Силната умора и депресията могат да бъдат предвестници на Паркинсон

На 11 април отбелязваме Световния ден на болестта на Паркинсон. Днес е рождената дата на британския лекар Джеймс Паркинсон, който през 1817г. прави първото описание на болестта.

Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център също всяка година подкрепя световната кампания за повишаване осведомеността за това нелеко неврологично заболяване, на което за символ е избрано лалето.

С нашия невролог д-р Ваня Денева, дм разговаряме за рисковите фактори, диагностиката и лечението на болестта на Паркинсон.

Какво представлява болестта на Паркинсон?

Болестта на Паркинсон е неврологично заболяване вследствие на прогресивно разрушаване и загуба на специфични нервни клетки в мозъка, които произвеждат невротрансмитера допамин. Причината за болестта не е известна, но е установено наличие на генетични рискови фактори, както и на няколко гена, които причиняват редки фамилни форми. Предполага се, че влиянието на околната среда като излагането на пестициди, тютюнопушенето и консумация на кофеин увеличават риска от развитие на болест на Паркинсон, въпреки че ролята им остава неясна. Болестта на Паркинсон е второто най-разпространено невродегенеративно заболяване след болестта на Алцхаймер и засяга 0,5–1% от хората на възраст 65–69 години и нараства до 1–3% сред лицата над 80 години. С увеличаване на средната продължителност на живот и застаряването на населението се очаква разпространението и честотата му да се увеличат с повече от 30% до 2030 г.

Какви са симптомите и как се поставя диагнозата?

Основните симптоми на болестта на Паркинсон са треперене, забавени движения и скованост на мускулите. Други често съпътстващи оплаквания са депресия, умора, храносмилателни разстройства, различни болки в тялото и крайниците.

За поставяне на диагнозата се използват три характерни симптома на болестта, които включват споменатите двигателни нарушения.

В неврологичния език са известни като "паркинсонова триада":

Тремор в покой
Забавяне на жестовете и движенията (брадикинезия)
Скованост в тялото и крайниците (екстрапирамиден синдром)

Към тази триада се добавя и постуралната нестабилност, която възниква на по-късен етап и е причина за падания.

Не е задължително при всеки пациент да се открият и трите признака едновременно. При някои например никога не възниква треперене. Много типично е обаче едностранното засягане на движенията, като най- характерният белег е забавността на алтернативните жестове. Често питаме пациентите дали забелязват трудност при познати дейности, свързани с бързи движения като приготвяне на храна, бръснене, работа с отвертка и др. Треморът в крайниците от своя страна е това, което най-често води пациентите на консултация. Специфичното за него е, че се появява при ходене или покой на ръката (по-често) и се потиска от насочено движение. Това е и основната разлика от другия често срещан вид тремор – есенциалния, при който опита за прецизно движение влошава симптомите. В хода на заболяването се наблюдава забавяне на походката със скъсяване на крачките, трудност при инициация на ходенето, изправяне от седнало положение, обръщане в леглото, преглъщане и други белези за глобална моторна дисфункция.

Освен тези двигателни признаци, пациентите се сблъскват с така наречените „немоторни“ прояви на заболяването като например - храносмилателните разстройства - запек, гадене, тежест след нахранване. Вариациите в кръвното налягане, особено при изправяне, еректилната дисфункция и др. изява на т.нар автономна дисфункция, която също е част от заболяването. Дефицитът на допамин може да доведе и до промени в психическото състояние като депресия, промени в поведението, липса на интерес към случващото се наоколо и загуба на мотивация.

Съществуват ли симптоми, които предшестват болестта на Паркинсон?

Има някои белези, които не са специфични, но могат да се открият до 20 години преди изявата на паркинсоновите симптоми и да присъстват в самото начало на болестта. Такива са някои нарушения на обонянието и вкуса (аносмия или агеузия), някои нарушения на съня (неспокоен сън, оживени сънища, викове и жестове по време на сън, сънища с насилие), както и споменатите нарушения в изпразването на стомаха и червата (запек).

Пациентите могат също да съобщават за силна умора, депресия, проблеми с концентрацията.

Какви са симптомите в напреднал стадий на заболяването?

В напреднал стадий се сблъскваме освен с трудно повлияващите се от терапията моторни прояви, така и с тежки когнитивни нарушения, особено на паметта. При около 30% от пациентите може да се развие паркинсонова деменция с налудности и халюцинации, нерядко допълнително провокирани и от използваните медикаменти.

Заболяването протича в 3 фази:

Първа фаза или „меден месец“: това е етапът, в който се поставя диагнозата и се предписва лечение в доза, която позволява на пациента да бъде асимптомен или с минимални признаци. Пациентът живее нормално. Тази фаза продължава от 18 месеца до 6 години.
Втора фаза: това е етапът на моторни и немоторни флуктуации (промени), т.е. симптомите се завръщат и карат невролога да увеличава дозата и честотата на прием на медикаментите. Симптомите все още се повлияват от лечението, но ще бъдат по-малко балансирани, те ще варират през деня. Този етап може да продължи 10, 15, 20 години. Колкото повече време минава, толкова повече симптомите се влошават и се появяват нови (затруднено ходене, падания, неясна реч и концентрация).
Трета фаза: това е най-инвалидизиращият стадий на заболяването, симптомите вече не се повлияват от лечението и пациентът развива тежки нарушения на ходенето, говора, преглъщането и паметта. Това е период на обездвижване, повишен риск от инфекции и изисква много грижи и рехабилитация.

Как се лекува болестта на Паркинсон по света и у нас?

За момента лечение на заболяването не е открито, но в световен мащаб се работи усърдно в опитите за повлияване на дегенеративните мозъчни процеси, което ще даде отражение и върху паркинсоновата болест.

Основният принцип на лечение към момента е компенсиране ефектите от намалените нива на допамин в мозъка. Прилагат се различни препарати, съдържащи негови аналози или т.н. агонисти, които стимулират рецепторите на допамина.

С удоволствие мога да кажа, че в България се прилагат и всички съвременни подходи за лечение при напредналите и тежки форми на заболяването. С прогресиране на симптомите, когато е необходимо постоянно въвеждане на лекарството, се използват т.н. „помпи“ с подаване на подкожен допаминов агонист или въвеждане на леводопа в гастроинтестиналния тракт на пациента. Екип от неврохирурзи в болница „Иван Рилски“ пък предлага и алтернатива за някои силно инвалидизирани от тремора млади пациенти - уникалния метод за дълбока мозъчна стимулация.

В бъдеще за пациентите с Паркинсонова болест у нас ще е добре да се увеличи предлаганото разнообразие и достъпност на медикаментите, както и да се създадат по-добри условия за рехабилитация и социалното подпомагане и адаптация. За успеха на терапията и добрия контрол на заболяването не на последно място са важни и регулярните прегледи и доброто сътрудничество с проследяващия невролог.

....................................................................................................................................................................................................................

Ако някой в семейството ви има болест на Паркинсон или разпознавате някой от горепосочените симптоми за вас или вашите близки, запишете час за консултация с невролога д-р Ваня Денева, дм на 0700 13 127