Доц. д-р Иво ПЕТРОВ: “Мъжете между 50 и 60 са най-застрашени от разкъсване на аортата. Говорим за инфаркт и инсулт, а пренебрегваме аортната дисекация, която е най-смъртоносното от кардиологичните заболявания”

Лечение на заболяванията на аортата

Доц. д-р Иво ПЕТРОВ:

“Мъжете между 50 и 60 са най-застрашени от разкъсване на аортата. Говорим за инфаркт и инсулт, а пренебрегваме аортната дисекация, която е най-смъртоносното от кардиологичните заболявания”

Заболяванията на аортата са сред тези с най-голям риск в медицината, макар че за тях се говори рядко. Всички знаят за инфаркта и инсулта, но малцина - за аортната дисекация и аневризмата, които много често и много бързо водят до смърт, казва кардиологът доц. д-р Иво Петров. Аортната дисекация, миокардният инфаркт и белодробният тромбоемболизъм са трите най-фатални заболявания в областта на кардиологията. 

Аортната дисекация и аортната аневризма всъщност са две проявления на едно и също заболяване, при което аортната стена, поради отслабване в резултат на генетична предиспозиция и неконтролирана артериална хипертония, изтънява, а при аневризмата се разширява много. В крайния стадий на аневризмата вътрешният слой на аортата се разкъсва - това е дисекацията. Такова разкъсване може да настъпи и при не много разширена аорта. Когато има слабост на аортната стена, високото кръвно налягане може да разкъса вътрешния слой и без да има аневризма. Това става изведнъж. При разкъсването на най-вътрешния слой кръвта се "подпъхва" между него и останалите слоеве и ако не се вземат спешно мерки, артериалното налягане най-често успява да разкъса и останалите. Това състояние е руптура на аортата. При него фаталният край е неизбежен и той настъпва в рамките на минути. Затова, когато се установи разкъсването на вътрешния слой, трябва да се действа незабавно, за да не завърши процесът с руптура. 

Сигналът е раздираща болка!

Има сигнали, които насочват директно към проблема. Болката при аортната дисекация е една от най-драматичните въобще в медицината. Тя е раздираща, разкъсваща, най-често започва в областта на гръдния кош и върви по хода на дисекацията - където се разкъсва аортата, там боли. Най-често мигрира надолу - от гърдите към коремната област и долните крайници. Понякога дисекацията напредва и към съдовете на мозъка и на ръцете, така че болката отива към шията и раменния пояс. Тогава тя често е съчетана със сънливост, загуба на съзнание, неврологични симптоми, тъй като тази дисекация предизвиква остра недостатъчност на мозъчното кръвообращение. Така че гръдна болка, която е съчетана с голяма разлика в кръвното налягане на двете ръце, сънливост, загуба на съзнание или неврологични симптоми и разпространяваща се към крайниците, може да е свързана с дисекация и трябва да се действа веднага, защото на 24-ия час вече ще са загинали една четвърт от пациентите, на 48-ия - половината, предупреждава доц. Петров. Кардиолозите казват за аортната дисекация, че смъртността е един процент на час - т.е. колкото часа са минали, толкова процента от пациентите са загинали. За разлика от дисекацията, при аневризмата може да няма симптоми

Когато започне да притиска органи - бял дроб, трахея, гръбначен стълб, тя води до дрезгавина на гласа, изтръпване на крайници, болка в областта на корема и гърдите, която обаче не е така драматична, защото аневризмата не възниква рязко. Много често тя се открива по друг повод - например при изследване заради гастритна болка или бъбречна колика. Аневризма най-често развиват хората, които не контролират кръвното си налягане, пушачи са (това увеличава 7 пъти риска) или имат вродена слабост на артериалната стена. Не е задължително от аневризмата да се получи дисекация, но когато стане по-голяма от 5,5 см в диаметър, задължително се мисли за радикално лечение, защото самата тя може да предизвика руптура, без да има дисекация. Типичният профил на болния с аортно заболяване е мъж между 50 и 60 години. Над 70% от пациентите с дисекация и аневризма са мъже. Жените боледуват много по-рядко. Те започват да развиват усложнения едва след менопаузата, но пък при тях процесът се развива по-бързо и смъртността е по-голяма.

Строг контрол на артериалното налягане е задължителен, ако искаме да предотвратим дисекацията и аневризмата, препоръчва доц. Петров. Тютюнопушене, холестерол, обездвижване, стрес и диабет са другите рискови състояния, които могат да доведат или до натрупване на атеросклеротична плака, или до ригидност (втвърдяване) и увреда на аортната стена, която да завърши с аневризма и дисекация. 

Как се действа?

Ако се установи, че човек има аортна дисекация, той трябва незабавно, без никакви други допълнителни изследвания, да бъде насочен към високоспециализиран център. Близките също трябва да са информирани и да не чакат болката "да му мине" - в случая времето е живот.

Първо трябва да се свали кръвното налягане, за да отслабне напрежението върху аортната стена и тя да не се разкъса, след което се пристъпва към незабавна, точна диагноза. Прави се задължителна ехография с доплер изследване, както и новото според клиничните ръководства - скенер с контраст, или CT (компютър-томографска) ангиография. Това изследване е изведено на първо място като доказателство за наличието на аортна дисекация или аневризма. Досега се отдаваше голямо значение на трансезофагеалното ехо, но процедурата е не само стресова, а и самата тя може да предизвика руптура, тъй като се покачва кръвното налягане. Така че това изследване сега минава на втора линия. А на трета и почти противопоказана е директната аортография - впръскване на контраст в аортата, за да се види къде е дисекацията. Първо, не е показателна и второ, е много рискова, тъй като може да предизвика руптура. 

След като се установи на кое ниво е дисекацията и съответно аневризмата, се минава към задължително радикално лечение. В зависимост от това кой сегмент на аортата е засегнат, то може да е открито хирургично (когато е засегната началото на аортната дъга), при което се замества директно аортата с протеза, или ендоваскуларно (когато е засегната аортата в  гръдния или кормия и сегмент ), което е много по-щадящо. Влиза се през малко разрезче в областта на бедрената артерия и се вкарва съдова протеза (т.нар. стентграфт). Стентграфта се поставя на мястото на разкъсването или аневризмата в свито състояние. Като се освободи, се разтваря самостоятелно и образува тръба в тръба. Стентът плътно прилепва по стените на аортата и централизира кръвотока, като изолира дисекацията или аневризмата от артериалното налягане. 

Лечението е най-успешно в специализирани аортни центрове!

Лечението на дисекация и на аневризма на аортата изискват много комплексни познания както в областта на образната диагностика, така и на кардиологията, анестезиологията, хирургията. То е плод на труда на мултидисциплинарен екип. Има проучвания, които дават категорични доказателства, че лечението е по-успешно, когато участват екипи от всички тези области, казва доц. Петров. Затова в последните гайдлайни (клинични ръководства) се препоръчва аортните заболявания да бъдат лекувани не в общите кардиологични отделения, където могат да направят много по отношение на диагностиката, но не чак толкова в лечението, а в т.нар. аортни центрове. Когато пациентът с аортно заболяване бъде определен като рисков, е добре да бъде насочван направо към такива центрове. В тях трябва задължително да има образна диагностика с висока резолюция, кардиохирургия, съдова хирургия, екип за ендоваскуларна терапия (в модерните страни поне 50% от заболяванията на аортата се лекуват ендоваскуларно, т.е. по неоперативен начин) и анестезиолози. 

"Тази комбинация от високопрофесионални екипи не е по силите на всички болници и не е необходимо те да ги имат. Напротив, по-добре е да се създадат няколко аортни центъра в България, които да имат достатъчен брой пациенти, защото това поддържа и професионалното ниво на всички тези екипи. Мисля, че 3 до 4 аортни центъра в България са достатъчни и ще имат възможност да лекуват адекватно, спазвайки високите стандарти, всички пациенти, които страдат от потенциално рискова аортна патология - предлага доц. Иво Петров. - В Аджибадем Сити Клиник отговаряме на изискванията на Европейското кардиологично дружество, както те са описани в последните клинични ръководства. В болница "Св. Екатерина" също до голяма степен се покриват тези критерии. Смятам, че такъв център трябва да има задължително и във Варна, Бургас и Пловдив, тъй като разполагат с кардиохирургия."