С появата си COVID-19 порази не само заразените и медицинските екипи, грижещи се за тях. Той влезе в домовете на хората, обсеби умовете им и събуди страховете им.

Ежедневно медиите водят статистики на болните и починалите от вируса, но в тях не присъстват милионите хора, чиито съдби са засегнати непряко от пандемията. Възрастните хора останаха в изолация от близките си. Хронично болните пациенти бяха с ограничен достъп до здравни грижи. Децата и юношите трябваше да живеят в изолация и да се справят с предизвикателствата на дистанционното обучение. Родителите им трябваше да съвместяват работата, домакинството и неприсъща преподавателска дейност. Много хора загубиха работните си места и прехраната си. Хиляди останаха блокирани в чужди държави.

Тази рязка промяна в начина на живот доведе до стрес, който в месеците на изолация стана хроничен. А хроничният стрес нарушава съня, води до тревожност, срив в имунитета и увеличаване на психичните и телесни заболявания.

Пандемията срина не само физическото, но и психическото здраве и доведе до повишен риск от тревожни, депресивни и посттравматични стресови разстройства, както и обостряне на психичните забоявания при пациенти с дългогодишна ремисия.

Тревогата за здравето - своето и на близките, неизвестността, липсата на перспектива, чувството за безсилие, несигурната икономическа обстановка, изолацията доведоха до повишени конфликти и обтегнати отношения в семействата и увеличен процент на разделите и разводите.

Стресът от пандемията се отрази както на по-лабилните така и тези, които определят себе си като хора със стабилна психика, тъй като изискванията и очакванията към тях бяха многократно завишени. Опитът показва, че в екстремни времена като сегашните се увеличават експоненциално и самоубийствата.

Оставащ в сянката на COVID-19, стресът нанася своите непоправими щети и стигмата която съществува по отношение на грижата за психичното здраве задълбочава неговите пселедствия. Важно е да има хигиена не само във физическите й аспекти, а да се постигне хигиена и по отношение на психиката. Мнението на специалистите е, че трябва в максимална степен да се дистанцираме от негативните новини, които предоставят медиите, да се съсредоточим върху положителни преживявания като разговори с близките, четене на книги, разходки сред природата, физически упражнения, медитация. Децата трябва да прекарват повече време в игри навън.

Очертава се COVID-19 да бъде част от живота ни и в месеците занапред и ние трябва да се научим да живеем с него без страх и отричане. За преодоляването на всеки проблем е нужно първо той да се осъзнае и приеме. Болестите атакуват както телата ни, така и психиката ни. При първи признаци на психичен дисбаланс, навременната консултация със специалисти по психично здраве може да реши пробелмът преди развитието на заболяване, да върне емоционалното равновесие и да предотврати задъбочаване и хронифициране на състоянието.