Как изкуственият интелект може да спаси живота на хиляди българи: Интервю с проф. Иво Петров

Как да се грижим за сърцето си през зимата, да адаптираме навиците си в най-суровите месеци и да използваме новите технологии, споделя проф. Иво Петров в „Събуди се“ по Нова ТВ. 

Изкуственият интелект в кардиологията: Спасение за хиляди животи

Изкуственият интелект навлиза с бързи темпове в медицината и, въпреки трудностите, България не остава встрани от тази революция. Според проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиника по кардиология и ангиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, изкуственият интелект е не само изключително полезен инструмент, но и важен съюзник на лекарите. „Медицината не само, че не стои встрани от темата за изкуствения интелект, но е един от флагманите за него. Той не е самоцел, а е в услуга на медицинския хуманизъм. Използвайки го, ние можем да оптимизираме уменията и знанията си и да го прилагаме под наш контрол“, категоричен е член-кореспондентът на БАН.

Научни изследвания, като тези от Оксфордския университет, показват, че изкуственият интелект вече може да предвиди инфаркти и внезапна сърдечна смърт с почти 100% точност, анализирайки милиони електрокардиограми. Това откритие несъмнено може да помогне на здравните системи да насочат усилия към високорискови групи пациенти и да предотвратят смъртни случаи чрез навременни интервенции.

В тази посока, Българският съвет за ресуситация, на който проф. Петров е председател, е разработил законопроект, който да позволи на случайни свидетели да използват автоматични дефибрилатори и да осигурят кардиопулмонална ресуситация (CPR) на нуждаещ се. Ако устройствата станат масово достъпни и населението обучено за тяхната употреба в България, хиляди животи могат да бъдат спасени всяка година. Използването на дефибрилатори в рамките на първите 3-4 минути след сърдечен арест може да увеличи шанса за живот с 60-70%.

Сърцето през зимата: Как да се грижим за здравето си в студените месеци

Ниските температури през зимата могат да предизвикат спазъм на кръвоносните съдове, особено при хора с вече съществуващи сърдечносъдови проблеми. Това е основна причина за увеличаване на риска от тромбози и инфаркти през този сезон. Мъглата и замърсеният въздух също са основни врагове на сърдечно-съдовото здраве, като фините прахови частици могат да допринесат за развитието на хипертония и сърдечен удар. Съществуват данни, че поне 20% от белодробните и сърдечносъдовите заболявания се дължат именно на продължаващото влошаващо се качество на въздуха. 

Дори и в студените месеци, редовната физическа активност е важна за поддържане на сърдечното здраве. Умерените упражнения могат да се извършват и у дома. Балансираното хранене несъмнено играе важна роля – избягването на тежки и мазни храни и наблягането на морски продукти и зеленчуци е ключово за предотвратяване на повишаване на холестерола и увеличаване на телесното тегло, което е основна предпоставка за високо кръвно налягане и захарен диабет.

Тези практики, комбинирани с внимание към симптомите и редовно проследяване на сърдечносъдовото здраве, могат да помогнат за запазване на сърцето ни здраво, не само през зимата, но и през целия ни живот.