Aa

Преходно или трайно смущение в говора

При редица състояния и неврологични заболявания е възможно настъпването на преходно или по-трайно нарушение в говора. Най-честите причини за това са мозъчните инсулти, дегенеративните заболявания на централната нервна система – болест на Паркинсон, малкомозъчните атаксии; демиелинизиращи увреди - множествена склероза; двустранни съдови увреди на мозъка. Трябва да се направи разграничение между говорно и речево нарушение. Говорното нарушение представлява затруднение при изговарянето на думите и артикулацията – напр. фъфлене, носов говор, тих, монотонен или накъсан говор. Речевото нарушение представлява проблем при дефинирането на речеви символи в мозъка, т.е. затруднено или невъзможно намиране на думата, прекъсната спонтанност на речта - афазия. Остра промяна в говора настъпва най-често при мозъчните инсулти или при пристъп на множествена склероза и може да бъде преходна или по-трайна. Подостро или постепенно настъпват говорните промени при дегенеративните заболявания, като тук нарушението обикновено е постоянно и трудно обратимо. При всички случаи е необходима навременна консултация с невролог. Нарушения на говора се срещат и при механични увреди на органите в устната кухина, гърлото, ларинкса. Понякога смутен говор или фонация се наблюдава при функционални нарушения, напр. конверзионно разстройство.