Прилагането на дефибрилатор при сърдечен арест увеличава преживяемостта до 75%
Според данни от скандинавските страни прилагането на дефибрилатор при сърдечен арест увеличава преживяемостта на пациента с 49% до 75%. Това каза д-р Милен Бонев, завеждащ отделението по Анестезиология и реанимация в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, по време на конференция в Столичен общински съвет (СОС) за проекта „Разработване на пътна карта за внедряване на програма за ранна дефибрилация на територията на Столична община“ за период 2022 -2050 г. Изпълнител на проекта е фондация „Първите три минути“ с финансовата подкрепа на Столичната община в рамките на програма „Европа“ 2021.
Какво е сърдечен арест?
Сърдечен арест се случва, когато нормалната работа на сърцето спре поради нарушаване на електрическата му функция. На всеки 45 минути в Европа някой получава сърдечен арест и единственият шанс за оцеляване е кардиопулмонална ресусцитация и автоматичен външен дефибриладор от очевидец до пристигане на спешна медицинска помощ. Всеки човек по света може да спаси живот и дори дете, стига да бъдат обучени.
На конференцията в СОС д-р Милен Бонев изложи медицинската обосновка на необходимостта от кардиопулмонална ресусцитация и ранна дефибрилация от свидетел при извънболничен сърдечен арест. Той съобщи, че под 20% от българите оказват първа помощ преди пристигането на медицински екип. На първо място в тази статистика са скандинавските държави. Д-р Бонев поясни, че в Европа 56% от оказаната първа помощ при сърдечен арест е от случайни свидетели. Като при 28% от случаите са използвани автоматични външни дефибрилатори. Общо 75% от европейските държави имат регистър за дефибрилатори със съответните мобилни приложения за тяхното локализиране, информира специалистът. Лекарят подчерта, че средно за Европа времето за извършване на първата дефибрилация от медицински екип е 11 минути, като след третата минута вероятността за оцеляване е много малка. В 29 държави се събират данни за внезапните сърдечни арести, като България не поддържа такава статистика.
Как работи автоматичният външен дефибрилатор (АВД)?
Д-р Милен Бонев обясни, че подвижният дефибрилатор представлява автоматична система, която разпознава животозастрашаващи аритмии и е разработен за хора, които нямат медицинско образование. Апаратът е компактен, лесен за употреба и е подходящ за поставяне на всякакви места. Той подава гласови команди, които инструктират ползвателя за стъпките, които трябва да предприеме, използвайки апарата.
Само масово обучение на населението може да осигури предвидимост при сърдечен арест
Проф. Иво Петров заяви на конференцята, че смисълът проекта е не просто да бъдат инсталирани външни автоматични дефибрилатори, а да се стартира и проведе обучение на населението за оказване на първа помощ и да се повиши съзнанието на хората за проблема „внезапна сърдечна смъртност, гръдна болка и внезапен сърдечен арест“. Той подчерта, че само една масовост на обучението може да осигури по-голяма предвидимост на живота на пациента.
Какво е фибрилация на сърцето
Проф. Иво Петров разясни, че миокарден инфаркт и белодробна тромбемболия са най-честите причинни за внезапна смърт. А навременно възстановяване на циркулацията може да се постигне само и единствено чрез даване на първа помощ посредством сърдечен масаж върху сърцето, за да може то да започне да изтласква и чрез прекратяване на неговата бурна електрическа активност – дефибрилация. Медицинският директор на специализираната университетска болница по сърдечно съдови заболявания поясни, че фибрилация е състояние на сърцето, когато то започва да трепка и няма време да се напълни, за да се съкрати. И точно това пърхане може да се прекрати от електрическия импулс от автоматичния дефибрилатор. Благодарение на изкуствения интелект, който е вграден в дефибрилатора, той разпознава тази фибрилация на сърцето. Реално апаратът подава електрическия импулс, а не този, който го ползва. Проф. Петров отбеляза, че дефибрилаторът няма дори копче за дефибрилация, но когато бъде отворен и се поставят лентите, оттам нататък апаратът сам преценява какво трябва да се направи.
Добри практики в съвременните програми за ранна дефибрилация в Европа
Проф. д-р Иво Петров, общински съветник и национален консултант по кардиология и инвазивна кардиология, проследи опита и добрите практики в съвременните програми за ранна дефибрилация в Европа. Той отбеляза, че програмата за ранна дефибрилация е една огромна отговорност и мисия на различни медицински специалисти. И че се работи по създаването на национален съвет по кардио-пулмонална ресуцитация у нас, което е извършване на сърдечен масаж и изкуствена вентилация.
В Северна Италия, в Ломбардия, всяка следваща година се инсталират повече дефибрилатори. В Милнао при 1,35 млн. население са инсталирани 10 023 дефибрилатора до 2018 г. Проверяват се териториите, които са много населени и където е имало повече инциденти, обикновено в райони с повече възрастни хора и по-голяма гъстота, се насищат точно тези територии с дефибрилатори. И това е практика не само в Милано, където има конкретизация и предвидимост на ефекта и според тази предвидимост на ефекта се въздейства с инсталирането на АВД.
Проф. Петров представи данни за Копенхаген, Дания, който е с население 600 хил души и където са инсталирани 1830 дефибрилатора към 2016 г. Като на 300 души се пада по 1 дефибрилатор. А при 6 млн. население в цялата страна 300 хил. души доброволци са обучени. Като в Дания дори се обучават деца. Проф. Петров съобщи, че в Япония има залегнал закон във всяко едно предприятие 1 на 10 човека трябва да бъде обучен на дефибрилация и ресусцитация и че така трябва да бъде в България.
Той подчерта, че колкото повече време минава след сърдечния арест - след 3-тата минута и особено след 8-тата, толкова по-безнадеждно е възстановяването на мозъчната функция. Тъй като тъканта на мозъка е най-фина и уязвима и всяка една минута без кислород води до намаляване възможността за възстановяване на живота. Проф. Петров също акцентира на данните от скандинавските страни, откакто там е въведена програма, показват, че когато се прилага ранна дефибрилация и ранна кардио-полмунална ресусцитация вероятността пациент със сърдечен арест да бъде предаден на екип от спешна помощ в състояние, в което може да бъде поддържан и възстановен животът му, се увеличава със 70%.
