Колко опасен е сърдечният порок информира д-р Цанко Гълъбов, началник на Кардиохирургия

Но ако е вярно, че кардиологията е сред най-бързо прогресиращите медицински дисциплини, която все повече е в състояние да подобрява качеството на живот, също така е вярно, че сърдечносъдовите страдания продължават да убиват. Те са втората причина за смъртност при мъжете (веднага след рака) и първата при жените. Поради увеличаването на рисковите фактори, каквито са стресът, наднорменото тегло, застоялият начин на живот и тютюнопушенето, еднакво засягат всички възрасти.

Всеки знае, че сърцето е помпа с големина горе-долу колкото юмрук и половина, благодарение на която е възможно кръвообращението. Теглото му е средно 300 г при мъжете и 250 г при жените. Съкращава се нормално между 60 и 80 пъти в минута, за да осигури дебит на кръвния поток от 4,5 до 5 литра за това време. Ударите му са около 100 000 пъти на ден и може да надвишат 2 милиарда за един човешки живот.

Пътят на кръвта трябва да е еднопосочен

Кухият мускулест орган се състои от 4 отделения - 2 предсърдия и 2 камери, разделени с прегради. През дясното предсърдие и дясната камера преминава венозната кръв. От тях тя се придвижва към белия дроб, за да се освободи от въглеродния двуокис и да се насити с кислород. Оттам заредената с енергия артериална кръв отива в лявото предсърдие и лявата камера, откъдето се изтласква чрез аортата към целия организъм.

Д-р Цанко Гълъбов, началник на отделението по Кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, обяснява, че задължителното еднопосочно движение на живителната течност се гарантира от сърдечните клапи. Те също са 4 – между дясното предсърдие и дясната камера (трикуспидална), между дясната камера и белодробната артерия (пулмонална), между лявото предсърдие и лявата камера (митрална) и последната, четвъртата, е между лявата камера и аортата (аортна). Поради високото налягане, под което оксидираната кръв се изтласква от лявото предсърдие в лявата камера и оттам към аортата, най-застрашени от увреди са митралната и аортната клапа.

Когато не се отварят напълно, преминаването на кръвта при съкращението на сърдечния мускул (систола) е затруднено и това натоварва сърцето в стремежа му да изтласка необходимото количество. При диастолата, когато сърдечният мускул се отпуска, ако клапите не се затварят изцяло, кръвта тръгва в обратна посока. Тези аномалии сред неспециалистите са познати като порок на сърцето, въпреки че от гледна точка на точността „порок“ може да означава най-различни вродени или придобити структурни проблеми.

Старостта е само една от причините

В началото на заболяването, понякога за дълги години, сърцето успява да компенсира затрудненията и поддържа нормално кръвообращение. Болният изпитва само по-голяма умора при физическо натоварване, от време на време получава сърцебиене и лек задух. Вече в по-тежките стадии, когато сърцето увеличи обема си, но помпената му дейност отслабне, настъпват сериозни проблеми за целия организъм - все по-често се появяват мъчителен задух, болки в сърдечната област, болезненост и тежест в областта на черния дроб, устните и ноктите посиняват, краката отичат. При липса на лечение сърцето прогресивно се изтощава - настъпва сърдечна недостатъчност.

Повече от половината пороци се дължат на дегенеративни изменения, свързани с остряването на сърцето и натрупването на калций по клапите, вследствие на което те губят своята еластичност. Смята се, че около 3% от хората над 75-годишна възраст страдат от аортна стеноза – най-често срещаната клапна диагноза.

Когато не са вродени, клапните пороци настъпват вследствие на различни заболявания - ревматизъм, ендокардит, исхемична болест на сърцето, кардиомиопатия, сифилис, артериална хипертония, аневризма на аортата, заболявания на съединителната тъкан, тумори, радиация и други.

Лечението е строго индивидуално - зависи от възрастта, от общото здравословно състояние и сериозността на клапния проблем. Сред обичайно изписваните хапчета са отводнителните и съдоразширяващите средства. А приемът на медикаменти обикновено се съчетава с препоръки за повече почивка и безсолен хранителен режим. В усложнените случаи се налага хирургично лечение. Стига да е възможно, целта при него е да бъде съхранена естествената клапа. Примерно, ако пораженията от калция не са много големи, той може да се изчисти, а ако аортата е разширена, нейният обем може да се възстанови и клапата да се запази.

Тежките увреди налагат хирургично лечение

Д-р Цанко Гълъбов твърди, че понеже има много пропуски в доболничното лечение, много пациенти, които попадат в тяхната болница, са в доста влошено състояние и се нуждаят отизкуствена протеза не за една, а за две клапи, а и от хирургично лечение на друг проблем на сърцето, защото ненавременното идентифициране на клапно увреждане и отлагането на хирургията почти винаги води до увреждане на самия сърдечен мускул.

Кардиохирургът повдига завесата пред сложните операции за клапно протезиране. Механичните протези са направени от въглерод и титан и на практика са вечни. Неудобството при тях е, че за да се намали тромбогенният риск, който провокират, се налага постоянен, но и строго контролиран прием на синтром - лекарство, което разрежда кръвта. Другият основен вид протези са биологичните. Те са много по-малко рискови за организма, но пък не са така трайни и това налага след определен брой години да бъдат подменяни. Но сърдечните операции са най-често отвдрени и по принцип са тежки. За да се извършат, сърцето трябва да бъде спряно, поради което, докато траят, кръвообращението се поддържа екстракорпорално. Ето защо обикновено на по-младите пациенти се препоръчват механични протези, а на тези в по-напреднала възраст - биологични. Но в практиката нещата не са еднозначни и винаги е решаващ информираният избор на болния.

Не след дълго ще станат рутинни безкръвните (т.нар. ендоваскуларни) операции за поставяне и подмяна на клапни протези, убеден е д-р Гълъбов. Впрочем такива операции „без шев“ вече са правени у нас от екипа на проф. Джоргова в „Света Екатерина“, от екипа на доц. Иво Петров в „Сити клиник“ и във варненската клиника „Света Марина“. При сложните процедури клапата в компактен вид се вкарва посредством катетър на определеното място и там се разтваря като парашут.

Резултатите са изключително обнадеждаващи, но въпреки това засега натежава становището, че класическата хирургия е „златният стандарт".