Хората, които докосват сърцата ни: в главната роля в „120 минути“ – член-кор. проф. Иво Петров

Той вижда в професията си мисия – всеки ден и завинаги. Член-кор. проф. д-р Иво Петров, дмн е един от най-обичаните лекари у нас. Има четири специалности – по  вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология. Той е първият инвазивен кардиолог в света, който имплантира ендопротеза на дете с разкъсана аорта. Колегите му изчисляват, че спасява по минимум осем живота на ден. Един от най-канените лектори в света в областта на кардиологичните иновации. Носител на множество награди, включително и на престижното отличие „Лекар на годината“ за 2022 година. Чете лекции в Америка, Африка, Азия и Европа. Полиглот - владее отлично френски, испански, английски и руски език. Той пази сърцето – в буквален смисъл, като инвазивен кардиолог. В главната роля в „120 минути“ по BTV гостува член-кор. проф. д-р Иво Петров, дмн.

За лекарите се приема, че чрез вашите ръце действа Бог. Приемате ли това определение?

Категорично не. Една от най-големите грешки и рискове на хората, които се занимават с инвазивна терапия, е да си помислят, че са Бог. Тогава тази божествена сила ги пляска по ръката и лекарят може да направи непростима грешка. Но тази сила все пак я има. Особено когато започваме сложна интервенция. Аз мислено се опитвам да се уповавам на Бога и го моля да ми помогне в тези моменти.

Проф. Александър Чирков говореше по подобен начин за вярата. Предаде ли Ви нещо от тази нагласа?

Проф. Чирков е един от гигантите на нашата медицина и един от основоположниците на модерната медицина. Той беше изключително морален християнин с ценностна система. Говореше с притчи и цитати от Евангелието. Изключителен ерудит, който свободно владееше няколко езика. Той ни предаде много от правилното отношение към медицината и към пациентите, освен вкуса към науката, публикациите и развитието. Като негов ученик, аз съм изключително горд, че нося това в себе си, въпреки че той е кардиохирург, а аз съм кардиолог. Той ни караше да се чувстваме различни – като тези, които движат нещата напред.

Как например? Вие казахте „правилното отношение към пациентите“ – какво означава това?

Когато минаваше на визитация, проф. Чирков се здрависваше с повечето от пациентите. Той беше с изключително добро отношение към всеки от тях. Когато виждаше хартийка в коридора, сам се навеждаше и я изхвърляше, вместо да помоли санитаря. В съботните дни заедно изчиствахме зоната около болницата и стигахме дори до НДК. У всички нас остана това съзнание, че трябва да поддържаме чистота. Спомням си, че той казваше: „Западна Европа може да ни прости това, че сме бедни, но няма да ни прости това, че сме мръсни.“

Вие сте първият инвазивен кардиолог в света, който имплантира ендопротеза на момче с разкъсана аорта. Какво се случва с това него?

Той е добре, завърши висшето си образование, вече би трябвало да е на 25-26 години. Съдбата на хората с аортни заболявания е, че тъй като най-често след първи проблем се установяват нарушения в други сегменти на аортата. За да се подобри тяхната прогноза през годините, те трябва да бъдат под много строго проследяване, за да се избегнат навреме потенциални усложнения и ако се наложи – да се правят допълнителни интервенции. В случая на това момче – две от тях бяха ендоваскуларни, отново минимално инвазивни и една – открита хирургична. Като илюстрация е нашият млад пациент, който имаше дисекация, с която ние се справихме и след това няколко пъти образува аневризми – както в сегмент преди имплантирания стент, така и след него. Затова ние, специалистите, препоръчваме редовни образни изследвания. Има такива таргетни групи, които най-вероятно са генетично засегнати. Тези пациенти трябва да се подложат на генетично и образно изследване, което е изключително важно, защото има конкретни медикаменти, които биха им помогнали както да контролират кръвното налягане, така и да се идентифицират други фактори, които могат да им помогнат да не заболяват и да бъдат лекувани навреме. Аз лично се боря отдавна да има национална програма за скрининг на пациентите с аортни заболявания и техните роднини.

Някога случвали ли са Ви се чудеса, проф. Петров – в живота или в работата?

Понякога съм усещал наличието на една висша сила, която до известна степен има власт върху „финалните щрихи“ на това, което ние се опитваме да правим.

Коя е най-голямата самозаблуда, от която Вие искате българите да се отървем? Какъв самоубийствен комплекс сме развили тук?

След демократичните промени живеем с този синдром повече от 30 години. За щастие, не се унищожаваме физически, но се унищожаваме духовно едни други. Този език на омразата и взаимна ненавист спира нашето развитие. Ние самите нямаме доверие в нашата държава и то е резултат именно от това самоубийствено и принизително отношение помежду ни. Като общество бихме могли и трябва да се гордеем с България, тъй като нейният потенциал е много голям. В тази връзка, според мен, една от най-големите заблуди на българина е, че някой друг му е попречил и е виновен, че нещата не са се случили както трябва. Вследствие на тази заблуда пък е вярването, че трябва да дойде някой отвън, за да оправи положението. Но за това сме отговорни всички ние. Затова всички трябва да гласуваме и да полагаме необходимите усилия, без изключение.

Как звучи Вашата молитва?

„Господи, помогни ми да помагам.“

Коя е любимата Ви българска дума и защо?

Татковина. Защото е красива българска дума и вярвам, че това е страната на нашите бащи и деди и това, което са ни завещали те като послание.