За методите на лечение на един от най-често срещаните проблеми в обществото – артериалната хипертония се говори в еп 8 на подкаста на Аджибадем Сити Клиник „Зад завесата на здравето“. Гост е проф. Иво Петров – началник на Клиниката по кардиология и ангиология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център и медицински директор на лечебното заведение.

Ето и какво споделя проф. Петров пред Александра Димитрова накратко:

Артериалната хипертония /АХ/ е един от най-големите убийци на съвремието ни поради застаряващото население и вредните ни навици. Поне 30% от нас в определен момент в живота си имаме високо кръвно налягане. АХ в 95% от случаите не се дължи на нещо друго първично, а е заболяване само по себе си. И когато отпаднат двете най-големи първични причини – ендокринни и бъбречни възможности, ние кардиолозите сме принудени да се справяме с комплексна медикаментозна терапия. Въпреки това, 50% от хипертонията е неконтролирана и с непостигнати таргетни стойности на кръвното налягане.

Според европейската дефиниция когато една АХ е неконтролирана добре, въпреки тройна медикаментозна терапия, като поне 1 от лекарствата е диуретик, тази АХ се отбелязва с термина „резистентна на медикаментозната терапия хипертония“.

Към тази група пациенти американците добавят още една група – на онези, които са с контролирана хипертония, но с прием на 5 и повече медикамента. Този товар е много голям, защото тези хора са носители и на множество други заболявания. Представете си, че този човек заради АХ трябва да взема 5 медикамента, а заради диабета, ставните проблеми, инфекциозните – още 5 и тогава натоварването върху ортанизма му става много съществено.

Неслучайно лечението на неконтролираната АХ е един от най-съществените проблеми в съвременната медицина и поради тази причина в годините са започнали търсенията за нейния контрол. А тя сега се счита за най-силният, най-опасният контролируем фактор за смъртност.

Най-стабилно неконтролираната АХ е тази на пациентите, които имат назначена терапия, но я спират по своя преценка и поради тази причина се получава феноменът, при който кръвното налягане става дори по-високо от това, което се е наблюдавало преди старта на терапията. Та, много пациенти, най-често мъже, казват: „отиде ми мъжкото достойнство с тая терапия и спрях да я взимам“. Това е основната група пациенти, които твърдо отказват да продължат с лечението. Избират потентността пред хипертонията… И това е така най-вече защото същата не боли. Но това не е правилно, защото независимо какъв е механизмът на неконтролирането на хипертонията, във всички сценарии тя води до еднакво неблагоприятен клиничен изход. Това е проблем не на пациента, а на лекарите и на здравеопазната система, дори и да е плод на нежеланието на някого да бъде лекуван.

Проф. Петров е пионер при въвеждането на катетърна ренална денервация – минимално инвазивна /ендоваскуларна/ процедура, която въвежда през 2008 г в България. Идеята е възникнала през 30-те години на ХХ век.

Кои хора стигат до такава процедура:

-        Пациенти с резистентна на медикаментозна терапия

-        Пациенти с хипертония, които имат и: тахикардия, предсърдно мъждене, със сънна апнея, зле контролиран захарен диабет, затлъстяване

-        Пациенти, които са непослушни и имат усложнения от АХ – хипертрофия на лява камера на сърцето, бъбречна недостатъчност, периферно съдово заболяване. Всяко от тях може да доведе до фатален край

-        Пациенти с неконтролирана АХ, които са млади

Кога започват да се усещат първите признаци на подобрение след терапията, дали и кога се намалява/премахва медикаментозното лечение, къде се нарежда България в прилагането на процедурата, както и още ценна информация по темата вижте в следващото видео: