Д-р Щерев ехокардиография

Атеросклерозата е фокално заболяване на вътрешния слой на големите и средни артерии. То има възпалителен характер, във вътрешната страна на артериалните съдове се развиват процеси на нарастване на количеството фиброзна и мастна тъкан. Резултатът е увеличаваща се по размер атеросклеротична плака (плаки), която намалява диаметъра на кръвоносния съд и нарушава кръвообращението в зоната след стеснението. Плаката се състои от мастна сърцевина, обвита с фиброзна шапка. Процесът е тих и безсимптомен в продължение на много години. Натрупването на плаки по съдовете може да започне още в кърмаческа и ранна детска възраст. Оплаквания настъпват, когато стеснението на съда е над 50% или когато се разкъса фиброзната шапка и мастите от плаката влязат в пряк контакт с кръвта – образува се тромб и артерияте се запушва, резултатът е инфаркт или инсулт. 
   Атеросклерозата е водеща причина за смъртност и инвалидност в целия свят. През 2019 г. СЗО отчете 11,8 млн. смъртни случая в следствие на атеросклеротични съдови заболявания. Смъртните случаи от коронарна и мозъчно-съдова болест са почти два пъти повече от всички злокачествени заболявания взети заедно. В България пациентите с прояви на атеросклеротично заболяване нарастват епидемично, за съжаление нарастват случаите при млади хора, на челно място сме в световен мащаб по мозъчна и сърдечна смъртност. Варна не прави изключение – при едно изследване на холестерола, с помощта на фирма KRKA, се оказа, че 60% от изследвалите се са с нарушена мастна обмяна! За съжаление голямата част от хората нямат усещане за болест и подценяват вредните последици от този безсимптомен процес, а като недостатък на здравеопазването ни може да се изтъкне, че пациентите могат да ползват медикаменти с отстъпка едва след като са получили инфаркт или инсулт. С други думи, започваме да изправяме каруцата едва след като тя се е обърнала! А всички научни доказателства категорично дават предимство на първичната профилактика - тоест вземането на мерки преди да се е развило заболяване. 
   Днес атеросклерозата се разглежда като резултат от множество вариабилни и кумулиращи  рискови фактори, всеки един, от които води по различен път до развитие на съдово заболяване и инциденти. Рисковите фактори се разделят на две групи – такива, които можем да контролираме и променим и такива, които не зависят от нас и не можем да променим. Към факторите, които можем да променяме спадат пушенето, нарушената мастна обмяна (дислипидемии), повишеното кръвно налягане, захарния диабет, затлъстяването, диетични фактори, липса на физическо натоварване, прекомерна алкохолна консумация, тромбогенни фактори, стрес. Към тези, които не можем да променим са персоналната и/или фамилната анамнеза за съдово заболяване, възрастта, пола и генетичните фактори. Пушенето увеличава риска от съдово заболяване 1,6 пъти, повишеният холестерол – 4 пъти, високото кръвно налягане – 3 пъти, но ако тези три фактора ги има заедно в един пациент рискът му нараства 16 пъти! Така че, борбата с всеки един рисков фактор намалява риска на пациента многократно. Важни са и добрият контрол на кръвното налягане, и - на диабета, и - на наднорменото тегло, и повишаването на физическата активност. 
     Интересни са новите факти за мастната тъкан, за която доскоро се смяташе, че представлява инертно депо, служещо за резрвен източник на енергия при гладуване. Сега със сигурност знаем, че мастната тъкан е хормонално активна и отделя редица биологично активни вещества, които влияят върху множество процеси – от диабета, до кръвното налягане и атеросклерозата. Затова днес Американските асоциации по Кардиология и Диабетология говорят за “опасната вътрешна мазнина”. Другият фактор, който можем да променим е намалената ни физическа активност. Препоръките са за 30 минути ежедневно умерено физическо натоварване! Какво е положението днес? Във Великобритания  само 37% от мъжете и 24% от жените изпълняват тази активност, като след 65-годишна възраст това респективно  са 17% и 12%. В САЩ  36% от мъжете и 21% от жените спортуват по 30 мин. Дневно. За България тези показатели са още по-лоши. Трябва да знаем, че ежедневната физическа активност предпазва от исхемична болест, хипертония, мозъчно-съдова болест, диабет, инвалидност. Най-голяма полза за коронарния риск е отбелязана при хората, започнали физически натоварвания в ранна възраст и продължили ги и в напреднала възраст!
   Атеросклерозата и усложненията й имат прогресивен, генерализиран  характер, с различни клинични манифестации - остри или хронични. Клиничните изяви са от страна на мозъка – преходни исхемични атаки, инсулти, съдова деменция; сърцето – остри и хронични форми на исхемична болест; периферните съдове – болка при ходене по мускулите, интермитиращо накуцване, болка в покой, гангрена, некроза. Сега медицината разполага с различни лекарствени средства за лечение на нарушената мастна обмяна и атеросклерозата. Те се делят на статини, фибрати, никотинова киселина, средства, намаляващи усвояването на холестерола. Различните видове лекарствени групи се прилагат при различни типове нарушения на мастната обмяна. За групата на статините (Rosuvastatin, Atorvastatin, Pitavastatin, Simvastatin и др.) има много доказателства, че те освен качествата си да намаляват нивата на холестерола притежават и редица други лечебни свойства и след инфаркт и инсулт трябва да се назначават дори и при нормални стойности на мастите в кръвта. Най-общо за хора без сърдечно-съдово заболяване нивата на общия холестерол трябва да бъдат под 4.6 mmol/l.
   Освен приемането на лекарства много важна е и диетата. Тя дoри трябва да предхожда даването на медикамент, а и след това да е неразделна част от лечението. Избягват се храните с животински произход, хляба и тестените храни, захарните изделия, тлъстите риби. Плодовете и зеленчуците са основният противник на атеросклерозата, поне 2 пъти седмично в менюто трябва да имаме риба. Последните изследвания показаха, че е много полезна консумацията на поне 4 ореха дневно, както и на 200-300 мл. качествено червено вино. У нас е много разпространено погрешното схващане, че ежедневната консумация на ракия и вино без ограничение в количествата е “много полезна”.    
   На практика борбата с атеросклерозата е много труден проблем не само в България, а и в световен мащаб. За да е успешна са необходими здравна стратегия и политика от страна на държавата, повишаване на здравната култура и навици на населението и добра квалификация на лекарите. Защото последиците са повишена заболяемост, инвалидизация и смъртност. И са необходими много усилия от държава, лекари и пациенти за да бъдем по-здрави.