Д-р Калина Колева пред „Здраве с Телеграф“: Българите страдат от пост-Ковид синдром. Ако имате неясни болки, лесна умора или задух след прекарана инфекция, посетете лекар

Българи и европейци страдат от пост-Ковид-19 синдром, но или не знаят за това, или подценяват симптомите, които имат. Това заяви пред Владимир Христовски за „Здраве с Телеграф” д-р Калина Колева, д.м., кардиолог, ангиолог, интернист и спешен лекар в Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша.

„Синдромът според СЗО представлява наличие на необясними симптоми, персистиращи поне два месеца и проявяващи се най-малко три месеца по-късно след прекарана остра SARS‑CoV‑2 инфекция. Той представлява неясни симптоми в групата на умора, задух, мозъчна мъгла, болки по мускули и стави, сърцебиене, ускорен пулс, които не могат да бъдат обяснени с друго органно увреждане или друг инфекциозен причинител и се проявяват три месеца след прекаран остър COVID-19“, обясни тя.

Сърцебиене

Д-р Колева поясни, че то може да бъде както епизодично, така може и да е POTS - Синдром на постурална ортостатична тахикардия, т.е. при изправяне от легнало или седнало положение се появява ускорен пулс. Понякога са епизоди на неравномерен пулс, има и случаи на ритъмно-проводни нарушения.

„Всичко това, което изброявам, са единият подвид усложнения, който включва този огромен синдром. Важно е да се каже, че това заболяване е системно, т.е. не представлява, както всички в началото мислихме, просто една дихателна вирусна инфекция. Поради спецификите на вируса са засегнати много органи и системи. Оплакванията са най-разнообразни и необясними. Включително може да има и косопад.“ Д-р Колева разясни, че трябва да обърнем внимание, в случай че загубата на коса е на по-големи участъци и когато върху възглавницата остават огромни кичури, което не е в рамките на стандартното падане на косата.

Статистика

Д-р Колева посочи, че между 10 и 30% от нехоспитализираните пациенти, прекарали леко острия Ковид, могат да го имат, или 50-70% от лекуваните в болница пациенти, т.е. с по-тежко протичане, също могат да го развият. В течение на времето се установи, че жените и по-възрастните са по-застрашени от синдрома, както и тези, които имат високо кръвно, захарен диабет, дислипидемия, затлъстяване. Болните, които са изкарали по-тежко острата инфекция, още в самото начало са имали задух или са стигнали до болнично лечение, те са по-рискови за този синдром.

Оплаквания

Други оплаквания, които могат да имат пациентите, са мозъчна мъгла или нарушение в когнитивната функция. Тогава трябва да посетят невролог. Ако човек има пост стресов синдром, депресия, тогава трябва да посети психиатър. При болки по стави и мускули трябва да отидат на ортопед или ревматолог.

„Според конкретната най-изявена проява в този огромен синдром със съвкупност от оплаквания трябва да търси конкретния специалист“, посъветва д-р Колева. Тя сподели, че в практиката си наблюдава по-лесната умора, която може да бъде преодоляна, ако има възможност за рехабилитация и постепенно контролирано натоварване под наблюдение на тези пациенти, за да се върнат в изходната си точка на натоварването.

Риск

При неглижиране на симптомите и нелекуване на тежките увреждания на сърце, бял дроб, бъбреци, стомашно-чревен тракт или черен дроб, водят до постепенно влошаване на състоянието на органа. Това зависи от съвкупността на симптомите, силата на имунния отговор, защото се смята, че един от основните патогенетични механизми е цитокиновата буря или остро изявеният имунологичен отвор на организма. А също и повишената склонност към образуване на тромби, която COVID-19 предизвиква. С течение на времето организмът може и сам да се справи без абсолютно никаква намеса, но рискът трябва да бъде оценен от лекар, а не от пациент.

„Между 10 и 30% от хората, които леко са изкарали ковид, развиват пост-ковид-19 синдром“, уточни д-р Колева.

По думите й онези, които са изкарали на крак или незабележимо заболяването, също не са застраховани, но в сравнение с първите варианти на COVID-19 новите варианти по-рядко водят до пост-Ковид-19 синдром. Ваксинираните също по-рядко развиват синдрома, което се доказва и от изследване и на израелски институт.

Цялото интервю на д-р Калина Колева можете да прочетете в „Здраве с Телеграф“.