Задухът издава белодробната емболия
интервю на проф. Лъчезар Гроздински, началник на отделение по Ангиология и флебология къмАджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център за Clinica.bg
Задухът е основният симптом на белодробната емболия. До него се стига дори при минимални физически усилия или в покой. При по-леките случаи човек може да изпита само прилошаване, сърцебиене, дискомфорт. При по-тежките се получава бодеж в гърдите, кашлица, а при развитие на белодробен инфаркт се стига до кръвохрак. При масивните емболии се изпада в шок, защото сърцето работи срещу огромното съпротивление на запушената артерия и може да спре, обяснява специалистът. Причината за появата на опасните съсиреци са венозните тромбози. Тази група заболявания се дължи на много фактори. На първо място това са вродените тромбофилии, казва проф. Гроздински. При тези аномалии кръвта има склонност към развитие на съсиреци. До 5% от хората са с такова генетично предразположени. Обездвижването е другият много сериозен фактор за появата на болестта. Това е така, защото във венозната система на долните крайници, където най-често се развиват тромбозите, кръвта се движи от мускулната помпа, а не от сърцето, обяснява проф. Гроздински. Така, ако човек стои 6, 8 или 10 часа обездвижен, венозната кръв се застоява и това създава риск за развитие на съсирек.
Разбира се, не е задължително всички, които седят толкова часове, да развият венозна тромбоза. Обикновено трябва втори или трети фактор, като вродена тромбофилия, операция и така нататък, казва професорът. Другите рискови фактори са травми, инсулт, инфаркт, обезводняване, тежки инфекции, контрацептиви, бременност, изброява специалистът. При всички тези състояния по една или друга причина се създава проблем на венозната система.
Болката и отокът на цялата подбедрица или на бедрото и подбедрицата са сред основните симптоми в случаите на венозна тромбоза. Кракът става леко синкав и по-топъл, ако има запушена вена. Съсирекът може да се фиксира за съдовата стена , но най-често се откъсва от вената и отива в белия дроб, където причинява инфаркт, казва проф. Гроздински. Обикновено 50% от венозните тромбози, ако не се лекуват, причиняват тежки и средно тежки белодробни емболии. Ако пациентът има бързо развиващ се оток на крайника в рамките на ден- два, както и болка, трябва задължително да потърси ангиолог и да се направи ехографско изследване, категоричен е лекарят. Така веднага ще се установи дали има запушена вена.
Лечението на венозната тромбоза започва с противосъсирващи медикаменти – инжекции или хапчета. Терапията е продължителна, но ако е адекватна, рискът от белодробна емболия намалява десетократно. Много рядко в такива случаи може да се развие масивна белодробна емболия, казва проф. Гроздински.
В някои случаи може да се приложи ендоваскуларно лечение. Този метод се налага все повече напоследък, но в България се прилага рядко, поради скъпите консумативи.
Лечението на белодробната емболия е специфично и е няколко вида. Най-масивните емболии се лекуват кардио-хирургично, обяснява специалистът. При него се отваря белодробната артерия, а човекът се поставя на апарат, за да диша. Това е най-успешната терапия при екстремно тежка белодробна емболия. Най-често обаче се практикува едноваскуларното лечение, тоест с катетър, продължава проф. Гроздински. При него се прави контрастен скенер, установява се, че пациентът има белодробна емболия и веднага се вкарва веднага в инвазивната лаборатория. Там се прави катетърна диагностика, вижда се къде точно е тромбът, след това със специални устройства той се изсмуква и се вкарва лекарство, което го разгражда, обяснява специалистът. Това е най-модерното и ефективно лечение на белодробната емболия. Благодарение на него в рамките на час лекарите могат да решат проблема.
За да не стигат пациентите дотам, най-важна е профилактиката. За да се избегнат тромбозите и емболиите, човек трябва да живее здравословно, категоричен е професорът. Според него обаче сегашното младо поколение е заковано пред компютъра и липсва движение. Това е много опасно за развитието на венозни заболявания, защото първичната профилактика е движението, казва той. За да избегне усложненията, е достатъчно на всеки 1-2 часа, човек да се разходи макар и за 1 минута. Освен това хората с ортопедични операции трябва да знаят, че в 50% от случаите се развива венозна тромбоза. Хора, залежали се след инсулти и инфаркти, както и пациенти с тежки увреждания, които са обездвижени също са рискови. И бременните жени не правят изключение. Те трябва да носят ластични чорапи, за да подобрят венозния дренаж и да се изследват задължително за тромбофлебия, казва проф. Гроздински. Когато се установи, че имат проблем, те трябва да приемат противосъсирващи лекарства, които не увреждат плода.
Съвременната ангиология и кардиология разполагат с огромни възможности за профилактика, диагностика и лечение на белодробните емболии. В България вече има и специалисти и апаратура, с помощта на които да бъдат избегнати или успешно лекувани белодробните емболии.
