Андрей Марков пред dir.bg: Една кауза, фургон номер 3 и един мъж, който знае как да реанимира болната система

В петото издание на емблематичната селекция He`s The MAN 2023 eкипът на Dir.bg представя каузата на няколко забележителни мъже с мисията никога да не пренебрегваме добрите примери в обществото ни и да не отвръщаме лице от онова, което ни прави критично мислещи, търсещи и знаещи. Като специален гост в нея бе поканен г-н Андрей Марков - управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ.

Той няма луксозен кабинет. Ако попитате къде можете да откриете управителя на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, ще ви насочат към фургон номер 3. Озоваваме се именно там. Посреща ни мъжът, за когото суетата няма никакво значение, няма време за нея - той е кален боец, безкомпромисен и има една кауза - българският пациент да бъде умен, разбиращ и изискващ - дори само това е достатъчно системата да заработи така, че да няма нужда от реанимацията на държавата. Докато разговаряме, няколко пъти телефонът му звъни.

Търсят го хора, които се нуждаят от помощ и той откликва, за да организира прегледа, независимо колко още други проблеми чакат неговото решение.

На една от стените е списъкът на всички лекари, които в момента са на смяна. Не просто знае всичко за тях, гордее се с тях. "Никога в една държавна болница не могат да достигнат ефективността на една частна инициатива", казва Андрей Марков, припомняйки си как някога, като административен директор на болница "Света Екатерина" и като "дясна ръка" на проф. Александър Чирков, е можел да разчита на голям екип от сътрудници. Сега този модел не съществува и това е предизвикателство, което Андрей Марков и екипът му превръщат в кауза и най-високо качество на медицинските грижи у нас.

Визитка

Андрей Марков е съосновател и управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ в София. Преди 11 години основава първата болнична база - Сърдечно-съдов център, а три години по-късно, през 2015 г., се появява и втората база на модерната университетска болница - в "Младост". Бил е изпълнителен директор на "Юнайтед Медикал", първият частен интегриран доставчик на медицински услуги в България. 13 години е финансов и административен директор на болница "Св. Екатерина" и на Националния Център по Сърдечно-съдови заболявания в продължение на 6 години. Андрей Марков е магистър по бизнес администрация и мениджмънт от УНСС и бакалавър по медицина. Специализирал е в Института по международно здраве на Мичиганския държавен университет и има множество специализации по здравно управление и администрация.

От какво боледува нашето здравеопазване, г-н Марков?

Финансирането на здравеопазването в България отдавна е компрометирано като практика, която би помогнала на обществото да има по-добри резултати. И давам пример - ние, които отделяме определена сума на глава от населението за здравеопазване, даваме повече пари, отколкото в Турция отделят, и въпреки това тяхното здравеопазване е по-добро. Как става? Втори и трети стълб, както е в Германия, както е във Франция, както е в целия свят. Без допълнително здравно застраховане не можем да минем.

И още един пример, който обичам да давам, за да бъде още по-ясно. Как в частта лично имущество и собственост, имаме гражданска застраховка и каско застраховане, а в здравеопазването нямаме? Трябва определено да обвиним политиците, които ни заблуждават умишлено и ни лъжат, че ние сме осигурени и нямаме нужда да търсим друго и да доплащаме допълнително, защото имаме база, която покрива всичко. Абсолютна лъжа!

Моделът на здравеопазване, което предполага солидарно осигуряване в България отдавна не работи.

И виждате статистиката, около 48 процента от средствата за здравеопазване се осигуряват от публичния ресурс, тоест от парите, които плащаме като здравни осигуровки. А на останалите 52 процента, които са в най-тежко положение, които са болни, които нямат доходи, защото са заболели и не могат да работят, именно на тях им се налага да плащат най-мното. Това създава огромен проблем. И това е лицемерие от страна на политическата класа. Вече можем да кажем, че имаме такава. Лицемерие е тогава, когато един човек трябва да получи истинска помощ, да ходи в чужбина, а когато отива в лечебно заведение в България да му казваме, не няма да доплаща, защото е здравно осигурен. А всъщност без тези средства ние не можем да осигурим модерно здравеопазване. Искаме да имаме европейско и световно здравеопазване, а средствата, които отделяме са най-малко в целия Европейски съюз.

Всяка година в бюджета сумата се увеличава. Как тогава се получава този парадокс?

Хубав мит. Много вярно, че се увеличава, но кое не се увеличава като цена в света - нима горивата са на същата цена, нима услугите и хляба са на същите цени? Да вземем прегледите при специалисти, дали са на същите цени. Каква е логиката да казваш, че има повече пари? Колко повече? Като процент от БВП не са много, напротив имаме намаляване на средствата за здравеопазване. Поради тази причина българите са пациент номер едно като брой в Турция. Публична тайна е, че автобуси с пациенти пътуват всеки ден от Пловдив, Хасково, Кърджали, Бургас до Истанбул. Как може да допуснем това нещо? Ние компрометираме националната ни сигурност, защото нашето здравеопазване остава недофинансирано, недоразвито. Или развито в една посока, която е вредна за обществото - в някои дейности, които се избират по най-неправилен начин, поради това, че са по-добре финансирани от други. А общото заболяване е едно и също.

Смело мога да кажа, че най-малко пътуват заради сърдечно-съдови заболявания, но и такива има, което е жалко, особено от регионите, които цитирах. За всичко останало пътуват и търсят помощта на медиците в Турция.

Какво е Вашето обяснение?

Едва ли им е по-евтино, напротив, по-скъпо е. Но в Турция имат по-добра организация. След като ние си оставяме парите там, а и от целия Балкански полуостров правят същото, вече има и пациенти от Германия, французи, англичани. Да не говорим пък за пациентите от арабския свят. Доскоро те пътуваха до САЩ и Великобритания, но вече са в Турция.

Обслужването и организацията на медицинската помощ са издигнати на пиедестал на национално ниво като разбиране, като философия. Знаете, че туризмът е много важен за Турция, много лесно беше да се премести фокусът от него върху здравния такъв - има сграден фонд, има достатъчно хотели и специалисти, които учат в чужбина, но се връщат да работят там.

Лошата новина за нас е и тази, че похабяваме и добрите си специалисти и не им даваме възможност да се развиват. След като няма средства и няма как да прилагат съвременни методи за лечение, тяхното развитие е обречено. И опитите да се спасяваме единично с отделни практики, не помагат на обществото.

Ние губим. Вижте какво правим - ние тръгнахме да решаваме проблемите с посегателствата върху личността на отделните групи поотделно. Сега под специална защита са прокурорите, под специална защита са съдиите, полицаите, данъчните, служителите на Национална агенция по приходите. Сега тръгнахме да се борим за защита на лекарите, а и на журналистите. Всичко ли ще ни е под специална защита? Имаме друг проблем. Ние трябва да осигурим защита на личността, независимо каква позиция и къде я заема. Това гарантира успех.

Ето, ние сме единствената българска болница, акредитирана по международен стандарт за качество - Joint Commission International (JCI). Това означава гарантирана високоефективна медицинска услуга. Примерите са много. Не спираме да се развиваме, не минава и месец без да има презентиране на вътрешни форуми на нови техники и практики. В момента освен с минимално инвазивната кардиохирургия и кардиохирургия, която е на най-високо световно ниво, сме горди и с електрофизиологията и с кардиостимулациите, те са феномен за България. По примера на този модел се реализират такива практики в много болници.

Всеки наш пациент се идентифицира по няколко признака - три имена, рождена дата, телефон за връзка... Пациентът е с гривна, маркиран, с бар код, така че да няма грешка, докато се движи в болницата за прегледи и процедури... Това е само част от процеса за гарантиране на качеството на медицинската услуга. Макар че много болници прилагат тази система, пак се случват медицински грешки. Ние в България кога говорим за медицински грешки?

Ще възразя, твърде много посочваме и твърде говорим дори, а това показва, че проблемът е сериозен и като че ли не се търси решение.

Говорим за профилактика, за грешки, но накрая всички се оказват безгрешни. Изведете някъде грешки на лечебно заведение? При нас веднага можем да кажем, да посочим такива, в колко от случаите сме допуснали пропуски и в колко медицински грешки - ние ги регистрираме, не ги крием, за да нямаме следващи такива. Беше много парадоксална ситуацията при акредитацията ни...Когато ни поискаха данни за вътреболнични инфекции в лечебни заведения в София, за да разберем къде се намираме като усложнения и дали можем да отговорим на критериите, ние казахме, че няма регистрирани такива - вчера, днес... И те се стъписаха. "Вие регистрирате инфекции, а другаде няма, как тогава ще ви дадем акредитация?". След това разбраха за какво става дума... И ни сложиха точно там, където ни е мястото като държава - в развиващия се свят - крием ги, не ги регистрираме в национален мащаб... За много хора това е убийствено. Кой следи в момента в България смъртността в ранен, постоперативен късен етап, или в едногодишен период след хирургична интервенция? Не се следи.

И ако трябва да се уплашим и да се организираме така, че да вярваме на онези, които избираме, за да могат да подобрят здравето на нацията ни, трябва да работим за това да имаме здравеопазване. Аз съм свидетел как 40 години говорим за профилактика... Истината е, че не тъгувам за миналото, не ме разбирайте погрешно. Но когато бях ученик, ние имахме системно профилактични прегледи - задължително стоматологичен кабинет, задължително лекар и прегледи на определен период. Качеството на доболничната помощ беше в пъти по-добро.

Каква функция изпълняват личните лекари тогава, в контекста на проблемите, които визирате?

Не съм стъпил при личен лекар - и ето Ви отговорът на въпроса. В същото време постоянно отделяме уж повече и повече средства. Но те не достигат до целта. Ето, Вчлен ие и аз, но можем да присъединим още хора, които не получават нищо от тази система.

При всички тези казуси, които изтъквате, изпитвате ли понякога разочарование, че сте избрали да се занимавате със здравен мениджмънт?

Не. То се превърна в призвание, в критично отношение към действителността, но си мисля, че и не може иначе. Не можем да се хвалим за жалост. Не можем да твърдим, че се опитваме да рационализираме системата. Имаше отделни опити по времето на д-р Първанова и д-р Лъчезар Иванов да се промени модела на финансиране, с надстрояване, със застраховане. Провали се от колегите им политици. След това отново имаше опити от Кирил Ананиев и Жени Начева, които бяха вносители на модел за рационализация и включване на втори и трети стълб на застраховане. И там ги спряха политиците отново. Пак същите политици.

Защо е толкова страшен призракът на доброволното здравно осигуряване?

Идеята да кажеш "царят е гол днес", не им харесва. И се счита, че това би донесло по-малко гласове. В момента всички политически сили купуват гласове и това не е тайна. Това ни пречи. Политиците не очакват да получат ефект от действия в полза на обществото, а използват други инструменти.

Много пречи това - и на пациентите, и на лечебните заведения, и на лекарите, и на цялото здравеопазване, защото никой не иска да притиска в ъгъла хората и да ги поставя в тежко положение да продават, за да могат да си платят. Както споменахме вече за пациентите, които пътуват в чужбина ...ами никой не се интересува и не налага норми, хората продават коли, апартаменти и ниви, само и само да получат медицинска помощ, да получат живот.

Как ви звучи идеята - сега ще направим едни специални болници. Кои са те? Грешно е да посочваме някои болници за специални. Имахме такива по време на комунизма. Болниците по член 5 от Закона за лечебните заведения, продължават да съществуват и сега след толкова години демокрация. Това е нещо, което само вреди. Имаме претенции да сме демократична страна. Напротив, ние сме ужасно зле организирани. Каква беше идеята да се коригира Законът за здравето и директорите на болниците да имат право на трудова дейност. Видяхме два месеца след това докъде стигнахме. "Гръмнаха" директори на болници, които фалират, и се видя какви доходи получават за сметка на колегите си, за сметка на парите за лечение. И сега се чудим как да се занимаваме с тези казуси - ама защо този много добър лекар не е директор на болницата? Че администрацията какво означава? Явно в този случай означава източник на доходи, нищо друго, не организация, не работа в полза на пациента и на полза на обществото, а единствено източник на доходи. Това е бедата.

Как успявате да задържите добрите ни специалисти тук?

Задържаме ги с много усилия, но някои не успяваме. Не можем да задържим всички, но ние сме и университетска болница и подготвяме кадри. Но и да ни напускат хора и да избират друго поприще е част от съдбата на университетските болници и високоспециализирани практики. И с проф. Чирков сме "произвеждали" кадри за болници в цялата страна. Модерната кардиология и кардиохирургията несъмнено са резултат на това, което правеше проф. Чирков.

Какво си спомняте за него? Какъв човек беше проф. Чирков?

Това, с което ме впечатляваше беше начинът, по който говореше, начин, по който ние се страхувахме да говорим и да даваме истинските определения на действителността, за да можем да променим средата.

Той задаваше въпроси, които и днес биха били стресиращи. "Какъв е стимулът на един лекар да се развива, да има добри резултати, да учи непрестанно, да усвоява материал, който е сложен?", питаше той.

Знаете, че тази професия в цяла Европа се счита за непривлекателен труд, защото за всеки отделен случай трябва да се търси специфично решение. Та на този въпрос, по онова време имахме един партиен секретар, който казваше: "Как? Това е неговото призвание!". Професор Чирков, още през 1985 -86 година казваше : "Глупости. Не е това. Той прави всичко това, което може да прави, за да може да храни семейството си, да храни себе си и когато е полезен на обществото е идеалният вариант“.

Полезен ли си за обществото, за семейството си и за себе си, това е мотивацията да правиш всичко, което правиш, с още по-голяма ангажираност и с още повече усилия, за да може да имаш успех. Без да има подобни интереси, не си правете илюзии, не говорете с лозунги, защото виждате докъде са ни докарали. Ние знаехме, че между нас има доносници, хора на службите, които донасяха какво се говори и имаше потърпевши. Това беше моментът, в който той ангажира вниманието на всички ни. Какво можем да направим, за да бъдем по-добри и да сме полезни и за себе си, и за обществото, както той обичаше да казва. Той успя да ни създаде модел на поведение, в който никога да не се примиряваме, никога да не сме доволни от това, което сме постигнали, винаги да искаме повече и да не спираме пред препятствия, а да се борим докрай.

Когато дойде демокрацията, за мен беше едно огромно предизвикателство всичко онова, което съм научил от него, и с помощта на неговите приятели в цял свят, да се опитаме да докажем, след като работим добре и отговорно, че можем да се реализираме и в друга среда. Това беше голямата амбиция.

И трябва да ви кажа, че когато започнахме да правим тази болница с проф. Иво Петров и нашите съмишленици, мнозина ни казваха: "Къде сте тръгнали? Вие ще се провалите!". Това ни амбицира и мисля, че имаме успехи вече 11 години. Без някакви съществени подпомагания от страна на различни групи. Проф. Чирков ни учеше да не се плашим и да не пречим с формални методи на конкуренцията да я има, а напротив да произвеждаме кадри, които да помагат и на конкуренцията, така че да има разбиране, че това което правим е правилно и полезно, и че трябва да се развива без да се страхуваме, че ще бъдем повече участници. Напротив, предпочитаме да докажем, че сме добри.

Богати ли са вашите лекари?

Зависи от гледната точка. Онези, които работят много и обществото приема за полезни, не бих казал, че страдат и имат трудности да се издържат. Зависи къде слагаме летвата и какво значи богатство...

Малцина са онези, които приемат, че лекарите могат и да печелят от труда си, защото това сякаш дискредитира моралния им ореол?

Мнозина от съсловието помогнаха за подобно възприемане. Но когато полезността е валидна за всички, то реализацията не дразни никого. Това, което дразни обществото е че българинът не обича богатите хора, постоянно се говори, че богатите са лоши, грешници. Може и да има логика. Но огромна част от лекарите, които не са зле материално, не са хора, които присвояват чужд труд и получават това, което получават, като резултат от някакви трикове, магьосничество или нечестно отношение към лекарската професия. Голяма част заслужават парите си, но ги призовавам да бъдат по-отговорни към пациентите, да бъдат ангажирани към тях. При нас са такива. Няма нужда да назовавам проф. Иво Петров, нито д-р Пламен Масларски например, имаме много, не искам да пропусна някого. Те заслужават уважението на обществото и се държат уважително към пациентите, защото онези, които пренебрегват пациентите си и интересите на обществото, рано или късно се компрометират.

Ще кажа и нещо, което няма да се хареса на част от нашето съсловие. Ние отдавна преодоляхме времето, в което достъпът до лечебно заведение беше труден - защото нямаше пътища, или пък транспортни средства. Сега има много повече добри пътища и може да се стигне до най-отдалечените селища в страната. И този аргумент не би трябвало да се изтъква. Второ - транспортните средства станаха толкова много, че дори ни пречат да се придвижваме. Почти всеки има в семейството си близък с транспортно средство, и ние да използваме такива аргументи, за да има нужда навсякъде от болници е много погрешна. Другата погрешна практика е, тези болници да бъдат поддържани изкуствено, защото някой депутат е решил: "тук трябва да защитим болницата". Но защо, не е ясно, ако тя не функционира.

А възрастните самотни хора, кой ще се погрижи за тях тогава?

Тук имаме нужда от нова стратегия за здравеопазване. И тези хора да не бъдат лишени от медицинска помощ. Необходими са здравни служби за бърз трансфер към болници, които реално могат да окажат помощ. Ако човек получи инсулт, ние какво правим - вкарваме го в една стая и му правим вливания с глюкоза и физиологичен разтвор. Това лекува ли? Не, отчитаме хоспитализация. А медицината? Бързият достъп до лечебно заведение, което може да окаже адекватна помощ - това е решението. Вижте как е организирана бързата помощ в една съседна Румъния - модел за цяла Европа. Но те не се страхуваха да предоставят на частен проект реализацията на подобна дейност.

Да се опитваме и да залагаме само на държавата не е решение, не ни помага това. Българинът има лошия навик да разчита в тежките моменти на държавата. А тя е изчерпана като ресурси.

Пак ще се върна на темата - това че не се застраховаме допълнително много ни пречи. Отдавна мина времето на комунизма, когато нямахме нужда от подобни действия.

Не можем за всичко да разчитаме на държавата... Борим се постоянно. Едно от двете трябва да стане - или увеличение на здравната вноска или допълнително здравно осигуряване. Увеличението на здравната вноска отново дава право на държавните чиновници да разпределят вашите средства по непрозрачен начин. И вие да не знаете за какво се използват - болници по член 5 например. Откъде накъде държавните служители ще бъдат освободени от здравни осигуровки. Допреди години бяха с много ниски доходи и това имаше смисъл. Сега чиновниците станаха толкова много, че се чудят как да ги намалят. Една огромна прослойка - ако не се лъжа около 400 000 души, чиито вноски се внасят по начин, по който ние не знаем - държавата решава кога и колко да внесе. И това, което внасяме ние се използва за всички и парите, които се използват, стават по-малко за онези, които трябва да потребяват, когато се налага. Трябва или да се увеличи здравната вноска, което ще бъде непопулярен акт, за който и да е политик, никой няма да го направи - или да се въведе допълнително здравно осигуряване по един солидарен принцип. Тоест, ще се осигуряват всички, ще използват онези, които имат нужда. Няма да има и доплащане. Нито един застраховател няма да даде и стотинка за нещо, което е нецелесъобразно.

Това е моделът, който трябва да следваме. Германия, Франция, Великобритания, Турция, Гърция функционират така, и виждаме ефекта от прилагането му. Важното е да предизвикаме и обществен натиск. Лошата новина е, че на българина, когато не му се налага, си мисли, че не го засяга.

Никак не е добре да имаме доплащания, но не можем да минем без тях, ако нямаме осигурен финансов ресурс, който да ни гарантира медицинската помощ.

Доплащанията са онова, което компрометира цялата система, дава възможност за деформации, за скриване на информация, за плащане под масата. И ние се борим с това нещо, но тази борба изглежда изгубена.

Докато не дойде момент, в който политическа сила да отговори на интересите на обществото, нямаме много шанс.

Какъв пациент искате да бъде българинът?

Нека бъде по-образован, да знае повече за това на какво има право и какво иска, и тези претенции да ги предявява по начин, по който да бъдат разбирани, да бъде здравно осигурен.

За да не се стига до ситуация, да "кърши пръсти" и да каже, че няма как да си плати, пък иска да получи добро здравеопазване.

Какво ще правите, когато вече не искате да управлявате болници?

Имам една мечта и вече няма да я крия. Тя е да доживея и да помогна да се реализира моделът на нон профит болници. И сега ще кажат, че такива са държавните болници. В цял свят държавното не се управлява добре. Поради тази причина се обявяват конкурси. Печели най-добрият и изгоден за обществото проект. Нашата практика е чрез административни решения да се насочват средства по един волунтаристичен начин там, където някой има интерес. Това е дълбоко грешно.

Нямаме национална доктрина за здравеопазването. Сега ситуацията е следната - който иска, получава. Това, което ни убива е корупцията. Тя пречи, връща ни назад.

Не твърдя, че здравеопазването трябва да следва непременно подобен ход, така че всичко да бъде частно. Конкуренцията е тази, която ще покаже кои са по-жизнеспособни, кои са тези, които трябва да работят и да са полезни за обществото. И да няма намеса на политиците, за да не деформират практиките и да пречат на хората. Защото навлизането навсякъде, докрай, не е полезно за нито една сфера. Нека да има конкуренция, нека да има свободна инициатива. Но в отделни направления се опитваме да намесваме държавата, с което само пречим.

В нашата болница правим всичко прозрачно, не се опитваме да изнудваме. Винаги ще има разочаровани. Когато хората страдат, е трудно да разберат. На аз искам да имаме развитие и обещавам да бъдем полезни на тези хора, но и на нас самите. Това е моята кауза.