Андрей Марков: Мит е, че частните болници работят само за тези, които могат да си ги позволят
В предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ Андрей Марков, здравен мениджър, съосновател и управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, коментира предизвикателствата в здравната система у нас.
Пред Люба Кулезич той сподели, че здравната система в България е изправена пред редица предизвикателства, свързани с финансирането, доплащанията от страна на пациентите и неефективните механизми за управление на обществените средства. По думите му един от основните митове е, че частните болници работят само за хората, които могат да си позволят допълнително заплащане, докато държавните остават единствена възможност за останалите. Истината обаче е различна – пациентите доплащат навсякъде, независимо дали се лекуват в частна или държавна болница. „България е на първо място в Европейския съюз по размер на доплащанията за здравеопазване. Тези средства се плащат в най-тежките моменти за пациентите, когато те са най-уязвими и често без доходи“, коментира г-н Марков.
Според него частните болници функционират по-ефективно от икономическа гледна точка. Те нямат държавна подкрепа за покриване на загуби и са принудени да оптимизират разходите си, за да останат конкурентоспособни. Често именно в тях цените на консумативи и лекарства са по-ниски, защото собствениците имат интерес от прозрачно и ефективно управление. Затова една от основните пречки на държавните болници е тежката бюрокрация и свръхрегулацията. „Процедурите за обществени поръчки често водят до забавяне в доставките на животоспасяващи лекарства и консумативи, което застрашава живота на пациентите. Освен това този механизъм не гарантира прозрачност – дори и да има обществени поръчки, дълговете на държавните болници нарастват, а цените на определени лекарства и консумативи са завишени. Липсата на конкуренция и недостатъчният контрол допълнително влошават ситуацията“, споделя г-н Марков.
Относно нуждата от здравна реформа мнението на г-н Марков е, че проблемите в здравеопазването не могат да бъдат решени само с повишаване на здравната вноска. „В момента системата не гарантира, че събраните средства ще бъдат разпределени ефективно. В много европейски страни, включително Германия и Франция, функционират множество здравноосигурителни фондове, които създават конкуренция и дават повече възможности за пациентите. Турция, която има по-ниски публични разходи за здравеопазване на глава от населението от България, е успяла да изгради ефективен модел именно чрез задължителното допълнително здравно застраховане“, заяви г-н Марков. По думите му, е необходимо преструктуриране на здравноосигурителния модел, въвеждане на по-ефективни контролни механизми и създаване на прозрачна система за управление на средствата. Вместо обществените поръчки, които често водят до неефективност, може да се приложи борсов модел за закупуване на лекарства и медицински консумативи, който би осигурил по-ниски цени и прозрачност. „Основният въпрос е как общественият ресурс се управлява и разпределя. Липсата на ефективна регулация, неефикасният контрол и неправилното разпределение на средствата са основните проблеми, които трябва да бъдат решени.“, допълни г-н Марков.
