Aa
Съдова хирургия

Байпас операция

Байпас операцията е вторият според възникването му, макар и първи като популярност метод за лечение на хронични промени на артериите. Препоръчителен е при дългосегментни запушвания или стеснения. Представлява възстановяване на кръвообращението под запушения участък чрез заобикалянето му посредством т.нар. артериален графт, по който да протича кръвта от здравата част на артерията до подлежащата под запушването проходима артерия. Според локализацията на хроничните съдови промени е възможно извършването на байпаси във всички съдови области с цел възстановяване кръвоснабдяването на долните крайници, горните крайници, сънните артерии и коремните органи: бъбреци, тънки и дебели черва.

Когато са засегнати коремната аорта или общите тазови артерии (илиачни артерии от лат.език), оплакванията са от болки при ходене в седалищната и бедрената мускулатура. Това състояние е известно като Синдром на Лериш. При мъжете често страда и половата функция. След консултация със съдов хирург и поставяне на диагнозата, се извършва образно изследване на артериалната система – аорто-артериография или скенер с контраст. След уточняване локализацията на съдовите лезии и съответната предоперативна подготовка се извършват байпаси от аортата към бедрените артерии – „аорто-феморален байпас”.

Това става посредством коремен разрез по срединната линия и един по-малък в слабинната област. Между двете артерии се вшива чрез специални съдови конци съдова протеза от синтетична материя – например Дакрон и така се създава нов път за кръвта да достигне засегнатия от ХАНК крайник.

Когато са засегнати едновременно двете илиачни артерии, тогава се използва Y- образна раздвоена съдова протеза, която се вшива в общия си ствол към аортата, а двата бранша-към двете бедрени артерии или се извършва т.нар. „аорто-бифеморален байпас”.

При стеснения или запушвания на артериите в областта на бедрото оплакванията са от болки в подбедрената мускулатура на различно разстояние. В по-напредналите стадии се явяват болки в покой или рани по крайните части на крайника. След провеждане на гореописаните изследвания и подготовка се извършва байпас от бедрената артерия в слабинната област до задколянната артерия над колянната става или „надколенен феморо-поплитеален байпас“. Тази операция се извършва най-често със синтетични протези – създадени от изкуствени влакна, но максимално близки като характеристика и свойства до артериалните съдове. В дългосрочен план на наблюдение за период от 5год. те дават проходимост около 75-80%.

Когато запушванията засягат и задколянната артерия, често оплакванията са от болки в покой и/или рани. Пациентите с подобни оплаквания често са диабетици. Това състояние се нарича критична исхемия на крайника и налага бързо извършване на реваскуларизация на крайника поради риск от загуба на засегнатия крак. Пациентите се изследват от съдов хирург и след ангиографско уточняване се извършва операция за спасяване на крайника. Най-често  се налага байпасите да се извършат до подколянната част на задколянната артерия или т.нар. „феморо-поплитеален подколенен байпас”. Тогава се препоръчва да се използва като гратов материал собствената голяма подкожна вена или вена сафена магна. Тя може да бъде използвана по няколко начина – т.нар. „ин-ситу” техника или без да се изважда от собственото й ложе. Едиствено се премахват нейните клапи и страничните й клонове. Възможно е изваждането на вената и завъртане по надлъжната й ос, след което прекарването на вената в желаното анатомично място или т.нар. „ривърс байпас”. Възможна е и комбинация от двата гореописани метода.

При  запушвания по-долу от задколянната артерия се налага да се извършват байпаси към стъпалните артерии или т.нар. „дистални байпаси”. Те могат да завършват до най-крайните артерии до гърба на ходилото включително. Там има някои важни особености: извършват се със специални микроинструменти и увеличителни очила поради много малкия (около 1-1.5мм.) калибър на съда, байпасите са изключително дълги и има изисквания към диаметъра и качеството на вената. Много често тези байпаси се извършват при диабетици, защото диабетът засяга предимно малките съдове на подбедрицата. Ако вената от същия крак е променена или липсва, се използва вена от другия крак или вените от ръцете. Резултатите за 5 годишно проследяване след дисталните байпаси са в рамките на 70-75% проходимост.