Aa
Кардиология

Сърдечна недостатъчност

Сърдечната недостатъчност представлява невъзможност на сърцето да осигури адекватен за нуждите на организма кръвоток.  Най – чести симптоми на сърдечната недостатъчност са задух при усилие, задух в покой, обща умора,  отоци по долните крайници.

I. Клапни пороци – това са поредица заболявания, които настъпват най – често поради дегенеративни промени на клапния апарат. В миналото съществена част от клапните пороци се е дължала на преболедуван в млада възраст ревматизъм. Най – честите  клапни пороци в наши дни  са аортната стеноза и митралната регургитация. Лечението е медикаментозно и/или хирургично.

a. Аортна стеноза – това е стеснение на аортната клапа, което затрудява изтласкването на кръв от сърцето: може да бъде безсимптомна или да протича с оплаквания от задух при усилие и в покой, обща умора,  гръдна болка, включително с характеристика на стенокардна, главозамайване или загуба на съзнание, сърдечни аритмии.

b. Аортна регургитация –това е състояние, при което аортната клапа пропуска кръв, която се връща в лявата камера на сърцето. Може да протича с обща умора, задух при усилие или в покой, гръдна болка и изпотяване, главозамайване, усещане за силни удари на сърцето.

c. Митрална регургитация – това е състояние, при което митралната клапа пропуска кръв, която се връща в лявото предсърдие.  Може да протича със задух при усилие, в тежките случаи – в покой, сърдечни аритмии, при десностранна сърдечна недостатъчност – отоци по долни крайници.

d. Митрална стеноза –  Това е стеснение на отвора на митралната клапа, която затруднява преминаването на кръвта от лявото предсърдие в лявата камера. Може да се прояви с ограничен физически капацитет, задух, кашлица, в редки случаи с жилки кръв при отхрачване, прескачания на сърцето и сърдечни аритмии, отоци.

II. Аритмии: Аритмиите се срещат при исхемична болест на сърцето, при клапни пороци, при структурно здраво сърце и запазена сърдечна функция, при вродени и наследствени болести на сърцето, при ендокринологични заболявания, нарушения в баланса на солите в организма или предизвикани от прием на медикаменти.

a. Екстрасистолна аритмия – може да бъде напълно безсимптомна и безобидна. Би могла да е свързана с усещане за прескачане на сърцето, позиви за кашлица, краткотраен гръден дискомфорт, главозамайване, световъртеж, причерняване пред очите. Възможно е да не се налага лечение, да се лекува медикаментозно, в редки случаи след електрофизиологично изследване – с радиофреквентна  аблация.

b. Предсърдно мъждене/трептене – Най – честата сърдечна аритмия (до 1- 2 % от населението). Честотата и нараства с възрастта. Според големи клинични проучвания рискът от настъпване на  предсърдно мъждене или трептене при възраст над 40 г. е 1 : 4 – един на всеки четирима души е в риск (Фрамингамското проучване). При наличие на предпоставки за тромбемболичен  инцидент лекуващият лекар може да предпише трайна терапия с антикоагуланти – за редукция на риска от мозъчен инсулт. Предсърдното мъждене и трептене може да протича асимптомно или да е свързано с усещане за неритмично или ритмично сърцебиене, задух, умора, гръдна болка, главозамайване или загуба на съзнание. При пристъпно предсърдно мъждене/трептене може да има чести позиви по малка нужда. При предсърдно мъждене може да се наблюдава спад или покачване на артериалното налягане. При нужда лечението е медикаментозно и/или с радиофреквентна аблация.

c. Предсърдна тахикардия – оплакванията са от пристъпно сърцебиене, понякога може да са съпроводени със задух и главозамайване. Тази аритмия може да се провокира от предозиране на сърдечни медикаменти (дигиталисови гликозиди – дигоксин, ланитоп).

d. АVNRT – атриовентрикуларна нодална риентри тахикардия. Най – честата правилна тахикардия в зряла възраст – с пик между 20 и 40 г. възраст. По – честа е при женския пол.  Обичайно оплакванията са от ритмично и ускорено сърцебиене с внезапно начало и край. Честотата и продължителността на пристъпите може да варират значително. Понякога тахикардията е съпроводена с недостиг на въздух, главозамайване, загуба на съзнание, пулсиращо усещане в шията, чести позиви по малка нужда. Лечението е медикаментозно и посредством радиофреквентна аблация, която е с успешно премахване на аритмията в повече от 95% от случаите.

e. Камерни тахикардии – може да протичат асимптомно или със сърцебиене, както и с драматични симптоми като спад на артериалното налягане и загуба на съзнание.  Възможно е да не се нуждаят от лечение или  да се лекуват медикаментозно и/или с радиофреквентна аблация и/или с имплантация на кардиовертер-дефибрилатор.

f. Нарушения в провеждането на електрическите импулси – може да са асимптомни или да са свързани с прояви на сърдечна недостатъчност, загуба на съзнание, припадъци и гърчове. Когато се налага лечение, най често това е имплантацията на кардиостимулатор – пейсмейкър.