Проф. Иво Петров, медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център бе панелист на XIНационалнен фарма форум на списание ,,Мениджър”, който се проведе в края на февруари.  По време на трите дискусионни панела участниците обсъдиха и представиха важни изводи и наблюдения по актуални теми за здравния сектор в страната. 

 

По общо мнение на участниците в първи панел „От усвояване на средства към умни инвестиции“ - българското здравеопазване има нужда от реално оптимизиране, с което да се коригират наложените инерции в някои области. „С правилно насочване на инвестициите е необходимо коригиране на дисбаланса, който имаме. В момента става дума за близо 30% излишни болници у нас, а същевременно много пациенти търсят лечение в чужбина“, подчерта проф. Петров. И допълни, че в областта на сърдечносъдовите заболявания дигитализирането на данните е с изключителен приоритет: „На национално ниво имаме нужда от събиране на достоверни данни, за да направим изводите си. Дигитализацията е крачката, с която държавата, институциите и научните дружества ще могат да създават своите стратегии“.

 

,,Всички виждаме, че финансирането в областта на ранното откриване не е достатъчно, имаме нужда от правилни инвестиции в скрининг програми“, посочи на свой ред Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той препоръча да започне и постепенно добавяне на елементи от новия финансов модел, при който заплащането се обвързва с определен резултат – идея, която и проф. Петров е представял многократно през годините. 

,,Имаме нужда да се върнем към фундамента на здравеопазването и да надстроим системата към безопасността на пациентите, което означава повече работа в областта на профилактиката“, сподели д-р Александър Симидчиев, заместник-председател на Парламентарната комисия по здравеопазване в 49-о Народно събрание.

 

Препоръка за остойностяване на резултати в здравните грижи даде Павел Колев, управител на АбВи България. ,,На теория всички сме съгласни, че образованието и здравеопазването са основни стълбове за развитието на обществото, но на практика и в двете направления се движим по делегиран бюджет, а крайният резултат е недоволство на крайните потребители“, констатира той.

 

По линия на достъпността на здравеопазването Велина Григоровазаместник-председател на УС на Български фармацевтичен съюз,  отбеляза проблемността й и от гледна точка на разразилите се кризи с периодичните дефицити на лекарства. Като причина Григорова изтъкна неравномерното разпределение на аптеките в страната с концентрация в по-големите населени места и липсата им в по-малките. Ефективна мярка за овладяването на системните кризи с лекарства би била нуждата от законодателни промени, особено в областта на ценовата политика, с цел предотвратяване на оттеглянето на лекарства от пазара.

Вина за лекарствената криза у нас има и  изнасянето на огромен процент от производството извън ЕС назад през годините, допълни още Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата.