Проф. Гроздински, в. „Златна възраст“: Ето кои са основните издайници за венозна тромбоза

Белодробният тромбоемболизъм, породен от дълбока венозна тромбоза, е на четвърто място като причина за смърт. При него се откъсват съсиреци от венозни тромбози, най-често на краката, запушват артериите на белия дроб, а резултатът може да е тежко поражение на дроба или на сърдечносъдовата система и дори смърт. Венозната патология е честа, но подценявана, недостатъчно диагностицирана и понякога нелекувана.
Венозната система на крайниците е повърхностна и дълбока. Видимите разширени вени, които плашат с вида си, в повечето случаи са само козметичен дефект, отколкото сериозен проблем. Въпреки това, те трябва да се лекуват, тъй като понякога се усложняват с варикофлебит. Макар и по-рядко, те могат да причинят белодробна емболия, предупреждава проф. Лъчезар Гроздински, дмн, началник Отделение по ангиология и флебология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център в интервю за вестник „Златна възраст“.

Дълбоката венозна система дренира в крайниците около 80% от кръвта, която се движи в нея. Сърцето спомага за движението на артериалната кръв, докато венозната се придвижва от мускулната помпа и когато тя функционира нормално, венозната кръв се изтласква от долните крайници. Ето защо движението е важно за функционирането на венозната система. Обездвижването и стоенето дълго време прави създава проблем за нея - тя се натоварва, налягането във вените се повишава, венозната кръв застоява и при определени обстоятелства може да се получи съсирек. Тромбът във вените се образува при съчетаването на няколко рискови фактора. Най-важният е тромбофилията, или склонността на организма да образува тромби, която е генетично обусловена. Различни дефекти в съсирващата или антисъсирващата система могат да допринесат за този процес. С изследването на десетина фактора за генетична мутация всеки може да разбере дали е предразположен към образуване на тромби. Тромбофлебитът и разширените вени са две различни неща. Когато човек има такъв проблем, той се изявява още в ранна възраст. Дори 20-30-годишни развиват дълбока венозна тромбоза. Млади момичета често приемат контрацептиви, които покачват съсирваемостта на кръвта и при още един рисков фактор като тромбофилия възникват условия за развитие на тромбофлебит. При млади мъже след лека спортна травма също е възможно да се развие венозна тромбоза, защото всяка травма е съпроводена с активиране на съсирващите системи. Ако човек пътува 6-10 часа с кола, самолет и седи обездвижен дълго време, това също е рисков фактор, заедно с обезводняването, посочва проф. Гроздински.

Операциите, независимо под каква форма са, представляват риск за развитие на следоперативна венозна тромбоза

Той е най-висок при ортопедичните операции, където не само има травма на тъканите, които активират съсирващата система, но и пациентът се обездвижва за дълго време. Добре е всеки да е информиран, за да знае какво да прави, съветва ангиологът.

Най-честите венозни тромбози са на долните крайници, но се случват и на горните. Двата основни симптома на венозната тромбоза са болка и оток. Понякога болката може да предхожда отока.

Какво се случва?

Като се запуши вената от съсирек, се влошава венозният дренаж, венозната кръв не може да се дренира от крайника, тя се задържа, кракът отича и се получава болка. Дълбоката вена обикновено не се вижда, но отокът обхваща цялата подбедрица или целия крак. Отокът се развива в рамките на часове или на ден, не е бавен процес. Третият симптом е леко посиняване с леко затопляне от застоя на венозната кръв. Понякога симптомите не са тежки, а дискретни - лек оток с лека болка, при което човек не обръща внимание и тогава първата проява на заболяването може да е белодробната емболия. Получава се болка в гърдите със задух, прилошаване, а крайникът може да отече чак на другия ден. Тогава вече се изявява венозната тромбоза, но това всъщност е едно заболяване - тромбоза на вената и белодробна емболия. За да не се стигне до белодробна емболия, се налага консултация с ангиолог. Ангиолозите не са съдови хирурзи, а интернисти и се занимават с диагностика и лечение на венозните тромбози. Пациентът трябва да знае, че когато получи венозна тромбоза, трябва да потърси ангиолог или съдов хирург. Налага се своевременно лечение, най-често с хепарин. Сега има и нови лекарства с действие, близко до това на хепарина. Той блокира развитието на тромба и помага за неговото разграждане, а шансът да се развие белодробна емболия става нищожен, макар и не напълно изключен.

Диагностиката се прави с еходоплер

С него може да се изследва цялата венозна система. С голяма вероятност може да се установи дали има венозна тромбоза, къде се намира и да започне лечението. С еходоплера се вижда съдовата стена, движението на кръвта в реално време - дали има или няма такова, дали има тромб, дали е фиксиран или плуващ (тогава по-лесно може да отиде в белия дроб).
При съмнение за белодробно усложнение - емболия, веднага трябва да се действа, а не да се чака да се получи нов инцидент. Иначе диагностиката на белодробната емболия е по-сложна. Като се установи такава, веднага се разбива тромбът с механични методи или с лекарства с мощно действие, които, вкарани локално, могат да разградят част от тромба. Ако се реагира адекватно и навреме, може да се помогне при белодробна емболия, категоричен е проф. Гроздински.

При белодробна емболия адекватното лечение вече не е с хепарин, а с катетърна фибринолиза и с локално разбиване на тромба. В момента в България има около 50 клиники, които лекуват острия сърдечен инфаркт в ранната му фаза, една от които е Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.

Лечението продължава от половин до една година

След като премине острата фаза на венозната тромбоза, която е около 10-15 дни и се започне антитромбозно лечение с противосъсирващи медикаменти, пациентът преминава в хронична фаза. Тромбът е фиксиран и вече няма сериозна опасност от белодробна емболия и може да се включи раздвижване. Трябва да носи ластичен чорап, за да се подобри изтласкващата функция на мускулната помпа. Да се лекува системно с противосъсирващи и антиоточни препарати.

При венозната тромбоза противосъсирващото лечение продължава около половин година, а при съчетание с белодробна емболия - цяла година и налага периодични контролни прегледи. При по-старите лечения с кумаринови препарати като синтром периодично лечение означава да се проверява веднъж месечно протромбиновото време, или INR, което трябва да е между 2 и 3,5. Сегашните противосъсирващи лекарства не изискват контрол на INR, действат по-различно и на 2 месеца пациентът трябва да прави еходоплер, за да се провери венозната тромбоза дали се отпушва и доколко, дали няма рецидиви. Всеки, който е изкарал венозна тромбоза или белодробна емболия, знае, че влиза в рискова група и може да получи втора венозна тромбоза или белодробна емболия. Добре е този човек да се изследва за генетично предразположение и ако има такова, да бъде наблюдаван, евентуално профилактиран с антикоагуланти година, а може и по-дълго. Пациентът трябва да е наясно с рисковите фактори, че при операция и обездвижване е предразположен към венозно заболяване и белодробна емболия.