Научете повече за уникално клинично проучване, която дава шанс на пациенти с нарушена помпената функция на сърцето след инфаркт и при недостатъчност на кръвоснабдяването

Интервю за в-к Преса с доц. Иво Петров

През последните двайсетина години медицината тръгна по следите на едно ново Елдорадо: стволовите клетки. Способни да се преобразуват в неврони, кожа, мускули, черен дроб и още в какво ли не, тези клетки на надеждата навярно ще могат да преборят нелечими засега болести като алцхаймер, паркинсон, диабет и много, много други. Хиляди учени от цял свят впрягат усилия да докажат, че вълшебните приказки понякога се сбъдват.

Отдавна е известно, че стволовите клетки играят важна роля в развитието на организмите и в поддържането на жизнените им функции. Произвеждат се предимно в костния мозък и по-малко - в черния дроб. Мисията им е, щом възникне някакъв проблем, да се притичат на помощ на нуждаещия се орган или тъкан. Тъй като са полипотентни, тези хамелеони се диференцират до необходимия в съответния случай типаж. На практика в нашия организъм всяка секунда се извършва регенерация на базата на стволово-клетъчно присъединяване, обяснява известният кардиолог доц. Иво Петров. Ясно е, че прицелната точка на съвременната наука са чудотворните способности да бъдат използвани за лечение.

Извършва се масирана атака
в зоната на инцидента

Имплантирането на стволови клетки, особено на автоложни (на самия пациент), е методика, над която усърдно се работи. А за компенсиране на сърдечния дефицит този вид терапия изглежда най-обнадеждаващ: както е известно, също като мозъка сърцето не може да регенерира и примерно след инфаркт частично губи капацитета си да бие. И тъй като стволовите клетки като вездесъщ майстор на повикване се справят с неизброими повреди в зародиш, медиците логично предполагат, че въздействието им би се подобрило значително, ако по-голямо количество от тях бъдат насочени към зоните, понесли сериозни инциденти.

Да, концепцията е стволови клетки да бъдат доставени в стотици и хиляди пъти по-голяма концентрация на пострадалото място, след което да се постигне негова регенерация не в 1, а в 20, 30, 40 процента, казва доц. Иво Петров. Той обяснява, че самият биологичен механизъм стартира от болния орган, който подава сигнали с различни вещества. Едните са атрактанти, те привличат стволовите клетки. Веднага след тях в процеса се включват куп други микроендокринни съставки, които стимулират вече привлечените клетки да се диференцират в необходимата посока.

Много плюсове са
категорично доказани

Въпреки че все още има доста неясноти, почти е сигурно, че една малка част от клетките, които се вграждат в конкретния орган, се диференцират финално като клетки, от които е изграден самият той. Предполага се, че това се случва с около 10% от клетките. Другите играят ролята на хелпери, сиреч помощници. Те имат няколко основни доказани ефекта.

Единият е, че изграждат нови съдчета, малки артерии, т.е. получава се неоваскуларизация. Освен това помагат на усвоените клетки да живеят по-дълго и подобряват функционалността им. Третият доказан механизъм е, че стимулират растежа на новообразуваните съдове. Така че целият комплекс от въздействия несъмнено оптимизира дейността на съответния орган.

Остава обаче големият въпрос: какво пречи да се въведе като рутинно клиничното лечение със стволови клетки? Отговорът е, че предвидимостта на терапията, т.е. директната връзка между приложение и ефект, не е доказана. Примерно ако ни боли глава и пием аналгин, болката ще отзвучи. Ефектът от чудодейните клетки не е аналогичен: някои хора реагират бурно на имплантацията и се възстановяват, но при други клетките не успяват да се внедрят, да се загнездят на място, и причината не се знае. Така че на този етап рутинна практика за имплантиране на стволови клетки има само в хематологията, там е доказан клиничният ефект и има стандартна клинична индикация. Нещо повече: при хематологичните заболявания стволово-клетъчната терапия е една от основните, които се прилагат.

Подборът на пациенти
продължава

Все пак направени са доста проучвания за използването на стволови клетки като лечебен метод при захарен диабет, след инсулт и при други неврологични заболявания, също в ортопедията, разбира се, и в кардиологията. Резултатите са много обнадеждаващи. А точно
в момента е към своята заключителна фаза грандиозно международно проучване за подобряване на помпената функция на сърцето след инфаркт и при недостатъчност на кръвоснабдяването - чрез имплантиране на автоложни стволови клетки в миокарда. Участват учени от 17 европейски държави, от които досега са обхванати 175 пациенти. Българския екип е от кардиолози в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център под ръководството на доц. Иво Петров, който признава, че току-що сме успели да се присъединим, макар да сме хванали последния влак. В мащабния експеримент вече са включени двама българи, но има шанс да бъдат добавени и други нуждаещи се.

Ето за какво по-конкретно става дума:
Изследването се прави от голяма белгийска компания за стволови клетки. Главната особеност е, че се използват собствени клетки на пациента, но те не се прилагат в тоя си вид, а минават през процес на предварителна обработка. От тазовата кост на болния се извлича около 100 мл субстанция, която съдържа 2-2,5 милиона стволови клетки. Те се изпращат в Белгия, където със специфични вещества - модификатори, се диференцират и размножават. След това у нас се връщат около 1 милиард клетки, които на практика са преобразувани в миокардни.

Те се апликират директно в миокарда. Поради съществената им промяна от оригиналния вид
е по-коректно процедурата да се нарича трансплантация, а не имплантация. Идеята е, че лекуващият лекар всъщност добавя там, където са останали само фиброзни клетки, мускул, който ще започне да се съкращава, и така болното сърце ще възстанови загубената си до голяма степен функция.

В проучването участват само пациенти с тежка левокамерна дисфункция. Най-общо казано,
диагнозата е сърдечна недостатъчност, независимо дали се дължи на преживян инфаркт или на исхемична кардиопатия.
Ориентировъчен симптом е пациентът да има нужда от диуретична терапия. Процедурата се осъществява ендоваскуларно, като чрез катетър, вкаран през бедрената артерия, под рентгенов контрол се достига миокарда и там се имплантират клетките. Не се прави предварителна химиотерапия както при левкемията, тук не се унищожават патологични клетки, а само се добавят нови. Макар и неокончателни, засега резултатите от експеримента са изключително положителни, твърди доц. Иво Петров и подчертава, че рисковете за пациента са минимални.
Очакваните усложнения са не повече от 1%