Екипът на д-р Асен Келчев спаси сърцето на писателя и журналист Димитър Шумналиев

Преди една година екипът на Отделението по Кардиохирургия с ръководител д-р Асен Келчев оперира Димитър Шумналиев, писател и журналист, на 75 г. Поради силна болка в гърдите писателят посещава кардиолог, който установява високо критична аневризма (разширяване) на възходящата аорта и умерена до високостепенна регургитация на аортна клапа.

Пациентът записва преглед за второ мнение при кардиолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център за потвърждаване на диагнозата и за последващото оперативно лечение. Седмица след това е опериран в спешен порядък поради съществуващия риск от разкъсване на аортата.

Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тялото. Тази огромна артерия с диаметър 2,5-3,5 см и дължина 70-80 см започва от лявата камера на сърцето и се разклонява на по-малки съдове, които достигат до всички тъкани и органи. От сърцето минава под гръдния кош надолу към коремната област и кръвоснабдява долната част от тялото. Под пъпа аортата се разделя на две, за да захрани с кръв двата крака. Така по хода на аортата се обособяват три части - възходяща, аортна дъга и низходяща. Низходящата се дели на гръдна и коремна част.

Понякога част от стената на аортата изтънява, разширява се и дори може да се разкъса (руптурира). Това разширение (аневризма) е тежко съдово заболяване, което нерядко води до фатален край или до тежка инвалидност.

Между лявата камера и аортата се разполага аортната клапа, която пропуска кръв само по посока на аортата и не позволява връщането й към камерата. При Димитър Шумналиев обаче, поради разширението във възходящата част на аортата, аортната клапа е увредена и връща кръв обратно в лявата камера.

„След операцията през октомври 2021 г. д-р Келчев ми разказа как е изглеждала моята изтъняла аорта, преди да бъде поправена от него. Снимал я е с телефона си и ми я показа - в зоната на аневризмата аортата ми прилича на парче прозрачен целофан, което всеки миг ще се скъса. Нещо като пеперудено крило, като копринено ветрило. Ветрило на смъртта. Смърт, от която вее хлад.“, разказва писателят Димитър Шумналиев в характерния за писателите художествен маниер.

Той се доверява на болницата неслучайно, тъй като в нея е обособен Специализиран аортен център за диагностика и лечение на аневризмите на аортата. Центърът фукционира благодарение на добрата екипна работа между ендоваскуларни кардиолози, кардиохирурзи, съдови хирурзи, ангиолози и рентгенови специалисти. А успеваемостта на кардиохирургичните операции е над 98%.

„Сърцето, този денонощен работник, генерира за един живот енергията, равна на полет до Луната и обратно. За жалост, повечето стигат до Луната и не се връщат, особено ако някоя от клапите им “изпуска”, а аортата им - като моята - от нормалните три сантиметра се е раздула до шест. Кардиохирургът д-р Келчев ми се усмихна. Така се запознахме – с усмивка. Май ми каза, че нямам много време до полета към Луната и, ако искам да се върна, да влизаме в операционната.

Тя и без това приличаше на космически кораб. Вече не виждах усмивката му зад маската-шлем и се отпуснах напълно спокоен в тъмната безтегловност на упойката, защото усещах, че съм в сигурни ръце. Не в ръцете на съдбата, а в тези на доктор Келчев.
Не знам точно колко време тялото ми е било “замразено” под 36 градуса, а сърцето ми е било спряно, за да се извърши протезирането на аортата и смяната на клапата, но разбрах, че през това време съм минал на кръвообращение с машина „сърце–бял дроб”. Да, онзи денонощен работник трябва да се укроти, за да бъде опериран, а нулирането на сърцето наистина е близко до изстрелване в космоса.
Тъй или иначе, в гърдите си днес имам чисто нова клапа - биологична, от теле, както и няколко платинени щипки, поставени, за да зарасне след откритата операция разрязаният ми гръден кош. Напипвам и натискам понякога тези малки клипсове - приличат ми на копчета, чието предназначение е да ми напомнят, че съм ходил чак до Луната. И че съм се върнал благополучно оттам“, си спомня Димитър Шумналиев в своя разказ, посветен на сърдечната операция, през която преминава.

„Хирургията на възходящата аорта е рутинна и рискът се определя от навременното извършване на операцията, преди да е настъпила аортна дисекация (разскъсване на аортата). При дисекациите смъртността е в пъти по-висока, затова и профилактичните прегледи при кардиолог при пациенти над 40 г. е задължителен. Особено при тези, които имат генетична предразположеност за аневризми по тялото – сърдечносъдов инцидент на свой роднина по права линия или внезпна смъртност“, обясни д-р Асен Келчев, завеждащ Отделение по Кардиохирургия.

Рисков фактор за аневризма на аортата може да бъде наличието на бикуспидна аортна клапа (с две вместо с три платна), генетична аномалия, която се среща при 2% от човешката популация. Свързана е със слабост на съединителната тъкан и предразположение за развитие на разширения на кръвоносни съдове в тялото. Други предразполагащи фактори са – Синдром на Марфан, Синдром на Елер-Данлос, Лоис-Диц.

Освен че оцветява думите с различни нюанси, Димитър Шумналиев има още едно увлечение – рисува. В знак на благодарност към своя спасител пациентът рисува специална картина, която подарява на д-р Келчев. Той споделя, че човешкото отношение в болницата и добрите грижи на целия екип му връщат „вярата в медицината в България“.