Aa

Отоци

А. От сърдечен произход – при сърдечна недостатъчност с понижена или запазена помпена функция, при белодробен тромбоемболизъм или хронични форми на белодробна хипертония. Отоците се разпределят обичайно по долните части на тялото – корема, долните крайници, гениталиите. Най – често са симетрично изразени (ляво=дясно) и намаляват при лечение на сърдечната недостатъчност с приложение на диуретици (отводняващи медикаменти). При пациенти, които заемат предимно легнала позиция отоците могат да се преразпределят в областта на кръста и гърба.

В. От извънсърдечен произход
При хронична венозна недостатъчност на крайниците;
При  остра/хронична бъбречна недостатъчност. Може да има генерализирана оточност на тялото със засягане на лицето, горните крайници и др. 
При чернодробна цироза  – характерно е  натрупването на течност в коремната кухина – асцит. Диуретиците често не са ефективни за намаляване на отоците.
При заболявания на лимфните съдове и на лимфните възли, които нарушават лимфния дренаж – туморни, паразитни и други болести. Често в такъв случай отоците са несиметрични, или могат да засегнат само един крайник.
При ендокринологични заболявания;
При травми и възпалителни заболявания – областта на отока често е болезнена, зачервена, по – топла.
Отоци обусловени от прием на медикаменти – например блокери на калциевите канали – нифедипин, амлодипин и др.
Хипопротеинемични отоци при тежко недохранване.

С. От смесен произход – продължителната сърдечна недостатъчност може да доведе до вторично засягане на бъбречната и/или чернодробната функция.