„Медицинската помощ у нас я имаме, както и много добри специалисти. Трябва да подобрим така здравната ни система обаче, че тя да може да оказва още по-добра помощ на обществото и то да влага парите си в нея, а не в чужбина. Това може да се случи чрез гарантиране на солидарен модел, което значи заплащане на здравните услуги от НЗОК и от допълнително здравно осигуряване, а не – от джоба на болния“. Това заяви г-н Андрей Марков, съосновател на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ в предаването „Студио Хъ“ с водещ Катя Илиева по телевизия 7/8.

В основата на проблема той посочва недостатъчно средства, недобър контрол върху наличните и липса на действия от страна на държавата за създаване на допълнително застраховане:

„Гигантският проблем е липсата на хора, които да гледат болните. Нямаме огромен дефицит в частта лекари. Той е в качеството на голяма част от тази група, но дефицитът откъм кадри е по отношение на медицинските сестри. Една от основните причини за това е заплащането. Само Хипократовата клетва не е достатъчно условие, за да очакваме добри практики и себеотдаденост...“

И уточнява, че средствата за сектор здраве не достигат в нито една европейска държава: „Заблуждаваме се, когато определяме един бюджет за здраве, при все че нямаме представа от истинските разходи. Така ставаме осъдени да търсим начин да добавяме средства постоянно, защото те няма да достигат. И причината не е просто тяхната недостатъчност. Имаме нужда да усъвършенстваме системата, за да може тя да се развива. А от 2000 г сме спрели на ниво клинични пътеки и в момента разиграваме футболен мач с една топка, която си прехвърляме, а тя няма как да стане нито по-тежка, нито по-голяма или ценна, защото е ограничена. НЗОК ще има нужда от допълнителни пари без никакво съмнение“, разяснява г-н Марков.

На въпрос на водещата достатъчен ли е контролът върху разпределението на наличните отговорът на г-н Марков без колебание бе: “не е достатъчен, защото не можем да разчитаме на това, че може да имаме един-единствен контрольор в лицето на НЗОК. Която и да е европейска държава, например Турция, не разчита само на този механизъм. Играта на политика пречи системата да се доразвие и да не се допуска да търсим медицинска помощ навън. В Турция плащат застрахователите на гражданите на страната, освен националната система за осигуряване“.

В момента имаме призиви, че болниците могат да не са търговски дружества. Но какви могат да бъдат, пита риторично г-н Марков. „Единият вариант е бюджетно финансиране, вторият е търговски дружества, третият е „други форми на съществуване на лечебни заведения“ под крилото на НПО-та или религиозни формации, които да осигуряват финансирането. Но искаме ли да се върнем 40 години назад?! Солидарният модел е нарушен. Източване на НЗОК имаме винаги и навсякъде и няма разлика между методите на това източване, свързано със собствеността на лечебното заведение. Възможностите за практики, които биха нарушили интересите на НЗОК, са далеч по-големи в държавните болници. Кога би било позволено подобно нещо, ако тези болници бяха частни?! Контролът реално не работи. За едни има бухалка, а за други – чадър. Интересите на политиците не могат да докосват отблизо частните практики, защото те са двигателят на прогреса“.