Проф. Иво Петров: Все още 40% от българската популация са пушачи, което е пълен абсурд

У нас изобилстват заведения, които се наричат болници, но на практика не са такива, защото не подобряват нищо в здравния статус на пациентите в тях, посочва проф. Иво Петров пред clinica.bg.

Тази седмица - на 29 септември, е Световният ден на сърцето. От какво най-често страда то, какво може да се направи, за да не сме водещи по сърдечносъдови заболявания, какво е качеството на кардиологията и кардиохирургията и как се отрази отварянето на нови кардиохирургии, има ли място изкуственият интелект в кардиохирургията и в инвазивната кардиология. Това попитаха от clinica.bg проф. Иво Петров, медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.

Проф. Петров здраво ли е сърцето на българина? От какво най-често страда той?

 - Точно темата за сърцето и неговите болести коментирахме в Черна гора преди дни на конгрес. На балканско ниво се видя, че ние, в България, пак се различаваме. Например, колегите от Словения дадоха данни от последните 10 години, според които се наблюдава 15% редукция на сърдечносъдовата заболеваемост. Това се приближава много до 20-те процента, които Европейското дружеството по кардиология си е поставило. И ние тук си бяхме поставили тази цел, но така и не я постигаме.

Многото причини са ясни – рискови фактори, голяма част от популацията все още е от пушачи, несвоевременно откриване на високите нива на холестерол, премного стрес и хипертонията, която е свързана с такива ситуации. По тези причини сърдечносъдовите заболявания продължават да са най-големият убиец на българина. Основните и директните причинители са инфарктите и инсултите.

Пет години минаха, откакто Дружеството на кардиолозите в България, изработихме Националната стратегия за борба със сърдечносъдовите заболявания. Тя засяга профилактиката, навременната диагностика на ранните стадии, което води до навременно лечение с модерни методи и ефикасна рехабилитация. Нашата идея беше тези компоненти да бъдат част от националния план за лечение на сърдечносъдовите заболявания, който да доведе до редукция на смъртността. За съжаление, от всичката смъртност в страната, в около 60 на сто тя се дължи именно на сърдечносъдовите заболявания. Казано накратко, не се справяме засега, но не ние, като гилдия, а държавата.

Защо, какво е обяснението?

- Цялата политическа нестабилност не позволява едно стабилно дълготрайно правителство да приеме стабилна здравна стратегия, която да не зависи от никакви политически пристрастия и турболенции. Само ще отбележа, че това се отразява на живота и бъдещето на нацията ни, която сякаш е изгубила инстинктът си за самосъхранение. Дори тя върви съм самоунищожение. Неслучайно казвам нашата, а не българската, тъй като отдавна сме пропуснали момента да направим едноетническа нация. Нашата нация е мултиетническа. Дали хората са евреи, арменци, турци, българи, роми, няма никакво значение – всички те страдат. - Факт е, че нашенецът, като цяло, пропуска профилактичните прегледи и влиза в лекарския кабинет едва, когато го заболи.

Трябва ли да се налагат санкции за неявяване на такива прегледи?

- Категорично трябва да се въведат санкции за неявяване на профилактични прегледи така, както е в много други страни. В същото време липсва и обучение за спазване на елементарни правила. Те се знаят от всички – достатъчно движение, редовни прегледи за откриване на ранните стадии на заболяванията, да не се злоупотребява с алкохола, нездравословното хранене, да не се употребяват тютюневи изделия. Неслучайно един от докладите на форума беше за хипертонията в детската възраст. България не е встрани от този проблем. За съжаление, това е един от най-големите убийци в нашето съвремие. Тя се залага още в неправилното поведение и начин на хранене и редуцираният двигателен режим.

Около олимпиадата стана въпрос, че държавата е абдикирала от контрола в детската популация от гледна точка на оптимизиране именно на двигателния режим, редовните и съвсем неформални прегледи точно на децата. На форума говорихме и за т.нар фамилна хиперхолестеролемия. Тук става дума за хората с генетично много високи нива на липидите. Обсъждахме състоянието на пациент, на 36 години, който за съжаление, завърши фатално. Не можахме да направим нищо. В последния момент колегите бяха успели да му вземат кръв за лабораторни изследвания. Видяхме, че нивата на неговия холестерол са изключително високи, т.е. той отговаряше на критериите точно за фамилна хиперхолестеролемия. В много европейски страни тези нива се проверяват още на новородените в родилния дом. За такова отношение на институциите, на държавата, трябва да говорим, когато се отнася за хора, потенциално обречени от някое генетично нарушение. Ние отдавна пледираме за контрол на членовете на семейства, в които има ранна, преждевременна смърт, рязко прекратен живот не по друга причина, а медицинска причина, да се прави ранен скрининг на децата. Нерядко при нас идват млади пациенти в трети и четвърти стадий, които казват „Татко почина на 50 години". Очевидно такива хора е трябвало да бъдат обхванати, до този момент от здравеопазната система, но това не е станало поради липсата на скринингови програми за важни заболявания като аортна дисекация, фамилна хиперхолестеролемия и кардиомиопатия с внезапно прекратяване на живота. Фактите са такива.

България е сред водещите страни по сърдечносъдови заболявания. Защо, как можем да поправим това?

- Така е заради закъснялата или несъстоялата се профилактика, тютюнопушенето – все още 40% от българската популация са пушачи, което е пълен абсурд. Ние знаем какви са причините и за съжаление не взимаме мерки. Трябва да има образователни програми и програми, стимулиращи здравословния начин на живот. Всички знаем, че вероятността младите да станат пушачи е много по-малка, когато те са заети с някакъв вид спорт.

 Как бихте определили качеството на кардиологията и кардиохирургията? Как се отрази отварянето на нови кардиохирургии, в каква посока?

 - Качеството на кардиологията и кардиохирургията е изключително високо по силата на необходимостта. Тоест, през последните години ние натрупахме такъв сериозен опит и благодарение на настояването на нас, кардиолозите, въпреки мудността в реакцията на институциите, по-голяма част от модерните технологии за лечение на сърдечните заболявания са въведени в България. Все още има дефицити, не сме изпълнили всичко. Това забавяне особено се забелязва през последните три – четири години. Протоколът за въвеждане на нови методики, базиран на предложения на професионалните дружества въз основа на клинични проучвания, доказателства и европейските клинични ръководства, беше нарушен именно в последните години. Ние отново започваме да изоставаме. Не бих казал, че е необходимо отварянето на нови кардиохирургии. Всички знаем, че болниците в България са много повече, отколкото са ни необходими. Модерните от тях обаче не са чак толкова много. У нас изобилстват заведения, които се наричат болници, но на практика не са такива, защото не подобряват нищо в здравния статус на пациентите, постъпващи в тях. В същото време поради липсата на такива, които да прилагат модерни методи на лечение, масово българи пътуват в чужбина, не само в една съседна на нас страна, за да се лекуват. Аз много се дразня, когато разбера, че някой по сърдечносъдов въпрос е ходил някъде извън нашата страна. Има и такива пациенти, които по инерция, заради други заболявания, недооценени у нас като развитие на терапевтичните методи, пътуват. За съжаление се оказва, че когато придружители на болни попаднат в голяма болница навън, получават скрининг, какъвто не са получили в България. Оказва се, че те също имат сърдечносъдово заболяване. Това не е изненада, защото 60 % от общата българска популация страдата от сърдечносъдови заболявания, включително и безсимптомни. Така те биват откривани чрез скрининг, когато отидат като придружители на свой болен в чужбина. Акцентът не е в отварянето на нови кардиохирургии. Според мен, нови не са необходими. Самата медицинска практика ще покаже с годините от какво имаме нужда.

Има ли място изкуственият интелект в кардиохирургията, в инвазивната кардиология?

- Изкуственият интелект има място във всички сфери на медицината и здравеопазването. В това няма никакво съмнение. Въпросът е, как ние, лекарите, да се научим да го използваме по такъв начин, че той да бъде в наша услуга за взимане на правилни клинични решения. Радостно е, че те все още се взимат от лекарски екип и едва ли скоро ще се взимат от изкуствен интелект. Той категорично трябва да бъде в услуга на медицинския хуманизъм.

Преди година въведохте прилагането на нов метод за регулиране на високо кръвно чрез въздействие върху нервни окончания около бъбречните артерии. Как става това?

- Методиката се разви доста добре. Вече се появи втора и трета генерация катетри, които прилагаме. Те правят ефекта от реналната денервация много по-предвидим като интервенция и като резултат. Така, от първоначална концепция, тя вече се счита за рутинен метод при пациентите, отговарящи на съответните критерии. Тази методика не трябва да се прилага при всеки един човек с хипертония, а при тези, които имат трудна или резистентна към изписаната терапия, както следва и да отговарят на конкретни критерии за вероятност за успех. В това число влизат пациенти с хипертрофия на сърцето, тахикардия, излизане от ритъм, с доказано повишен сипатикусов тонус. Самата методика се нарича симпатикусова ренална денервация, тоест симпатикусовите нервни окончания в бъбречните артерии се прекъсват.

Независимо на каква възраст са те, една немалка част от хората с артериална хипертония не я контролират добре. Особено, когато имат и фамилна анамнеза за споменатите вече заболявания, вниманието към тях трябва да бъде още по-голямо. Модерна опция е тези методики да се прилагат рано, навреме, преди да са възникнали усложнения. Хубавото е, че реналната денервация вече се реимбурсира от НЗОК.

От години се говори за дефицит на лекари в България, като изключим някои специалности, сред които е и инвазивната кардиология. Защо, според Вас, този въпрос така и не се решава? Какъв е пътят за преодоляването му?

- Дефицитът е изкуствено създаден. Ако около 30% от болниците, които отдавна са отпаднали като необходимост на здравната система, отпаднат и от регистрация като лечебни заведения за болнична помощ, персоналът им ще бъде равномерно разпределен към тези лечебни заведения, които са истински болници. Тогава няма да имаме дефицит нито на медицински сестри, нито на лекари. На българското здравеопазване и държава са им необходими рационални, бързи, национални решения, които всички ние се надяваме и очакваме да бъдат взети в скоро време.