Aa

Тремор (треперене)

Треморът е двигателно нарушение, което се определя като неволеви, периодични, повече или по-малко регулярни и ритмични, приблизително синусоидални осцилации на част от тялото спрямо определена точка или план. Счита се за най-честото двигателно нарушение, което може да се наблюдава при всички здрави хора и при множество различни заболявания. Класифицира  се според връзката с волевата активност на пациента и се определя като тремор в покой /статичен/ и тремор при  движение /акционен/. Според етиологията се разделя на нормален /физиологичен/ и патологичен. Патологичните тремори са: есенциален, дистоничен, паркинсонов, малкомозъчен, рубрален, интоксикационен, невропатичен и психогенен. Според топографията може да се класифицира като тремор на лицето, езика, устните, брадичката, гласа, главата, тялото, горните или долните крайници. Отдиференцира се по честота и амплитуда. Абнормните тремори са статични, постурални, интенционни и смесени. В някои случаи причината за възникване на тремора е нарушение в невротрансмитерите, при други нарушение в хомеостазата. Най-често пациентът търси лекарска помощ при патологичните типове тремор. Поставянето на диагнозата изисква изследване, клинично определяне и електромиографска интерпретация, функционални невроизобразяващи методи /PET-CT, SPECT-CT/.