Учен отхвърля теорията, че приемът на мазно месо може да повиши холестерола

Новости в диагностиката и съвременното лечение на атеросклерозата

Атеросклерозата е глобален човешки проблем - едно от най-сериозните заболявания в медицината. Тя се развива бавно, с години може да не проявява симптоми. Водеща причина е за смърт в развитите страни. Причинява запушване на артериите и води до загиване на органа, който се храни от тези съдове. 

Има три основни форми на атеросклерозата – сърдечна, със засягане на коронарните артерии, мозъчно-съдова – с поразяване на каротидните артерии - тези, които хранят мозъка, а при третата форма се засягат периферните артерии. Тромбозата на тези артерии причинява инфаркт, инсулт или периферна гангрена. Важно е да се знае, че обикновено атеросклерозата не е изолирана и в една или друга степен засяга всички артерии на тялото. 

Тоест, ако лекуваме само сърдечната форма на атеросклероза, пациентът може да загине от мозъчна или, ако прилагаме терапия при периферната, пациентът може да почине от инфаркт. Затова е много важна комплексната диагностика на атеросклерозата и пациентът да не се лекува отделно при кардиолог, при ангиолог, или невролог, а да се диагностицира и лекува комплексно (мутлидисциплинарно).

Това е съвременният подход в лечението на атеросклерозата. В Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център двете клники по кардиология и ангиология работят съвместно. И например, водещият едновакуларен специалист - проф. Иво Петров има специалност и по кардиология, и по ангиология.

Колкото до диагностиката на атеросклерозата, за амбулаторна диагностика на каротидната и периферната атеросклероза най-обективен метод е ехо-доплерът. Той има отлични възможности за установяване на периферна, на мозъчна атеросклероза, както и на артериите на вътрешните органи. Изследването се поема от Касата за здравноосигурени, но за жалост, много се чака и затова мнозина предпочитат да си платят. 

Но с него не може да се сканират коронарните артерии, като  този недостатък може да се компенсира с велоергометрия, както и с използване на контрастен скенер на коронарните артерии, а най-точното изследване е коронарографията. Това са методите на диагностика, които използваме в нашата болница и те са известни в целия свят. Неинвазивната диагностика се извършва с ехо-доплера. Той е подходящ за ранно установяване на атеросклерозата - да се изследват долни и горни крайници, коремните и мозъчните (каротидните) артерии, както и за скрининг на рискови групи каквито са хората над 50 г., тези с артериална хипертония, захарен диабет, повишен холестерол, тютюнопушене, тежък стрес, дислипидемия и други рискови фактори. Удобството му е, че се провежда амбулаторно, краткотрайно изследване е и може да се извършва многократно. И най-важното е, че при това изследване атеросклерозата може да се хване в съвсем начални стадии, когато има засягане на съдовата стена повече от 1 мм и оформяне на малки плаки. Това позволява и засичане на по-критични стенози, преди да се случи тежко съдово усложнение, т.е. преди развитието на тромбози. А тромбозата вече причинява инфаркт, инсулт или периферна гангрена.

Методи за диагностика на атеросклероза

Сред инвазивните методи на диагностика са ангиографията: периферната ангиография, коронарографията, каротидографията. Има и полуинвазивни форми – контрастната СТ ангиография. Магнитният резонанс напоследък започва също да се включва в съдовата диагностика.

Към ангиографията (контрастното изследване на съдовете) - коронарна, периферна или каротидна, прибягваме, когато има застрашаваща патология. При стесняване на артериалния съд над 70% вече говорим за застрашаваща тромбоза. Предприема се ендоваскуларно лечение - артерията се разширява с балон и се поставя метален стент, който пречи да се развие ново стеснение или запушване.

Ако е установено стеснение, например, на 50% на сънната артерия, не се предприема стентиране, а само лечение с медикаменти, но ако стане 70%, има риск от инсулт. Ако пораженията са прекалено тежки, с невъзможност да се отворят настъпилите от атеросклерозата съдови тромбози, тогава се пристъпва към операция.

Хирургично и ендоваскуларно лечение на атеросклероза

Хирургичното лечение представлява периферна съдова операция със заобикаляне на тромбозата. Може да бъде корнарна, сърдечна операция, при която се поставя коронарен байпас.

Това са диагностично-лечебни дейности, които се прилагат както в световната медицина, така и в нашата болница. Те се прилагат, ако медикаментозното лечение не е дало добър резултат или пациентът е в критично състояние. Ако няма възможност за ендоваскуларно лечение, прилага се хирургично.       

Хроничният стрес е основен рисков фактор за развитие на атеросклероза

Стресът не може да се лекува с хапчета. Ключовият рисков фактор за развитието на атеросклероза е системният стрес. При недостатъчна адаптивност той активизира атеросклерозата.

Стресът не може да се предотврати, но е възможно да се промени начинът на живот, както и реактивността към стресови ситуации, заобикаляне на конфликтните ситуации. Всичко това е въпрос на технология. Но зависи от пациента. Ако той живее по неправилен начин, ако постоянно влиза в стресови и конфликтни ситуации, не знае как да се адаптира към тях, неизбежно това ще се отрази на неговите съдове. 

Според проф. Лъчазар Гроздински това, което в момента се случва в света и у нас - война, енергийна криза, след ковид-криза, правителствена криза, инфлация и пр., всичко това поставя хората в състояние на хроничен стрес и ще създаде здравословни проблеми. Може би не веднага, но след няколко години ще се отрази върху съдовото здраве на хората, ако те не се адаптират.

Съществува ли връзка между начина на хранене и холестерола

Храненето е само един рисков фактор. Всеизвестен факт е, че има пациенти, които развиват атеросклероза, без да имат високи стойности на холестерол и обратно. Несъстоятелна е „теорията“, че като ядем тлъсто месо, артериите ни се запушват. Атеросклерозата е изключително сложно заболяване, с комплексна генеза, с множество рискови фактори, които се преплитат. 

Не бива нещата да се опростяват и да се твърди, че завишеният холестерол задължително води до атеросклероза. Но той е един от известните и сериозни рискови фактори, който задължително трябва да се коригира, особено ако има вече начална атеросклероза.

Наследствена ли е атеросклерозата

Наследственост няма, но има известно предразположение. За развитието на болестта има няколко основни момента. Единият са рисковите фактори, които въздействат токсично на съдовата стена - повишеното количество глюкоза в кръвта при диабет, високото кръвно налягане, както и никотинът, които увреждат съдовата стена, холестеролът, който участва в образуването и отлагането на атеросклеротичните плаки, стресът. Другата страна на медала е съдовата стена и възможностите на организма да се защити от тези рискови фактори. 

При някои хора защитата е по-слаба и те много по-лесно развиват атеросклероза, като тя може да е и много по-тежка. Има и хора, при които защитата на съдовата стена е по-добра и въпреки наличието на рискови фактори тя не се уврежда толкова лесно и не се стига до атеросклеротичен процес.

Третия момент е свързан със съсирването на кръвта. Има хора, които са склонни към образуването на тромбози. Това е тромбофилия - наследствено заболяване, при което кръвта се съсирва много по-лесно и бързо от обичайното.

Каква е ролята на инфекциозните заболявания като ковид и грип за развитието на тромбози

Ковид-19 активизира атеросклеротичния процес по 2 линии. От една страна, се повишава склонността на кръвта към тромбози. При ковид се развиват и микросъдови, и макросъдови тромбози. Развиват се тромбози на артерии, както и на вени, които протичат с белодробни емболии.

Другият феномен, който се установи при ковид, е, че се засяга съдовата стена. Тоест, засяга се и съдовата стена, и кръвосъсирването, което създава условия за развитие на микро- и макросъдови тромбози. Ковид е тежък и смъртоносен точно заради тези феномени. Слава Богу, сегашните му форми са сравнително по-леки. Грипът като че ли няма такова действие.

Как влияят зимата и ниските температури на атерсклерозата

Атеросклерозата не зависи от времето. Препоръчително е пациентите с рискови фактори, но все още без установена атеросклероза да направят изследване с ехо-доплер в рамките на 15-20 да се установи дали има засягане на съдовата стена в организма или не, дали има атеросклероза и в каква фаза е. Хората, при които е установено заболяването, независимо от температурите навън, трябва да следват стриктно предписаното им лечение и периодично да посещават лекаря си за контролен преглед. Ако стеснението на артерията е 50%, трябва да го следим и при необходимост да го интервенираме, за да не стигне до съдово усложнение.  

 ..................................................................................

Проф. Лъчезар Гроздински, д.м.н., е възпитаник на Медицинската академия в София. През 1981 г. успешно защитава дисертацията си по ангиология. До 1989 г. извървява пътя на асистент и старши асистент в сектора по ангиология към Националната кардиологична болница, а от 1990 г. е главен асистент и доцент, първият лекар със специалност “Ангиология”. Завежда Сектора по ангиология в Университетската болница “Св. Екатерина” (сега УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”).  От 2010 до 2012 г. е професор по ангиология и началник на Отделението по ангиология и флебология в “Аджибадем Сити клиник болница “Токуда”. От октомври 2012 г. е началник на Отделението по ангиология и флебология към “Аджибадем Сити клиник “Сърдечно-съдов център” в София. Докторската му дисертация е на тема: “Ултразвукова диагностика на мултифокална атеросклероза”. Председател е на Националното дружество по ангиология. Има редица специализации, част от които в Англия и САЩ, автор е на над 120 научни публикации в България и чужбина, две монографии, както и на шест романа. Автор е на изобретение.

Материалът е подготвен със съдействието на редакторите на "Доктор".