Мозъчносъдовите заболявания могат лесно да се диагностицират с магнитен резонанс

Доц. д-р Лъчезар Пенев e началник на Отделението по образна диагностика на "Аджибадем Сити клиник" УМБАЛ от 2012 г. Преди това е завеждал Отделението по образна диагностика в УМБАЛ "Св. Иван Рилски". От 1994 до 2009 г. е бил неврорентгенолог в болница "Ибн Сина", Кувейт. Има европейска диплома по неврорентгенология от Европейската асоциация по неврорентгенология, магистър е по обществено здраве и здравен мениджмънт. Специализирал е неврорентгенология, детска неврорентгенология, инвазивна рентгенова диагностика, рентгенова диагностика на глава и шия. Владее всички конвенционални и специализирани методи в областта на неврорентгенологията. Изготвя правила за добра медицинска практика в неврорентгенологията. Въвежда за пръв път в страната нови методи за изследване на централната нервна система като: функционална МРТ, магнитнорезонансна трактография, контрастно усилена МР ангиография на гръбначния стълб, контрастно усилена МР ангиография на интра- и екстракраниални кръвоносни съдове, магнитнорезонансна спектроскопия, дифузия на вода с МРТ, динамично контрастно изследване на хипофиза с МРТ. Автор е на една монография, участва в един учебник и една монография, има над 60 публикации в наши и чужди списания, участва в национални и международни конгреси и конференции по образна диагностика.

Какви са основните методи за диагностика на неврологичните заболявания?

Неврорентгенологията е много тясно специализирана наука, която се занимава със заболявания на мозъка и на централната нервна система, която включва главен мозък, гръбначен мозък и периферна нервна система. Най-съвременната техника за изследване на централната нервна система е ядрено-магнитният резонанс.

При пациенти с клинична симптоматика, при която има данни за исхемичен мозъчен инсулт или за мозъчен кръвоизлив, се правят клинична оценка на пациента и магнитен резонанс по точно определен протокол. В нашата болница работим по протоколите на The Royal College of Radiologists на Обединеното кралство, които са безкомпромисни. Ядрено-магнитният резонанс е техника с много възможности, но е изключително важно да има една основа от протоколи, която да не се нарушава и да не се пропускат стъпки и върху която може да се надгражда.

Хеморагичният мозъчен инсулт, или т.нар. мозъчен кръвоизлив, и на скенера, и на магнитния резонанс се вижда веднага. Ако при изследването с компютърен томограф са необходими 12 часа, за да се изобрази исхемичен инсулт, с ядрено-магнитния резонанс го виждаме в момента, в който се случва. След което изобразяваме мозъчните съдове, за да покажем кой съд е запушен, срещу нашата зала е залата за инвазивно лечение на проф. д-р Иво Петров, където след това пациентът влиза, стига се селективно до артерията и тя се отпушва. Ние можем в детайли да преценим освен времето големината на инсулта, големината на съда, който е ангажиран и увреден, и оттам да предвидим и евентуално последиците.

По американските и по европейските стандарти има един изключително важен критерий за успешното лечение на инфаркти и инсулти - door-to-needle time, тоест от вратата до иглата - цялата процедура по оценка на клиничното състояние на пациента и минаването през ядрено-магнитен резонанс трябва да трае 30 минути. Трудно е да се реализира, и то не само в България, защото, докато пациентът разбере какво му се случва, докато дойде Спешна помощ, докато се създаде организация, минава понякога доста време. Напредваме крачка по крачка, но е трудно. Това обаче не ни отказва и ще продължим да го правим в името на пациентите и в името на съвременната медицина. Изключително място напоследък заемат ендоваскуларните, т.нар. безкръвни процедури. Минава се през артерии или през вена и така можем да изолираме аневризмата от кръвообращението, при стеснение може да се разшири артерията и ако се налага, да се сложи стент или лепило, за да се изолира от кръвообращението.

Мненията за съвременното здравеопазване в България са разнопосочни, но бих искал да изтъкна, че няма друга европейска държава, в която за преглед или лечение при специалист или хабилитиран лекар да се чака по-малко, отколкото в България.

Какви са данните от вашата клиника за спазване на златния прозорец от време за диагностика и започване на лечение при инсулти?

Ние имаме около 70 ендоваскуларни интракраниални процедури при исхемични инсулти. Резултатите при пациенти, които получават инсулт и са в златния прозорец, са много по-добри, отколкото пациенти, които идват извън прозореца. Тъжно е обаче, че като цяло голяма част от пациентите не стигат навреме до болница и се инвалидизират.

Образната диагностика ли е най-качественият маркер за започваща съдова увреда в мозъка?

О, не. Безцелното провеждане на образни изследвания е удар в празно пространство, освен ако не се прави с профилактична цел. Образната диагностика има място в годишните профилактични прегледи - снимка на бял дроб с малко лъчево натоварване, магнитнорезонансно изследване на цяло тяло, чисто профилактично. Но специализираните техники като магнитен резонанс и компютърна томография трябва да се провеждат по строго клинични индикации. Работил съм известно време в чужбина и едно най-големите имена в световната детска неврорентгенология, проф. Баркович, казваше на невролозите така: "Кажете на колегите какво търсите и те ще го намерят." Ние винаги питаме пациентите какви са оплакванията им, винаги четем какво е написал лекарят, винаги сравняваме със старите изследвания. Ние пазим изследванията на всички наши пациенти в нашата болнична система. Дори и да нямат изследване при нас, ние искаме пациентите да носят всичките си проведени изследвания и ги качваме в системата. И така ние имаме възможност да сравняваме всичко. Обратно на въпроса, първите маркери са редовните профилактични прегледи, изследвания на лабораторните показатели за холестерол, кръвна захар, кръвно налягане, клиничната симптоматика. Във всяко заболяване основният метод е клиничният преглед на пациента, личният разговор с пациента, а ако след това клиницистите имат нужда от образна диагностика, те я назначават и казват какво да гледаме, за да отговорим на техни конкретни въпроси.

Разбира се, може да стане и обратното. Ние трябва да отговаряме на конкретни въпроси, а не да кажем на клинициста: "Тук има нещо, виж дали има симптоматика." Това е грешен подход, макар че в много случаи, особено при заболяванията на гръбнака, нещата започват по този начин.