Процедури

Съдово-хирургично лечение при хронична артериална недостатъчност - при изразени оплаквания от страна на засегнатия крайник – II стадий – късо безболково разстояние, III стадий – болки в покой или IV стадий – некротични рани, лечението трябва да бъде в посока преодоляване на артериалното запушване. Оперативното лечение е класическият метод, който при правилен избор е с доказано добри резултати в дългосрочен план. Оперативните методи за възстановяване проходимостта на засегнатите артерии са главно два вида.

Тромбендартериектомия (ТЕА)  - първият  в исторически план метод прилаган и до днес, предимно при късосегментни оклузии (запушвания) или стенози (стеснения) на артериите. Състои се в отваряне директно на променената част от артерията, премахване на  атероматозните плаки, запушващи съда,  заедно с част от артериалната стена (вътрешния слой и част от средния) като по този начин се възстановява проходимия лумен. Методът е подходящ при засягания на местата на разклонения на артериите – най-често бедрената и сънната артерия. 

Байпас операцията е вторият според възникването му, макар и първи като популярност метод за лечение на хронични промени на артериите. Препоръчителен е при дългосегментни запушвания или стеснения. Представлява възстановяване на кръвообръщението под запушения участък чрез заобикалянето му посредством т.нар. артериален графт, по който да протича кръвта от здравата част на артерията до подлежащата под запушването проходима артерия. Според локализацията на хроничните съдови промени е възможно извършването на байпаси във всички съдови области с цел възстановяване кръвоснабдяването на долните крайници, горните крайници, сънните артерии и коремните органи: бъбреци, тънки и дебели черва.

Когато са засегнати коремната аорта или общите тазови артерии (илиачни артерии от лат.език) оплакванията са от болки при ходене в седалищната и бедрената мускулатура. Това състояние е известно като Синдром на Лериш. При мъжете често страда и половата функция. След консултация със съдов хирург и поставяне на диагнозата, се извършва образно изследване на артериалната система – аорто-артериография или скенер с контраст. След уточняване локализацията на съдовите лезии, и съответната предоперативна подготовка, се извършват байпаси от аортата към бедрените артерии–„аорто-феморален байпас”. Това става посредством коремен разрез по срединната линия и един по-малък в слабинната област. Между двете артерии се вшива чрез специални съдови конци съдова протеза от синтетична материя и така се създава нов път за кръвта да достигне засегнатия от ХАНК крайник.

Когато са засегнати едновременно двете илиачни артерии, тогава се използва Y–образна раздвоена съдова протеза, която се вшива в общия ствол към аортата, а двата крачола – към двете бедрени артерии или се извършва т.нар. „аорто-бифеморален байпас”.

При стеснения или запушвания на артериите в областта на бедрото оплакванията са от болки в подбедрената мускулатура на различно разстояние. В по-напредналите стадии се явяват болки в покой или рани по крайните части на крайника. След провеждане на гореописаните изследвания и подготовка, се извършва байпас от бедрената артерия в слабинната област до задколянната артерия над колянната става или „надколенен феморо-поплитеален байпас“. Тази операция се извършва най-често със синтетични протези– създадени от изкуствени влакна, но максимално близки като характеристика и свойства до артериалните съдове. В дългосрочен план на наблюдение за период от 5год. те дават проходимост около 75-80%.

Когато запушванията засягат и задколянната артерия, често оплакванията са от болки в покой и/или рани. Пациентите с подобни оплаквания често са диабетици. Това състояние се нарича критична исхемия на крайника и налага бързо извършване на реваскуларизация на крайника поради риск от загуба на засегнатия крак. Пациентите се изследват от съдов хирург и след ангиографско уточняване се извършва операция за спасяване на крайника. Най-често се налага байпасите да се извършат до подколянната част на задколянната артерия или т.нар. „феморо-поплитеален подколенен байпас”. Тогава се препоръчва да се използва като гратов материал собствената голяма подкожна вена или вена сафена магна. Тя може да бъде използвана по няколко начина–т.нар. „ин-ситу” техника или без да се изважда от собственото й ложе. Едиствено се премахват нейните клапи и странични клонове. Възможно е изваждането на вената и завъртане по надлъжната и ос, след което прекарването на вената в желаното анатомично място или т.нар. „ривърс байпас”. Възможна е и комбинация от двата гореописани метода.

При  запушвания  по-долу от задколянната артерия се налага да се извършват байпаси към стъпалните артерии или т.нар. „дистални байпаси”. Те могат да завършват до най-крайните артерии до гърба на ходилото включително. Там има някои важни особености: извършват се със специални микроинструменти и увеличителни очила поради много малкия (около 1-1.5мм.) калибър на съда, байпасите са изключително дълги и има изисквания към диаметъра и качеството на вената. Много често тези байпаси се извършват при диабетици, защото диабетът засяга предимно малките съдове на подбедрицата. Ако вената от същия крак е променена или липсва, се използва вена от другия крак или вените от ръцете. Резултатите за 5 годишно проследяване след дисталните байпаси са в рамките на 70-75% проходимост.

Артериални емболии и остри тромбози - внезапното запушвне на артерия от кръвен съсирек, образуван в сърцето или по-рядко в надстоящите артериални съдове, се нарича емболия. Когато острото запушване възникне поради съсирек, образувал се на място предварително стеснено, тогава се говори за остра тромбоза. И в двата случая тъканите на засегнатия крайник или орган под мястото на запушването не се кръвоснабдяват и тяхната функция страда. При пълно запушване на хранещата артерия в рамките на 6 до 8 часа могат да настъпят необратими промени и тъканите да загинат. Най-честите оплаквания на пациентите са от болка в засегнатия крайник, който става студен, блед, с намалена чувствителност и подвижност. Още при появата на подобни оплаквания е нужно пациентът да потърси спешна медицинска помощ. Решаваща е съдово-хирургичната консултация, при която след медицинския преглед съдовият хирург ще извърши нужните изследвания и ще осъществи спешно лечение. Най-често това е хирургична операция за възстановяване на кръвообращението. Под локална или обща упойка се извършва малък разрез на подходящо място на засегнатия крайник, близо до острото запушване. След като се достигне до артерията през малък разрез в нея се прониква с балонен катетър и чрез него се изважда запушващия лумена съсирек. Целостта на артерията се възстановява със съдов шев. След успешна операция крайникът възстановява веднага функцията си, пациентът се раздвижва на следващия ден. Следоперативно се изследва пациента за ембологенни сърдечни заболявания–аритмия, клапни пороци на сърцето и се предписват разреждащи кръвта медикаменти. 

Аневризма на коремната аорта - разширението на магистралния артериален съд (аорта) се нарича аневризма на  аортата. Аневризмалните разширения могат да обхванат всички раздели на аортата, най-често засягат обаче коремния раздел-аневризма на коремната аорта. При най-разпространената форма е засегнат само раздела между бъбречните и илиачните артерии. По-рядко се разпростира до изхода на бъбречните артерии или илиачните артерии.

Аневризмите нерядко са безсимптомни и често се откриват при преглед за изясняване на друго заболяване (напр. ултразвуково изследване на коремни органи). Поради нарастване на аневризмата или откъсване на тромб (с пос-ледващо артериално запушване) е възможно възникването на внезапни или хронични оплаквания (напр. болки в кръста, нарушения на бъбречната функция или нарушения в кръвообращението на краката). Най-опасното усложнение е разкъсване (руптура) на аневризмата, която нелекувана води до животозастрашаваща кръвозагуба.

Причини за възникване на една аневризма биха могли да бъдат вродени или възпалителни дефекти на съдовата стена, наранявания на съдовата стена или да се появи наблизо до съдово стеснение. Преобладаваща причина е атеросклерозата. Рискови фактори за развитието й са тютюнопушенето, диабета и високото кръвно налягане, както и повишени мазнини в кръвта. До аневризмален участък е възможно развитието на стеснение (стеноза) на същия съд или на някой друг в съседство, което води до намалено кръвоснабдяване на някой орган и влошава неговата функция.

За да се профилактират опасностите от аневризмата, се поставя съдова протеза от синтетичен материал, която замества аневризмално разширената коремна аорта.

Съществуват два основни метода:

Съдовата протеза се поставя в коремната аорта посредством отворена операция.

Съдовата протеза се въвежда през артерия в слабинната област посредством катетър в коремната аорта до местото на аневризмата и там се фиксира.

Операция на аортна аневризма - в състояние на обща упойка с надлъжен разрез от върха на гръдната кост, заобикаляйки пъпа и стигайки до лонната кост, се отваря коремната кухина. Аневризмата на коремната аорта се резецира и се замества със синтетична протеза. Най-често се използва права цилиндрична протеза, която се закрепва посредством съдови шевове в здравата част на аортата.

Ако аневризмата обхваща и илиачните артерии се извършва байпас от аортата към двете илиачни или двете бедрени артерии (Y- байпас или бифуркационен байпас).

Мозъчно-съдова болест - засягането на сънните артерии може  да протича дълго време безсимптомно. Когато отлаганията в стената на сънната артерия  доведат до пълното й запушване,  се предизвиква спиране на кръвотока в съда, кръвоснабдяващ мозъка, което води до инсулт. Възможно е и откъсване на малки частици от натрупаните в стената на съда тромби и атероматозни плаки, които да  запушат малки съдове в мозъка.

Обикновено се появяват следните симптоми: внезапна мускулна слабост или изтръпване на едната страна на тялото, изкривяване на устния ъгъл, нарушения в зрението или слуха, нарушен говор или неправилно използване на думите, остро и силно главоболие, виждане на двойни образи, кратковременна загуба на съзнание. При тези симптоми е задължителна спешна консултация с лекар!

При една вече известна високостепенна (70%) стеноза (стеснение) на сънната артерия рискът от инсулт може да бъде минимизиран посредством операция.Тези операции се извършват повече от 50 години и са част от задължителния спектър хирургични интервенции на всяка съвременна съдова хирургия. При напредване на процеса с цел превенция на мозъчно-съдовата болест и евентуален инсулт утвърден метод за лечение е т.нар. ТЕА или дезоблитерация на сънната артерия. Това е операция, която се извършва най-често под обща анестезия. С кос страничен разрез в областта на шията с дължина около 5-6см. се достига до променената сънна артерия. След отварянето на нейния лумен се премахва по хирургичен път стесняващата артерията атеросклеротична плака с променения слой на стената. Артерията финално се затваря със синтетична заплатка. През време на операцията мозъчното кръвообращение се изследва чрез различни апаратни методи и при съмнение, че е налице риск от нарушаването му, се поставя в артерията канюла или т.нар. шънт за поддържане кръвотока към мозъка. Операцията се извършва с под 2% следоперативни усложнения за превенция на мозъчните инсулти, което я прави безопасна и ефективна.

Разширени вени - варикоза (разширени вени) представлява уголемени, сакциформено променени нагънати и удължени повърхностни вени на долните крайници. Срещат се при около 60% от населението над 50 години, много по-често при жените. Причините за възникването им са фамилна обремененост, отключващите фактори са професии, свързани със стоеж в право положение, бременност, наднормено тегло и хормонално лечение.

Началните оплаквания са предимно козметични-визуализиране на подкожните вени, поява на сини петна след незабележими травми, лек оток.

В последствие оплакванията се засилват: отокът е изразен, явява се тежест в краката, нощни схващания. Като късни усложнения могат да възникнат следните състояния: кожни промени около глезените като екзема, отоци, пигментация на подбедрицата, втвърдяване на подкожието, незаздравяващи рани около глезените, изкървяване, тромбози на дълбоките вени.

В началните стадии лечението е консервативно: комплекс от медикаментозно лечение с венотонични препарати, компресивната терапия (носене на ластични чорапи) и промяна в начина на живот в посока на повишаване на двигателната активност, редукция на тегло и др.

Оперативните възможности при лечението на варикозната болест са винаги диференцирани. Целта на лечението са радикално премахване на променените вени по възможно най-щадящ и козметично издържан начин, съхраняване функциите на венозната система, съобразяване с естетичните изисквания на пациента.

Стрипинг на вена (операция на Bebcocк) - под епидурална анестезия се отпрепарира в слабинната гънка през 2см. кожен разрез - голяма подкожна вена на мястото й на вливане в дълбоката бедрена вена, превързва се и се прерязва, както и нейните странични клонове. Същото се извършва и в най-крайната и точка, до където вената е варикозно променена. Между двата разреза във вената се прокарва неразтеглив катетър и тя се изтегля навън. Страничните и разширени клонове се премахват през микроскопични 1-2мм. кожни разрези. След приключване на процедурата на оперирания крак се поставя ластичен чорап. Пациентите се раздвижват 2 часа след операцията. Престоя в болницата е 24 часа.

Радиофреквентна аблация - под локална упойка се извършва пункция на ваарикозната вена. В лумена и се въвежда катетър от местото до което вената е варикозно променена до местото на вливането и в дълбоките вени в слабинната гънка. Посредством излъчване на високочестотни вълни се повишава температурата в обработвания съд. Това води до слепване на съдовите стени и унищожаване на варикозната вена без нужда от изваждането и от тялото. Процедурата трае само няколко минути, съчетава козметичност (липсват кожни разрези) и радикалност (рецидивите са под 2% за 5 год.), безболезнена е, няма риск от хематоми и увреда на съседни периферни нерви. Пациентите могат да продължат да изпълняват своите професионални ангажименти в съвсем кратки срокове до 2-3 дни след процедурата.

Лазерна терапия: метод за лечение на варикозната болест, чрез който с катетър се прониква в лумена на разширената вена и посредством лазерен лъч се въздейства на венозната стена, което води до слепването на съда и изключването му от циркулацията.