Чл.-кор. проф. д-р Иво Петров: Движението е в основата на здравото сърце и пълноценния живот

Според последното национално проучване на Ипсос България по поръчка на Бенефит Системс България, рекорден дял от българите проявяват интерес към физическата активност. Половината от хората на възраст между 15 и 69 години са активни поне веднъж месечно, а над 1,2 милиона спортуват редовно – поне веднъж седмично. Средната честота на спортуване също се увеличава, достигайки два пъти седмично. Водещи активности са ходенето пеша, фитнесът и пилатесът. Дали обаче те са достатъчни?

Чл.-кор. проф. д-р Иво Петров, медицински директор на Acibadem City Clinic УМБАЛ Сърдечно-съдов център и началник на Клиника по кардиология и ангиология, сподели своите професионални препоръки и наблюдения върху ролята на движението за здравето в предаването „Здравей, България“ по Нова ТВ, както и на специална пресконференция в хотел Хилтън, София.

Каква физическа активност препоръчва проф. Петров?

„За да има реален и дълготраен ефект върху сърдечносъдовата система, препоръчвам умерена физическа активност в рамките на поне 150 минути седмично, разпределени в няколко дни,“ обяснява проф. Петров. Той уточнява, че при желание за по-бързи резултати или за хора с добра физическа подготовка, интензивните тренировки поне 75 минути седмично са отлична алтернатива. Дори кратки сесии от по 10-15 минути няколко пъти дневно могат да окажат значителен положителен ефект върху здравето.

Какви са рисковете при липса на движение?

Проф. Петров коментира, че тоталната липса на физическа активност е сериозен риск за здравето. „Заседналият начин на живот увеличава вероятността от сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, затлъстяване, депресия и други хронични състояния.

Колко крачки са нужни на ден?

Според проф. Иво Петров, ходенето пеша е силно препоръчително, но за да има ефект върху поддържането на добра физическа форма, е необходимо разходката да бъде във вид на лек джогинг, за да ускорим пулса и да активираме мускулите. „Минимум 7 000 до 10 000 крачки дневно са добра отправна точка за поддържане на здравето. Но дори 5 000-6 000 крачки, изпълнени в по-бързо темпо, са достатъчни за осезаемо подобрение в кардио-метаболитните показатели,“ обяснява той. Професорът допълва, че ходенето не бива да бъде единствена форма на активност – комбинирането с по-интензивни упражнения води до още по-добри резултати.

Технологиите като съюзник

„Смарт устройствата, преносимите фитнес тракери и приложенията за здраве са мощен инструмент за мотивиране към движение и за ранно откриване на здравословни проблеми,“ коментира проф. Петров. Според него съвременните технологии улесняват следенето на физическата активност, сърдечната честота и нивата на стрес, което е ключово за ранната превенция на болести.

Как влияе стресът върху организма и как да се справим с него?

Проф. Петров обръща внимание и на негативния ефект на стреса върху здравето. „Хроничният стрес води до високо кръвно налягане, аритмии и повишен риск от инфаркт и инсулт,“ посочва той. Според него най-ефективният начин за справяне е активната почивка – спорт, разходки, физическа активност на открито. „Пасивната почивка, като стоене пред екрана или дълго лежане, не решава проблема, а често го задълбочава,“ предупреждава кардиологът.

Защо трябва да възпитаваме активни деца и общество?

"Редовната физическа активност, когато е дозирана правилно, е една от най-ефективните форми на превенция - не само за сърдечно-съдови заболявания, но и за психическото и емоционално здраве. За да постигнем идеала "здрав дух в здраво тяло", се изисква баланс - ако той бъде нарушен, нито физическото, нито психическото благополучие е възможно. Именно в баланса се крие ключът към дългосрочно здраве и качество на живот", обобщава проф. Петров. Той е категоричен, че изграждането на активни навици от ранна детска възраст е най-сигурният път към създаването на здраво и енергично общество.

Новата вълна на активност в България

Данните от проучването за физическите навици на българина - MultiSport Index на IPSOS България, проведено в края на 2024 г. по поръчка на Бенефит Системс България показват, че нагласите към движението се променят. Физическата активност вече не се възприема като задължение, а като източник на удоволствие, грижа за себе си и средство за разтоварване от ежедневния стрес. Най-активни са младите между 15–29 години, но все повече хора над 40 години също започват да спортуват редовно.

Въпреки това предизвикателства остават – основната бариера пред още по-широкото разпространение на активния начин на живот продължава да бъде усещането за липса на време. С постоянство, подкрепа и информираност тази бариера може да бъде преодоляна – за по-здраво бъдеще за всички нас.