Д-р Борис Йосифов за заболяванията на аортната клапа пред Chernomore.bg: Важни съвети за правилна грижа и лечение

Заболяванията на аортната клапа засягат „портата“ между лявата камера на сърцето и аортата – основният съд, който разнася богата на кислород кръв към цялото тяло. Когато тази клапа не функционира правилно, сърцето трябва да работи значително по-усилено, което с времето води до сериозни усложнения.

Д-р Борис Йосифов е кардиолог и част от екипа на Отделението по кардиохирургия в Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша. Неговият фокус е неинвазивната диагностика на сърдечно-съдовите заболявания и проследяването на пациенти преди и след кардиохирургични операции. В практиката си д-р Йосифов често се сблъсква със заболявания на аортната клапа. Пред Chernomore.bg той разказва за най-често срещаните такива:

Какви са най-често срещаните състояния и какви са причините за тях?

Основните патологични състояния са две, като често те могат да се срещнат едновременно (т. нар. комбиниран порок). Това са аортната стеноза и аортната инсуфициенция.

Аортна стеноза

При аортната стеноза клапата се стеснява и не може да се отвори напълно. Това затруднява изпомпването на кръвта. Най-честата причина това да се случва е т. нар. калцификация (натрупване на варовик) вследствие на възрастта.

При такива случаи кръвният поток от сърцето към тялото бива възпрепятстван. Сърцето (по-конкретно лявата му камера) трябва да работи по-усилено и да създава по-високо налягане, за да изпомпва кръвта през стеснения отвор. С времето това води до удебеляване на сърдечния мускул (хипертрофия), а това води до сърдечна недостатъчност.

Причините за развитието на аортна стеноза се делят на три основни групи:

• Калцификация: С времето върху платната на клапата се натрупва калций, което ги прави твърди и ограничава подвижността им. Това е най-честата причина при хора над 65-70 години.
• Вродени сърдечни дефекти (Бикуспидна аортна клапа): Някои хора се раждат с клапа, която има само две платна (бикуспидна), вместо три платна (трикуспидна). Тази аномалия води до по-бързо износване и стеноза, често проявяваща се в по-млада възраст (40-60 години).
• Преживян ревматизъм: Това е остра ревматична треска, резултат от имунна реакция след нелекувана стрептококова инфекция, която може да остави трайни последици върху сърцето. Днес се среща по-рядко в развитите страни.

Аортната стеноза е коварно заболяване, тъй като може да се развива с години без никакви оплаквания (безсимптомна фаза). Когато обаче симптомите се появят, това обикновено е знак, че стенозата вече е тежка и оперативната намеса е наложителна.

Класическата „триада“ от симптоми включва:

• Задух (Диспнея): Особено при физическо натоварване или в легнало положение.
• Болка в гърдите (Стенокардия): Усещане за тежест или стягане в гърдите при усилие (сърцето се нуждае от повече кислород, но не го получава).
• Припадъци (Синкоп): Загуба на съзнание, обикновено при физическа активност, поради невъзможността на сърцето да изпомпа достатъчно кръв към мозъка.

Появата на симптоми при тежка аортна стеноза е алармиращ сигнал. Без лечение прогнозата се влошава рязко. За съжаление няма лекарство, което просто да „отпуши“ клапата. Медикаментите могат само да облекчат симптомите (например диуретици при задръжка на течности), но не лекуват първопричината.

Аортна инсуфициенция

При аортна инсуфициенция (известна още като аортна регургитация или аортна недостатъчност) аортната клапа не се затваря плътно. В резултат на това, след като сърцето изпомпа кръвта в аортата, част от нея се връща обратно (регургитира) в лявата камера по време на фазата на почивка (диастола). 

Това води до обемно натоварване на лявата камера – тя трябва да побере както новата кръв, идваща от белите дробове, така и върналата се от аортата. Сърцето се разширява (дилатация) и хипертрофира, за да компенсира, което с времето води до сърдечна недостатъчност. При лека или умерена стеноза без симптоми пациентите трябва да посещават редовни прегледи и да си правят ехокардиография на всеки 6-12 месеца.

Причините за аортна инсуфициенция могат да засегнат самите платна на клапата или корена на аортата (мястото, където клапата се захваща):

• Хронична аортна инсуфициенция (развива се бавно): Най-честата причина е дилатация (разширение) на аортния корен. Може да се дължи на високо кръвно налягане (хипертония), аневризма на аортата или възрастови промени. Други причини могат да включват вродени аномалии (Бикуспидна аортна клапа), ревматична болест на сърцето или заболявания на съединителната тъкан (Синдром на Марфан, Синдром на Елерс-Данлос).
• Остра аортна инсуфициенция (спешно състояние): Сред най-често срещаните причини могат да бъдат инфекциозен ендокардит (бактериална инфекция, която „изяжда“ или перфорира платната на клапата) или аортна дисекация (разкъсване на вътрешния слой на аортата, което може да дестабилизира клапата).

Подобно на стенозата, хроничната инсуфициенция може да бъде безсимптомна с десетилетия, тъй като сърцето има големи компенсаторни възможности. Когато се появят симптомите, те могат да включват следните:

• Силно сърцебиене (Палпитации): Пациентите често усещат сърцето си да „блъска“ силно в гърдите особено когато легнат на лявата си страна.
• Задух: При физическо усилие или в легнало положение (ортопнея).
• Лесна умора: Поради намалената ефективност на кръвообращението.
• Болка в гърдите (Стенокардия): Среща се по-рядко отколкото при стенозата, но е възможна (обикновено нощем).
• Отоци: По краката и глезените (в напреднал стадий на сърдечна недостатъчност).

Подобно на стенозата, леката до умерена инсуфициенция подлежи само на проследяване от страна на кардиолог, с евентуално медикаментозно лечение.

Високостепенната или тежката аортна инсуфициенция е показание за оперативно лечение.

Как се провежда диагностиката и какви са основните методи на лечение?

Диагнозата се поставя чрез комбинация от преглед и изследвания. Първо винаги е преслушването, за да може лекарят да идентифицира присъствието на специфичен шум, ако има такъв. Следващата стъпка е ехокардиография (ехограф) – златният стандарт в диагностиката. От изключително значение е опитът на специалиста, извършващ изследването, за да се вземе правилно решение за предстоящия терапевтичен подход.

Единственото дефинитивно лечение за тежките аортни заболявания, като стеноза и инсуфициенция, е оперативното. Има два вида – хирургична смяна на клапа и транскатетърна имплантация на аортна клапа (TAVI).

Хирургичната смяна на клапа остава златен стандарт за лечение на клапните пороци. Резултатите от нея са свързани с по-дълъг живот и със значително по-нисък риск от нужда от нова процедура. Съвременната кардиохирургия се развива с бързи темпове и позволява на опитния хирург да оперира с минимален разрез, без нужда от отваряне на гръдния кош.

Това води до минимален болничен престой и по-бързото възстановяване на пациента. При този метод старата клапа се премахва и се заменя с протеза, която може да бъде механична (много издържлива, но изисква доживотен прием на лекарства за разреждане на кръвта) или биологична (има по-кратък живот, 10-15 години, но не изисква приемането на постоянни разредители на кръвта).

Транскатетърната имплантация на аортна клапа (TAVI/TAVR) е минимално инвазивен метод, при който новата клапа се въвежда в сгънат вид през бедрената артерия чрез убождане в слабините и се раздува вътре в старата, увредена клапа. 

Сред най-големите предимства на този метод е, че не се отваря гръдния кош. Възстановяването е много бързо – често пациентите се изписват след 2-3 дни. Тази процедура се прилага при по-рискови пациенти (с повече заболявания и по-възрастни). Самата имплантирана клапа е с по-кратък живот и по-често се налага нова интервенция, което крие допълнителни рискове.

Аортните клапни пороци са прогресиращи състояния. Ключът към успешното лечение е ранната диагностика и навременната намеса преди сърдечният мускул да претърпи необратими увреждания. Препоръчваме да не пропускате редовните профилактични прегледи, дори да нямате оплаквания. А при поява на задух, болка в гърдите или замайване, консултацията с кардиолог е задължителна.

Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша наследи доскорошния Сърдечно-съдов център като едно от водещите лечебни заведения за сърдечно и съдово здраве у нас. Заедно с базата Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост, база Витоша е единственото лечебно заведение в страната отличено с най-високия международен стандарт за качество и безопасност в областта на здравеопазването от Joint Commission International (JCI).