Aa
Кардиология

Електрофизиологично изследване (ефи) и катетърна аблация

Електрофизиологичното изследването (ЕФИ) е инвазивно изследване на електрическата активност и проводимост на сърцето, даващо много важни данни за нейното състояние и възможните аритмии произлизащи от нея или от другите части на сърцето.

Изследването се извършва чрез вкарване на катетри с електроди, които измерват електрическата активност. Достъпът до сърцето се осъществява през кръвоносните съдове, които влизат в него, в повечето случаи през вени, поякога и артерии, чрез минимално убождане на кожата над съответния кръвоносен съд.

Как се извършва катетърната аблация?

Катетърната албация се извършва от електрофизиолог (специално обучен кардиолог). Тази процедура използва тънки гъвкави жици, наречени електродни катетри. Те се въвеждат през кръвоносен съд от слабините или шията и внимателно се придвижват към сърцето. Лекарят използва тези катетри, за да намери и елиминира проблемните клетки.

Подготовка за катетърната аблация

Малко преди процедурата ще Ви кажем да спрете или да промените приема на лекарствата за регулиране на сърдечния ритъм. Следвайте указанията, дадени Ви от лекаря. Освен това е задължително:

  • да кажете на лекаря за всички лекарства без рецепта, които пиете, включително: билки, витамини и добавки. Не забравяйте да споменете инсулина или лекарствата за разреждане на кръвта. Обърнете внимание на лекаря, ако сте алергичен/-на към даден медикамент.
  • да си направите стандартните кръвни изследвания – по лекарско указание.
  • да не се храните и да не пиете нищо след 23:00 ч. в нощта преди процедурата, освен ако Вашият лекар не Ви даде други указания.

Рискове и усложнения

Рисковете при катетърната аблация са сравнително ниски в сравнение с ползата, която получавате. Възможните рискове и усложнения включват:

  • кървене или отток
  • съсиреци
  • забавен сърдечен ритъм – тогава се налага поставянето на постоянен пейсмейкър
  • перфорация на сърдечния мускул, кръвоносен съд или бял дроб – тогава може да се наложи извършването на спешна медицинска процедура
  • повреда на сърдечна клапа (много рядко)
  • инсулт или инфаркт (много рядко)
  • фатален край (изключително рядко).

 

Какво да очаквате по време на катетърната аблация?

В повечето случаи катетърната аблация се извършва в лаборатория по електрофизиология. Обикновено процедурата отнема 2-4 часа; понякога и повече. Ще получите обезболяващ медикамент, както и упойка, за да си почивате или да спите по време на процедурата.

В началото

Най-напред кожата при слабините или на врата се измива. Ако има окосмяване, то се отстранява – именно оттам се въвежда катетърът. На ръката Ви се поставя абокат и започват интравенозно да Ви вливат медикаменти и течности. За да се предпази мястото на въвеждане на катетъра стерилно (без микроби), цялото Ви тяло ще бъде покрито с чаршаф. Открита остава единствено областта, откъдето ще се въвеждат катетрите.

Въвеждане на катетрите

Кожата, от където ще се въвеждат катетрите, ще бъде обезболена с местна упойка. Това се прави, за да не усещате болка. След това с помощта на малка игла се правят убождания на Вашата вена или артерия – катетрите се въвеждат именно от тези места – и чрез рентгеново наблюдение се въвеждат по-навътре към сърцето.

Има две части на изследването:

  1. Записване на електрически сигнали на сърцето да се оцени електрическа функция. Прокарвяйки катетрите по вътрешната повърхност на сърцето се записват електрически сигнали, които се анализират. Когато тези данни не са достатъчни за поставяне на диагнозата, се преминава към програмирана стимулация.
  2. Програмирана стимулация. Системата за стимулация към ЕФИ апаратурата изпраща безвредни  електрически импулси, под действие на които сърцето се съкращава. Това може да предизвика усещане за прескачане на сърцето ви. Тази стимулация понякога цели да предизвика тахикардията (сърцебиенето), по повод на което се прави ЕФИ-то. Тази тахикардия се анализира и се поставя диагнозата. Данните получени от регистрацията и стимулацията се използват за поставяне на диагнозата. Понякога се използват медикаменти с много кратък ефект на действие за стимулиране на аритмия, която отшумява до края на процедурата.
    При установяване мястото и произхода на артимията може едноетапно или на втори етап да се проведе катетърна аблация. Това е съвременен подход  за лечение на артимии чрез използване на катетър, чийто връх има зона за излъчване на радиовълни. Радиовълновата енергия не се усеща от човека и не предизвиква оплаквния. Тя предизвиква локално нарушение на функцията на тъканите, до които е допрян, като целостта на тъканите се запазва. Това води до прекратяване на артимията и предотвратява последващата им поява.


След края на процедурата

Катетрите се отстраняват и се налага стегната превръзка, за да се предотврати кървене. Ще лежите в леглото в продължение на четири до шест часа.

Имплантация на кардиостиуматор/ пейсмейкър/ система за ресинхронизиране/ кардиовертер дефибрилатор.

Имплантация на постоянен кардиостиуматор е въведено в кардиологията за лечение на заболяванията свързани с бавен пулс, наличие на различни видове блокове в проводната система на сърцето, които биха могли да доведат до влошаване на състоянието или до тежки инциденти. Кардиостимулаторите произвеждат импулси, под действието на които сърцето и неговите структури се съкращават.

Имплантацията се осъществява с малък разрез на кожата в лява или дясна подключична ямка. Използва се локална упойка за намаляване на усещането.

Чрез безболезнено убождане на опредена вена на горния крайник се въвеждат електродите за стимулация. При еднокухинните пейсмейкъри се въвежда един електрод в дясна камера или дясно предсърдите. При двукухинните пейсмейкъри се въвеждат два електрода, един в дясна камера и един в дясно предсърдие. При някои пациенти като тези със запазена  функция на синусовия възел се предпочитат двукухинните пейсмейкъри. Електродите се закачат за генератор, който се поставя под кожата или понякога под мускул на гръдната стена. Зашиването на раната става с подкожен и интрадермален шев, което не нялага премахване на конци или повторна намеса. Над оперативната рана се залепва стерилна превръзка за 12 дни.

Системите за ресинхронизираща терапия се използват за лечение на сърдечна недостатъчност с наличие на ляв бедрен блок, предизвикващ несинхронно съкращаване на отделните стени на сърцето. При тези стимулатори се използва още един електрод, който се разполага в коронарния синус на сърцето или поякога се зашива за външната стена на сърцето по хирургичен път. Този електрод се настройва през определен интервал да стимулира лявата камера и така да се възстанови синхронността на сърцето.

Имплантируемите дефибрилатори са машини за разпознаване и прекъсване на фатални камерни аритмии. Техният електрод разпознава и анализира аритмията. При камерна артимия стимулаторът изпраща импулси, с които се опитва да прекъсне артимията. Ако не успее с няколко откоса от стимулация да спре артимията, възпроизвежда електрически шок, който прекъсва аритмията.

Болничният престой при обичайните имплантации на кардиостимулатор е един или два дни.