Стресът е като киселина - разяжда тялото. Можем ли да се справим с това?

Виолета Иванова е клиничен психолог в Acibadem City Clinic Варна с редица специализации и квалификации. Тя има специален интерес към темата за стреса, стресорите и възможностите за справянето с това състояние. Как да се разпознаят проявите на стрес в нас или в другите, разбираме ли какво ни говори тялото и можем ли сами да контролираме това предизвикателство на модерния начин на живот.

В ниска доза стресът е полезен за нашето съществуване и развитие: желанието ни да учим и работим за усъвършенстване, постигане на професионални и лични успехи, неболезнена амбиция, конкуренция… Това ни поддържа живи и по този начин стимулира нашия живот. Когато стресът се окаже в по-висока доза обаче, започва да ни вреди и не можем да се справим с него, се стига до вредоносен стрес  или  т.нар.  дистрес. Стресът поразява както нашата психика, така и тялото ни, защото психика и тяло са едно цяло (психе - психика, сома - тяло). Той може да доведе до т. нар. психосоматични заболявания. Всеки човек  по различен начин приема стресорите - ако за едни това е поредното предизвикателство за справяне, за други е поредният труден момент с негативни последствия.

Съществуват различни стресори /източници на стрес/ като професионални, социални, битови, икономически, семейни, житейски събития. Колкото повече стресори получаваме едновременно, толкова по-трудно можем да се справяме с тях и пораженията върху нашия организъм са по-големи.

Представете си стреса като киселина, която залива нашия организъм, тече във вените ни и поразява всички органи и системи. За да неутрализираме това въздействие, ние трябва да използваме също толкова силен антидот.

Запомнете, че ако не се преборим със стреса, той задължително ще увреди психичното или физическото ни здраве, в зависимост от нашите индивидуални особености - тип нервна система, генетична обусловеност. Доказани резултати от изследвания показват, че  хроничен стрес повече от една година води до сериозни заболявания, в това число и онкологични. Не се притеснявайте да говорите за проблемите си и да потърсите помощ – ако трябва и от специалист.

Как могат да се разпознаят проявите на стрес в нас и в другите в психичен и соматичен аспект? При продължителен стрес човек става тревожен, раздразнителен, реагира прекалено емоционално, става плачлив, говори много без да спре /логорея/. Често е превъзбуден, агресивен или проявява депресивни симптоми и изтощение. Не трябва да се допуска да стига до безпомощност, депресия, нежелание за живот.

Проявите на стрес в тялото са: повишаване нивото на кръвното налягане, сърцебиене, главоболие, изпотяване, болки в стомаха, разстройство или запек, мускулни болки и умора, нарушение на съня. При стрес се повишава употребата на алкохол, цигари, успокояващи или стимулиращи средства. Приемът на тези вещества има краткотраен успокоителен ефект, но при продължителна употреба поразява психиката и тялото.

Основен фактор в борбата срещу стреса е самата личност и степента на нейната антистресова резистентност. Нейното ядро се формира от когнитивните й възможности да познава себе си и да оценява реалистично условията и промените в околната среда -социална и биологична.

Явленията в природата и живота сами по себе си не са едностранно и абсолютно добри или лоши. Съществен е начинът, по който се възприемат. Омагьосаният кръг водещ до дистрес, може да се прекъсне, ако личността реалистично адаптира своето поведение към нещата и събитията на околната среда и нейната жизнена дейност се освободи от ненужни амбиции и изисквания към околните.

Разбира се, това не означава примирение, пасивност, а избягване на всичко, което е болезнено амбициозно, неадекватно, пресилено и  нежизнено  необходимо. По-принцип справедливата кауза, цел и трудности трябва действено да се конфронтират, а не да се заобикалят.

Борбата срещу бариерите, срещу сложността на явленията води до израстване на личността, до натрупване на знания и опит, което при други, нови, неизвестни или критични ситуации ще позволи по-бързо и по ефективно справяне с поставените задачи.

За да се предпазите срещу стреса би помогнало:

• Да знаете ролята си, собствения си принос и как  той се покрива с това, което се опитвате да постигнете.
• Говорете за проблемите си.
• Мислете позитивно.
• Познайте и уважавайте своите способности.
• Общувайте с добри и позитивни хора.
• Излизайте по-често сред природата.
• Научете се да балансирате работата с удоволствията.
• Научете се да приемате това, което не можете да промените.
• Не правете няколко неща едновременно.
• Изхвърляйте редовно всичко ненужно от себе си!