Проф. Иво Петров: Дано този парламент приеме някои животоспасяващи закони

„Все още употребата на автоматичен външен дефибрилатор е наказуема от немедицински лица“, посочи медицинският директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център в рамките на научна конференция, организирана от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) с подкрепата на в. „Капитал“. 

Между 60 и 68% от българите губят живота си заради сърдечносъдово заболяване (ССЗ). Всяка година над 1 млн. от сънародниците ни боледуват от сърдечносъдови заболявания, извършват се около 6 000 кардиохирургични операции и близо 90 000 интервенционални процедури. 

Същевременно все още не разполааме със стратегия за превенцията, профилактиката и лечението им, обединени в Национален кардиологичен план. Именно за нуждата от приемането от страна на 49-ото Народно събрание на такъв алармираха водещи специалисти в рамките на научна конференция, организирана от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) с подкрепата на в. „Капитал“. 

Форумът бе открит от доц. Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България и началник на Отделението по инвазивна електрофизиология и кардиостимулация в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Наред с останалите панелисти, до него застана и колегата му - медицинският директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център проф. Иво Петров. 

„Сърдечносъдовите заболявания са причина номер едно за внезапното прекратяване живота на българина, като те изпреварват всички останали причинители, включително и внезапните инциденти като катастрофи, например. Мит е, че Ковид-19 е намалил ССЗ. Всъщност, направи точно обратно - увеличи броя на тези болни, като само намали хоспитализациите им и в крайна сметка те започнаха да умират вкъщи“, обобщи проф. Петров.  

Той наблегна върху огромната необходимост от осигуряването на повече автоматични външни дефибрилатори на обществени места, както и промяна в законодателството по темата с тяхното използване: „Внезапната сърдечна смърт ни дава най-малко време за спасяване на живота – 3 минути! Това е така заради връзката между циркулацията на кръвта, мозъчното кръвоснабдяване и фаталността от прекратената циркулация. Именно за да бъде спасен мозъка, циркулацията трябва да бъде възобновена в първите 180 секунди от настъпване на събитието. Ранната дефибрилация и Кардиопулмоналната ресусцитация (CPR) са тези, които спасяват човешки животи, което е доказано от 70-те години на миналия век до ден днешен. 70% се увеличава вероятността за спасяване на човешкия живот, ако тези две дейности се приложат в първите 3 минути, докато се чака пристигането на екипа на Спешна помощ“. Професорът даде пример с редица държави, в които като част от задължителната програма в училище е залегнало и обучението на ученици от горните класове за това как да прилагат тази толкова ценна първа помощ и как да използват автоматичен външен дефибрилатор. И стигна до горещия картоф по темата: „Не само, че масово българинът не знае как да използва такъв тип дефибрилатор, но по-страшното е, че имаме дефект в законодателството - все още употребата му от немедицинско лице в България е наказуемо... На два тура обаче успяхме да оторизираме инсталирането на автоматични външни дефибрилатори в метрото, Общината и в Гражданска защита. Надявам се този парламент да приеме някои животоспасяващи закони...“ 

Пионерът в областта на ендоваскуларната терапия в България маркира още един съществен проблем – оперираните в бебешка и детска възраст от вродени ССЗ, в над 70% доживяват до навършването на пълнолетие, благодарение на операцията. Но! Това огромно количество деца отпада от полезрението на здравната система след навършване на 18 г. и педиатрите спират да ги проследяват. „Затова нашата идея на Дружеството на кардиолозите в България е да се създаде подспециалност за възрастни пациенти с вродени сърдечни малформации, така че да може тази дейност да бъде систематизирана и реимбурсирана. Изпратихме писмо до Министерство на здравеопазването, имаме и отговор, който е интермедиерно позитивен...и дава началото на коригиращи действия в правилна посока“. И даде пример с мъж на 34 години с частично руптурирала аневризма на аортата, който се оплаква от гръдна болка по време на футболен мач. Същият е опериран на 13 г. по повод вродена Коарктация на аортата (бел.ред - КоА, стеснение на аортата). След като по спешност постъпва в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център проф. Петров и екипа му установяват, че има огромна руптурирала аневризма на мястото на корекцията, правена му когато е бил на 13 г. „Трябваше да действаме светкавично, защото ако до половин-един час този пациент не беше закаран в болница, в която се прилага ендоваскуларно лечение, той щеше да умре. Скандалното е, че това беше първото му посещение при сърдечно-съдов специалист след 18-тата му годишнина, именно поради факта, че пациенти като него отпадат от взора на здравеопазната система след като навършат пълнолетие“.