем коремни операции), за предпочитане е пациентът да остане в покой няколко часа след интервенцията, При коремни операции- например премахване на жлъчка, апендисит за предпочитане е пациентът да се събуди още на операционната маса и да бъде изведен от залата в ясно съзнание. Разбира се, от голямо значение е да се осигури много добро следоперативно обезболяване, защото това важно за възстановяването на пациента.

Може ли да се появят странични ефекти от упойките

Всичко зависи от вида на анестезията. Главозамайването, общото неразположение след операция в голяма степен се дължи на упойката. Но това са ефекти, които преминават сравнително бързо. Немалка част от инхалационните анестетици, за които пациентът има спомен, че е приемал през маска, може да предизвикат следоперативно гадене, понякога и повръщане. При такива случаи се прилагат медикаменти, които успокояват усета за тадене и повръщане. Важно е те да бъдат приложени още когато това усещане се появи, затова самите пациенти би трябвало да уведомяват  медицинския персонал, за да може те да бъдат инжектирани навреме.

Какви правила трябва да следват пациентите след анестезия

Отново зависи от анестезията. След прилагане на спинална и епидурална се препоръчва прием на голямо количество течности. Спиналната анестезия може да доведе до (макар и малка) загуба на течността, която облива главния и гръбначния мозък - т.нар. ликвор. Това може да доведе до главоболие след операцията. Но приемът на голямо количество течности, в това число и кафе, както и пониженият двигателен режим в първите 6-8 часа след операцията подобряват продукцията на ликвора в мозъка. В същото време спазването на постелен режим намалява риска от загуба на ликвор.

След обща анестезия е обратното. При тях не е препоръчителен приемът на течности през устата след операцията, когато все още са сънени, тъй като това може да доведе до задавяне или повишаване на усещането за гадене.

Онаследява ли се непоносимостта към някои анестетици 

Възможно е да има наследствена непоносимост към някои упойки, Това е рядко състояние, застрашаващо живота на пациента. Нарича се малигнена хипертермия. Протича с рязко покачване на телесната температура развитие на мускулна ригидност (силна контракция на мускулатурата). Предизвиква се от  инхалационни анестетици и от някои от т.нар. мускулни релаксанти. Температурата може да достигне и да надхвърли 40 градуса. Има ясна генетична предиспозиция към тези състояния. Обикновено пациентите знаят, че някой техен роднина е преживял или е починал от това и ни предупреждават.

Възможно е някои пациенти да са алергични към някои анестетици, но при тях не става въпрос за наследственост. При пациенти със известна алергия към медикамени, преди анестезията се извършва тестване и при необходимост се извършва предоперативна подготовка. Анестезиологичният екип винаги има готовност да реагира при поява на тези състояния.

Има ли упойки, които са използвани в миналото, но съвременната медицина ги отрича

Има много видове химични съединения, които са използвани в миналото като общи или местни анестетици, но с времето са изхвърлени от практиката заради странични ефекти и разработването на нови по- изчистени от странични ефекти анестетици. От инхалационните анестетици например отдавна са изхвърлени от употреба етера, циклопропана, хлоретила, метоксифлурана, халотана. Някои от тях са взривоопасни, други имат силно действие върху сърцето, черния дроб, бъбреците… От венозните все по-малко се използват т.нар. барбитурати. Все по-рядко се употребява и азотният окис (райски газ), за който напоследък се говори много.

Разработват се все по-нови обезболяващи от групата на опиатите. Те са с ултра кратко действие и нямат толкова много странични ефекти, както е например класическият морфин.

Д-р Ясен Гецов е възпитаник на Медицинския университет в София. От 2013 г. до момента  работи в отделението по Анестезиология и интензивно лечение към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център в София. От 2011 до 2012 г. е анестезиолог в Clinical Fellow в отделението по Кардиоторакална хирургия на Университетската болница Саутхамптън, Великобритания. В периода 2007-11 г. и 2012-13 г. работи по специалността си в Аджибадем Сити Клиник болница УМБАЛ Токуда в София.

Бил е специализант по анестезиология и интензивно лечение в Университетската болница „Св. Екатерина“ в София, а от 1997 до 2000 г. е работил като медицинска сестра в отделението по анестезиология и интензивно лечение в Университетската болница "Царица Йоанна-ИСУЛ". Има множество квалификации в Япония, в различни градове във Великобритания, в Нидерландия. Професионалните му интереси са свързани с анестезията в сърдечната хирургия- единственият сертифициран в България анестезиолог от Европейската асоциация за извършване на интраоперативна ехокардиография, също така и с интензивното лечение и ускореното възстановяване на пациенти след сърдечни операции.